ББА: Защо „НЕ“ на проекта за Национална здравна стратегия 2020-2030
Българска болнична асоциация сезира документално Комисията по опазване на здравето във връзка плана на Национална здравна тактика 2020-2030 година По мнение на болничната асоциация същата НЕ отразява правилно картината на здравния бранш у нас – пропуск, който слага целия документ под подозрение за неговото наличие, изчерпателност, разбори и заключения, несъмнено.
Това, което прави мощно усещане, е, че в Националната здравна тактика, в частта, засягаща лечебните заведения, липсва каквато и да е информация за съществуването на частни лечебни заведения в България.
Това е неприемливо, поради, че над 40% от лечебните заведения за болнична помощ в България са частни. Освен това, Законът за здравето по чл.9 дава еднакъв статут на всички лечебни заведения. Неприемливо е дискриминирането на толкоз огромен брой от лечебните заведения, които не са планувани в желанията на страната за това какво ще се случва в цялостната ни здравна система.
От асоциацията са безапелационни, че всички лечебни заведения у нас би трябвало да бъдат част от Националната здравна тактика.
Разгледана всъщност, Стратегията включва редица въпроси, които будят паника за здравния бранш и неговото развиване.
Предвиденото в Стратегията в Политика 2.2. Преструктуриране и софтуерно развиване на болничната помощ – Основни насоки на политиката са: „ …в регионите в които има остатък на болнични запаси, НЗОК ще подписва селективно контракти с лечебните заведения, които обезпечават най-квалифицирана и сложна грижа най-близо до хората… “, е безусловно противоконституционно, тъй като по този начин пациентите няма да могат да се възползват от здравноосигурителните си права. Всяко здравноосигурено лице съгласно Закона за здравното обезпечаване има право единствено да избере това лечебно заведение от всички съществуващи, в което да се лекува и да се възползва от нужните му здравни услуги.
Залагането на селективност в тази политика, в която се дава очевиден приоритет на едни лечебни заведения пред други, цели да се пренасочи финансирането в по-малък брой лечебни заведения. Това е погрешен метод – сходно решение ще докара до бомба със закъснител в цялостното действие на системата на опазването на здравето у нас. Така да вземем за пример в една изключително зародила обстановка, каквато беше пандемията от Ковид-19, здравната система се оказа извънредно неподготвена и затруднена и съумя да оправи точно единствено с помощта на присъединяване на безусловно всички здравни заведения в страната.
Друг стеснителен факт е, че не излиза наяве кой и по какъв начин ще дефинира критериите, на база на които ще се квалифицират тези болнични запаси, кой и на какви учредения ще уточни кои са „ най-квалифицирани и сложни “, „ най-близо до хората “ и така нататък
Говори се за „ превръщане “ и ориентиране на акцент върху рехабилитация, дълготрайно лекуване и палиативни грижи, само че за следващ път не е обърнато внимание на амбулаторните процедури за това. За палиативни грижи сега въобще няма нито пътеки, нито процедури - палиацията на процедура отсъства като ангажимент на страната. Фактът, че в настоящият НРД не се обръща внимание на дейностите, които са планувани „ като приоритет “ в Националната здравна тактика, демонстрира цялостната липса на съгласуването ù сред институциите и политиките в бранша.
В Стратегията се приказва за „ комплексност “ и се твърди, че комплексността е доста ценена, само че няма формулировка и за това определение.
Смесват се още веднъж понятия, защото развиването на четирите значими за страната и за здравето на популацията специалности „ психиатрия “, „ правосъдна медицина “, „ трансфузионна хематология “ и „ инфекциозни заболявания “ би трябвало да бъде държавна политика. Тези действия би трябвало да се развиват от страната и тя да заплаща за съответното им осъществяване на лечебните заведения, които развиват тези специалности, заслужено и задоволително, с цел да се подсигурява на популацията изчерпателност на здравните услуги.
В никакъв случай обаче не може автоматизирано да се одобри, че единствено лечебно заведение, което развива тези специалности, е „ сложно “, и по тази причина неговата конструкция да бъде определена да се финансира и развива, без използване на други критерии и ясни правила.Напротив, главният блян би трябвало да бъде да се слагат и реализиран единствено цели, които са в полза на пациентите и на цялата здравна система, а точно да се заплаща за осъществена активност, за нещо, което е направено и то с избрани стандарти за качество, а не просто за налични структури и брой кревати. Още повече че профилираните лечебни заведения, разрастващи единствено една или близки/свързани специалности, могат да бъдат доста по-добри в това, което вършат, тъкмо тъй като са насочили всичките си старания за рационализиране в съответната активност.
От ББА откриват, че в цялата тактика, най-малко в частта болнична помощ, са вкарани дефиниции и избрания, за които не е ясно какво тъкмо съдържат, и така заинтригуваните лица нямат опция обективно да преценяват какво се възнамерява, а това генерира спомагателен безпорядък в системата.
Съдържащите се в тактиката неясноти и неопределено отразяване на действителната обстановка в опазването на здравето са в ущърб на опциите за развиване на здравния бранш и са причина за определяне на още повече порочни практики.
Това, което прави мощно усещане, е, че в Националната здравна тактика, в частта, засягаща лечебните заведения, липсва каквато и да е информация за съществуването на частни лечебни заведения в България.
Това е неприемливо, поради, че над 40% от лечебните заведения за болнична помощ в България са частни. Освен това, Законът за здравето по чл.9 дава еднакъв статут на всички лечебни заведения. Неприемливо е дискриминирането на толкоз огромен брой от лечебните заведения, които не са планувани в желанията на страната за това какво ще се случва в цялостната ни здравна система.
От асоциацията са безапелационни, че всички лечебни заведения у нас би трябвало да бъдат част от Националната здравна тактика.
Разгледана всъщност, Стратегията включва редица въпроси, които будят паника за здравния бранш и неговото развиване.
Предвиденото в Стратегията в Политика 2.2. Преструктуриране и софтуерно развиване на болничната помощ – Основни насоки на политиката са: „ …в регионите в които има остатък на болнични запаси, НЗОК ще подписва селективно контракти с лечебните заведения, които обезпечават най-квалифицирана и сложна грижа най-близо до хората… “, е безусловно противоконституционно, тъй като по този начин пациентите няма да могат да се възползват от здравноосигурителните си права. Всяко здравноосигурено лице съгласно Закона за здравното обезпечаване има право единствено да избере това лечебно заведение от всички съществуващи, в което да се лекува и да се възползва от нужните му здравни услуги.
Залагането на селективност в тази политика, в която се дава очевиден приоритет на едни лечебни заведения пред други, цели да се пренасочи финансирането в по-малък брой лечебни заведения. Това е погрешен метод – сходно решение ще докара до бомба със закъснител в цялостното действие на системата на опазването на здравето у нас. Така да вземем за пример в една изключително зародила обстановка, каквато беше пандемията от Ковид-19, здравната система се оказа извънредно неподготвена и затруднена и съумя да оправи точно единствено с помощта на присъединяване на безусловно всички здравни заведения в страната.
Друг стеснителен факт е, че не излиза наяве кой и по какъв начин ще дефинира критериите, на база на които ще се квалифицират тези болнични запаси, кой и на какви учредения ще уточни кои са „ най-квалифицирани и сложни “, „ най-близо до хората “ и така нататък
Говори се за „ превръщане “ и ориентиране на акцент върху рехабилитация, дълготрайно лекуване и палиативни грижи, само че за следващ път не е обърнато внимание на амбулаторните процедури за това. За палиативни грижи сега въобще няма нито пътеки, нито процедури - палиацията на процедура отсъства като ангажимент на страната. Фактът, че в настоящият НРД не се обръща внимание на дейностите, които са планувани „ като приоритет “ в Националната здравна тактика, демонстрира цялостната липса на съгласуването ù сред институциите и политиките в бранша.
В Стратегията се приказва за „ комплексност “ и се твърди, че комплексността е доста ценена, само че няма формулировка и за това определение.
Смесват се още веднъж понятия, защото развиването на четирите значими за страната и за здравето на популацията специалности „ психиатрия “, „ правосъдна медицина “, „ трансфузионна хематология “ и „ инфекциозни заболявания “ би трябвало да бъде държавна политика. Тези действия би трябвало да се развиват от страната и тя да заплаща за съответното им осъществяване на лечебните заведения, които развиват тези специалности, заслужено и задоволително, с цел да се подсигурява на популацията изчерпателност на здравните услуги.
В никакъв случай обаче не може автоматизирано да се одобри, че единствено лечебно заведение, което развива тези специалности, е „ сложно “, и по тази причина неговата конструкция да бъде определена да се финансира и развива, без използване на други критерии и ясни правила.Напротив, главният блян би трябвало да бъде да се слагат и реализиран единствено цели, които са в полза на пациентите и на цялата здравна система, а точно да се заплаща за осъществена активност, за нещо, което е направено и то с избрани стандарти за качество, а не просто за налични структури и брой кревати. Още повече че профилираните лечебни заведения, разрастващи единствено една или близки/свързани специалности, могат да бъдат доста по-добри в това, което вършат, тъкмо тъй като са насочили всичките си старания за рационализиране в съответната активност.
От ББА откриват, че в цялата тактика, най-малко в частта болнична помощ, са вкарани дефиниции и избрания, за които не е ясно какво тъкмо съдържат, и така заинтригуваните лица нямат опция обективно да преценяват какво се възнамерява, а това генерира спомагателен безпорядък в системата.
Съдържащите се в тактиката неясноти и неопределено отразяване на действителната обстановка в опазването на здравето са в ущърб на опциите за развиване на здравния бранш и са причина за определяне на още повече порочни практики.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ