България и ЕС ще спират руски пари със закон. Как ще се проверяват рискови инвестиции
България към този момент ще ревизира всяка задгранична инвестиция за риск за националната сигурност. Ще може и да не разрешава сходни инвестиции. Новите правила са по европейски правилник, а една от задачите е да се лишават стопански лостове за въздействие на Русия. Ще проработят ли новите правила?
България към този момент има законодателство за скрининг на задграничните вложения. Това значи, че всяка инвестиция в сфера, която има отношение към националната сигурност, и/или инвестиция, обвързвана с Русия и Беларус, ще би трябвало да премине инспекция и може да не получи утвърждение от страната. Нов ред вкарват и останалите страни от Европейски Съюз.
Предстои обаче държавното управление да напише и правила по какъв начин тъкмо ще се ползва законът. Тепърва би трябвало да се построи и специфичен орган, който да ревизира какви пари и с каква цел влизат в българската стопанска система.
Това се случва на фона на продължаваща към този момент над две години война на Русия против Украйна, която разкри мащабите на съветското въздействие в Европейски Съюз. Предизвикателство е и ефикасното използване на глобите против Москва и Минск, наложени поради войната.
Експерти и представители на бизнеса обаче имат опасения. Основните са две:
вместо да се подсигурява сигурността на българската иконoмика, може да бъде построен следващ неработещ орган, който да стопира жизненоважни инвестиции;това може да е следващият " орган-бухалка ", който да бъде политически овладян и посредством който да бъдат рекетирани вложители.
Какво споделя законът, кои вложения са рискови и какви са провокациите пред използването на разпоредбите дискутираха експерти и политици на конференция в София, проведена от Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД) и Центъра за интернационално частно предприемачество, Вашингтон.
Най-важното е в идващите редове.
Какво е скрининг на вложения
Новите правила бяха въведени с промени в. Те са част от правилник на Европейския съюз (ЕС).
Предвижда се позволителен режим за директни задгранични вложения. Такава е всяка инвестиция на стойност над 2 млн. евро или левовата им равноценност, при която вложителят е от " трета страна " - страна отвън Европейски Съюз. Инвестициите от Съединени американски щати, Англия, Канада, Австралия, Япония, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и други страни " с невисок риск " ще се третират като тези от Европейски Съюз.
Всяка инвестиция, която има връзка с Русия и Беларус или жители на тези страни, наложително предстои на скрининг
Изрично се прецизира, че всяка инвестиция, която има връзка с Русия и Беларус или жители на тези страни, наложително предстои на скрининг.
Разрешение от страната ще би трябвало и когато задграничен вложител желае да придобие минимум 10% от собствеността на дружество, което оперира в България.
Описани са и сферите, в които вложенията ще подлежат на инспекция. Такива са:
сериозна инфраструктура, физическа или виртуална, свързани с енергетика, превоз, води, опазване на здравето, връзки, медии, обработка и предпазване на данни, въздухоплаване, защита, изборна или финансова инфраструктура и др;критични технологии и произведения, включително изкуствен интелект, роботика, киберсигурност, отбранителни технологии, запазване на сила, нано и биотехнологии и др;доставката на сериозни запаси - сила и първични материали.
Чуждестранните вложители ще би трябвало да подават авансово заявление, а нов Междуведомствен съвет за скрининг към Министерския съвет (МС) ще ги ревизира и ще издава или отхвърля позволение за реализирането им. Съветът ще е отпред с вицепремиер и в него ще има представители от основните министерства, службите за сигурност и самостоятелните регулатори в областта на стопанската система и енергетиката. Органът ще си сътрудничи с Европейската комисия и ще преглежда сигнали за нередности при задграничните вложения.
На инспекция може да предстои и всяка инвестиция в страната, в случай че разследващите служби подадат сигнал.
Защо е необходим скрининг
От години анализатори и служби предизвестяват, че Русия и Китай употребяват стопански принадлежности за насила, с които подкопават демократичните и пазарните институции на страните, в които влагат. Такива вложения се назовават корозивни.
Руските държавни и олигархични вложения в европейския енергиен и медиен бранш са образци за корозивни финансови потоци, които основават стопански зависимости. Те заплашват националната сигурност и отслабват контрола и салдото на демократичните институции на страните получателки, написа в на ЦИД.
Печалбите от тези бизнеси се насочваха за преодоляване на регулатори и попречване на нахлуване на нови технологии, които Русия не контролираРуслан Стефанов, ЦИД
" Печалбите от тези бизнеси се насочваха за преодоляване на регулатори и попречване на нахлуване на нови технологии, които Русия не управлява ", сподели Руслан Стефанов, програмен шеф ЦИД, на конференция на тематика „ Икономическа сигурност и скрининг на вложенията “.
Стефанов сподели, че с подобен механизъм Русия е блокирала вложения в България. Пример за това е саботажът на опцията за изследване за рандеман на шистов газ. В България беше въведен мораториум за сходни изследвания след митинги и дезинформационна акция. Според специалиста в този момент се прави опит по същия метод да се предотврати опцията за производството на електрическа енергия от вятър посредством офшорни паркове.
“Има големи пробойни в отбраната на вътрешния пазар [на ЕС] и това се видя в използването на санкционната политика. Много страни се употребяват да извадят изключения. В за преустановяване на връзки с България поради ползи на Русия ”, сподели Стефанов. Според него това е политика на Кремъл, която няма да се промени.
Той напомни, че Европейски Съюз дефинира Китай като съперник, а Русия - като систематичен съперник.
Истинската цел на някои съветски директни вложения се разкри с войната в Украйна. В навечерието на нашествието Русия употребява като оръжие вложенията си в енергетиката и задейства голям брой мрежи в цяла Европа. Според ЦИД България остава една от най-уязвимите страни във връзка с притока на корозивни капитали.
IT и рискът за сигурността
Скринингът на вложенията, който се вкарва с новите европейски правила и българския закон, обгръща и вложения в бранша на Информационните технологии (IT) и други сфери, посредством които може да се прави шпионаж, обири на данни, има опасности за киберсигурността.
Цифровизацията събирането на данни от от ден на ден системи прави всеки бранш на стопанската система предразположен на евентуални закани за националната сигурност. Например цифрово, от външни субекти, се ръководят пристанища и електроцентрали.
Дори видимо безобидни обекти като цифрово табло на автомобил или приложение за запознанства могат да съставляват евентуална опасност за сигурността, написа в последния на ЦИД “Отворени порти, предпазени стени ”, отдаден на новия закон.
Работещ механизъм или нов " орган бухалка "
Най-голямото предизвикателство пред България е да създаде подобен механизъм за скрининг на вложенията и да построи такава институционална рамка, че да извършва всички функционалности по тази извънредно значима задача, сподели Румяна Бъчварова , асоцииран старши помощник в ЦИД, някогашен министър на вътрешните работи и дипломат в Израел, на конференцията в София, отдадена на новия закон.
По думите ѝ плануваният в закона Междуведомствен съвет за скрининг на вложенията е добра концепция, само че " предизвика въпроса до каква степен дейно би работил един подобен орган ".
" Разнообразието от участници обаче има и позитивен резултат, тъй като огромният им брой може да ограничи опциите за вторично отрицателно въздействие върху решенията на този орган ", добави тя.
Бъчварова сподели още, че преди да се продължат напъните за междуинституционален потенциал, България би трябвало има канал за контакт с останалите страни, да обменя информация с тях.
Илия Кръстев , ръководител на Управителния съвет на Асоциацията за нововъведения, бизнес услуги и технологии (АИБЕСТ), също видя евентуална уязвимост в планувания предстоящ орган към Министерски съвет.
" Знае ли се по какъв начин тази конструкция ще работи в изискванията на остра политическа рецесия, в каквато се намираме в този момент ", попита Кръстев. Той сподели, че за бизнеса е значимо да има скрининг, само че също по този начин и процесът на оценка да е бърз.
Още преди приемането на закона имаше гласове, че новият съвет може да се трансформира в нов " орган бухалка ", който да попадне в политически ръце - да вземем за пример на близки до ГЕРБ и Движение за права и свободи кръгове, и с който може да се рекетират вложители. Това значи България да продължи да бъде слабото звено в Европейски Съюз.
Анализатори обаче обърнаха внимание, че сходни кръгове и до момента имат задоволително принадлежности и опасенията са непотребни.
" Разработеният механизъм за скрининг на вложенията не е някаква преграда или филтър пред външните капитали, а ще е пропускателен режим за първокласен капитал. В този развой страната няма да бъде най-слабото звено ", сподели на конференцията Александър Иванов, народен представител от ГЕРБ-СДС и заместник-председател на парламентарната комисия за икономическа политика и нововъведения.
България към този момент има законодателство за скрининг на задграничните вложения. Това значи, че всяка инвестиция в сфера, която има отношение към националната сигурност, и/или инвестиция, обвързвана с Русия и Беларус, ще би трябвало да премине инспекция и може да не получи утвърждение от страната. Нов ред вкарват и останалите страни от Европейски Съюз.
Предстои обаче държавното управление да напише и правила по какъв начин тъкмо ще се ползва законът. Тепърва би трябвало да се построи и специфичен орган, който да ревизира какви пари и с каква цел влизат в българската стопанска система.
Това се случва на фона на продължаваща към този момент над две години война на Русия против Украйна, която разкри мащабите на съветското въздействие в Европейски Съюз. Предизвикателство е и ефикасното използване на глобите против Москва и Минск, наложени поради войната.
Експерти и представители на бизнеса обаче имат опасения. Основните са две:
вместо да се подсигурява сигурността на българската иконoмика, може да бъде построен следващ неработещ орган, който да стопира жизненоважни инвестиции;това може да е следващият " орган-бухалка ", който да бъде политически овладян и посредством който да бъдат рекетирани вложители.
Какво споделя законът, кои вложения са рискови и какви са провокациите пред използването на разпоредбите дискутираха експерти и политици на конференция в София, проведена от Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД) и Центъра за интернационално частно предприемачество, Вашингтон.
Най-важното е в идващите редове.
Какво е скрининг на вложения
Новите правила бяха въведени с промени в. Те са част от правилник на Европейския съюз (ЕС).
Предвижда се позволителен режим за директни задгранични вложения. Такава е всяка инвестиция на стойност над 2 млн. евро или левовата им равноценност, при която вложителят е от " трета страна " - страна отвън Европейски Съюз. Инвестициите от Съединени американски щати, Англия, Канада, Австралия, Япония, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и други страни " с невисок риск " ще се третират като тези от Европейски Съюз.
Всяка инвестиция, която има връзка с Русия и Беларус или жители на тези страни, наложително предстои на скрининг
Изрично се прецизира, че всяка инвестиция, която има връзка с Русия и Беларус или жители на тези страни, наложително предстои на скрининг.
Разрешение от страната ще би трябвало и когато задграничен вложител желае да придобие минимум 10% от собствеността на дружество, което оперира в България.
Описани са и сферите, в които вложенията ще подлежат на инспекция. Такива са:
сериозна инфраструктура, физическа или виртуална, свързани с енергетика, превоз, води, опазване на здравето, връзки, медии, обработка и предпазване на данни, въздухоплаване, защита, изборна или финансова инфраструктура и др;критични технологии и произведения, включително изкуствен интелект, роботика, киберсигурност, отбранителни технологии, запазване на сила, нано и биотехнологии и др;доставката на сериозни запаси - сила и първични материали.
Чуждестранните вложители ще би трябвало да подават авансово заявление, а нов Междуведомствен съвет за скрининг към Министерския съвет (МС) ще ги ревизира и ще издава или отхвърля позволение за реализирането им. Съветът ще е отпред с вицепремиер и в него ще има представители от основните министерства, службите за сигурност и самостоятелните регулатори в областта на стопанската система и енергетиката. Органът ще си сътрудничи с Европейската комисия и ще преглежда сигнали за нередности при задграничните вложения.
На инспекция може да предстои и всяка инвестиция в страната, в случай че разследващите служби подадат сигнал.
Защо е необходим скрининг
От години анализатори и служби предизвестяват, че Русия и Китай употребяват стопански принадлежности за насила, с които подкопават демократичните и пазарните институции на страните, в които влагат. Такива вложения се назовават корозивни.
Руските държавни и олигархични вложения в европейския енергиен и медиен бранш са образци за корозивни финансови потоци, които основават стопански зависимости. Те заплашват националната сигурност и отслабват контрола и салдото на демократичните институции на страните получателки, написа в на ЦИД.
Печалбите от тези бизнеси се насочваха за преодоляване на регулатори и попречване на нахлуване на нови технологии, които Русия не контролираРуслан Стефанов, ЦИД
" Печалбите от тези бизнеси се насочваха за преодоляване на регулатори и попречване на нахлуване на нови технологии, които Русия не управлява ", сподели Руслан Стефанов, програмен шеф ЦИД, на конференция на тематика „ Икономическа сигурност и скрининг на вложенията “.
Стефанов сподели, че с подобен механизъм Русия е блокирала вложения в България. Пример за това е саботажът на опцията за изследване за рандеман на шистов газ. В България беше въведен мораториум за сходни изследвания след митинги и дезинформационна акция. Според специалиста в този момент се прави опит по същия метод да се предотврати опцията за производството на електрическа енергия от вятър посредством офшорни паркове.
“Има големи пробойни в отбраната на вътрешния пазар [на ЕС] и това се видя в използването на санкционната политика. Много страни се употребяват да извадят изключения. В за преустановяване на връзки с България поради ползи на Русия ”, сподели Стефанов. Според него това е политика на Кремъл, която няма да се промени.
Той напомни, че Европейски Съюз дефинира Китай като съперник, а Русия - като систематичен съперник.
Истинската цел на някои съветски директни вложения се разкри с войната в Украйна. В навечерието на нашествието Русия употребява като оръжие вложенията си в енергетиката и задейства голям брой мрежи в цяла Европа. Според ЦИД България остава една от най-уязвимите страни във връзка с притока на корозивни капитали.
IT и рискът за сигурността
Скринингът на вложенията, който се вкарва с новите европейски правила и българския закон, обгръща и вложения в бранша на Информационните технологии (IT) и други сфери, посредством които може да се прави шпионаж, обири на данни, има опасности за киберсигурността.
Цифровизацията събирането на данни от от ден на ден системи прави всеки бранш на стопанската система предразположен на евентуални закани за националната сигурност. Например цифрово, от външни субекти, се ръководят пристанища и електроцентрали.
Дори видимо безобидни обекти като цифрово табло на автомобил или приложение за запознанства могат да съставляват евентуална опасност за сигурността, написа в последния на ЦИД “Отворени порти, предпазени стени ”, отдаден на новия закон.
Работещ механизъм или нов " орган бухалка "
Най-голямото предизвикателство пред България е да създаде подобен механизъм за скрининг на вложенията и да построи такава институционална рамка, че да извършва всички функционалности по тази извънредно значима задача, сподели Румяна Бъчварова , асоцииран старши помощник в ЦИД, някогашен министър на вътрешните работи и дипломат в Израел, на конференцията в София, отдадена на новия закон.
По думите ѝ плануваният в закона Междуведомствен съвет за скрининг на вложенията е добра концепция, само че " предизвика въпроса до каква степен дейно би работил един подобен орган ".
" Разнообразието от участници обаче има и позитивен резултат, тъй като огромният им брой може да ограничи опциите за вторично отрицателно въздействие върху решенията на този орган ", добави тя.
Бъчварова сподели още, че преди да се продължат напъните за междуинституционален потенциал, България би трябвало има канал за контакт с останалите страни, да обменя информация с тях.
Илия Кръстев , ръководител на Управителния съвет на Асоциацията за нововъведения, бизнес услуги и технологии (АИБЕСТ), също видя евентуална уязвимост в планувания предстоящ орган към Министерски съвет.
" Знае ли се по какъв начин тази конструкция ще работи в изискванията на остра политическа рецесия, в каквато се намираме в този момент ", попита Кръстев. Той сподели, че за бизнеса е значимо да има скрининг, само че също по този начин и процесът на оценка да е бърз.
Още преди приемането на закона имаше гласове, че новият съвет може да се трансформира в нов " орган бухалка ", който да попадне в политически ръце - да вземем за пример на близки до ГЕРБ и Движение за права и свободи кръгове, и с който може да се рекетират вложители. Това значи България да продължи да бъде слабото звено в Европейски Съюз.
Анализатори обаче обърнаха внимание, че сходни кръгове и до момента имат задоволително принадлежности и опасенията са непотребни.
" Разработеният механизъм за скрининг на вложенията не е някаква преграда или филтър пред външните капитали, а ще е пропускателен режим за първокласен капитал. В този развой страната няма да бъде най-слабото звено ", сподели на конференцията Александър Иванов, народен представител от ГЕРБ-СДС и заместник-председател на парламентарната комисия за икономическа политика и нововъведения.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ