С двата процента ще се справим, но с двадесетте?
България си има проект за реализиране на 2 % от Брутният вътрешен продукт за защита. Така че не сме от изоставащите, заключи след срещата на върха на НАТО в Брюксел вицепремиерът и министър на защитата Красимир Каракачанов. Да, само че този проект ще би трябвало да се актуализира и то още през септември, сподели президентът Румен Радев, който водеше делегацията ни на високия конгрес. Впрочем, Консултативният съвет за национална сигурност от април т.г. към този момент беше направил своите рекомендации в унисон със срещата на водачите на Алианса, която се организира три месеца по-късно. Така че тук изпреварихме събитията.
Остава политиците да си удържат на думата. До октомври т. година би трябвало да актуализират средносрочната бюджетна прогноза за интервала 2019-2021 година в сходство с поетите задължения в „ Национален проект за повишение на разноските за защита на 2% от Брутният вътрешен продукт на Република България до 2024 година “ Второ, до септември т.г. да разработят финансово обезпечен проект за възобновяване на техниката и въоръжението и обезпечаване на виталния им цикъл до снемане от въоръжение. Трето, също до септември, законодателната и изпълнителната власт да обединят напъните си по привеждане в осъществяване на поетите задължения от преди една година за рационализиране на нормативната уредба, която да регламентира устройството и действието на системата за отбрана на националната сигурност и включените в нея държавни органи и структури, както и за недопускане на външна интервенция във вътрешнополитическия живот на страната. Всичко това би трябвало да се свърши в околните 2-3 месеца. Така, както бе сторено с ускоряването на трите съществени плана за рационализация на армията. „ Милиардната “ парламентарна коалиция си свърши работата;
Очевидно е, че президентът Румен Радев е имал задоволително учредения, когато е разговарял с сътрудниците си от НАТО, в това число с американския държавен глава Доналд Тръмп по бъдещото финансиране на защитата на страните членки на Алианса, с цел да отстоява избрани позиции. Не бива, обаче да затваряме очи пред общия извод от срещата, че бурята след настояването на президента Тръмп разноските за защита да скочат на 4 % от Брутният вътрешен продукт, е отминала. Най-вероятно това решение е отсрочено. Поне подобен вятър духа от духа на декларацията след срещата. И то освен от геополитическите разбори и заключения и от уговорките ни да участваме в самодейността за подготвеност „ 4 по 30 “. Който познава Българската войска, съществено ще се замисли дали няма да покрием фантазията на президента Тръмп за 4 % разноски за защита от Брутният вътрешен продукт, в случай че осъществим на 100 % задачата за освобождение от „ зависимостта си от въоръжение руско и съветско произвеждане. “ Като си купим друго, несъмнено. Едва ли би било рационално, в случай че го унищожим единствено за концепцията, без да сме придобили ново, надлежно от страни членки на Алианса.
Всичко това е постижимо. Ще осъществяваме освен тези три, само че най-малко още 13 плана за превъоръжаване и рационализация и двата % ще бъдат реализирани, а най-вероятно и надхвърлени. Дали обаче, бихме могли да си купим бойци и командири? За тези 20 % става дума. За някои формирования недокомплектът от персонален състав е още по-голям. Същият този Консултативен съвет за национална сигурност при президента изиска до септември да се преразгледат проектите на Министерството на защитата за превъзмогване дефицита от персонален състав и набелязване на нови съответни ограничения. Тук, несъмнено, има дребна неправилност. Тези проекти би трябвало да са не на Министерството на защитата, а на държавното управление и на Народното събрание. Защото каквото и да прави министерството, то се свива в бюджета си и толкоз. Така крачките към по-доброто са дребни, което не взема решение въпросите. Откакто издигнахме лозунга, че военната специалност е на пазара на труда, не постигнахме нищо. Дори се стигна до противоположен резултат. Пазарът на труда се оказа доста по-силен от държавната гаранция на отбраната на страната и следим приключване на жива мощ от армията.
Старата уязвимост за затваряне на проблемите на защитата в Министерството на защитата не води до бързи и мечтани резултати. В последно време ведомството трансформира наредби, търси излаз в спомагателните хонорари, само че каквото и да прави това те са си спомагателни. Основните, за които имат думата държавното управление и Народното събрание, остават трайно на едно от най-ниските равнища в страната. И надали скоро ще догонят с това нарастване по 8-10 % на година равнището, което ще обърне наклонността и пазарът на труда ще стартира да се предава. Точно поради тези 20 % дефицит, страната следва да извади военната специалност от конкуренцията със заплащането във компаниите и фирмите, с цел да не понася армията още загуби в персонален състав. Това, несъмнено, си е народен проблем и надали вълнува другите страни от НАТО!
Какво е подвиг в спокойно време?
Нямаме доста млади бойци, споделя един пълководец на механизиран батальон. Някои към този момент са стигнали пределната възраст за военна работа от 46 години и следва да се уволнят. Други затова са си тръгнали още при започване на годината. Средната възраст на бойците е много над 35 години. Отгоре на всичко батальонът е със 120 по-малко. Това не се отнася единствено за тях. Офицерите са под 50 %. И това, в случай че не е подвиг в спокойно време! Определено за командира е подвиг, само че за тези, които би трябвало да обезпечават армията, какво е? Дали водачите на страните членки на НАТО поставят и този въпрос в процентите, които разискват и гласоподават?
Остава политиците да си удържат на думата. До октомври т. година би трябвало да актуализират средносрочната бюджетна прогноза за интервала 2019-2021 година в сходство с поетите задължения в „ Национален проект за повишение на разноските за защита на 2% от Брутният вътрешен продукт на Република България до 2024 година “ Второ, до септември т.г. да разработят финансово обезпечен проект за възобновяване на техниката и въоръжението и обезпечаване на виталния им цикъл до снемане от въоръжение. Трето, също до септември, законодателната и изпълнителната власт да обединят напъните си по привеждане в осъществяване на поетите задължения от преди една година за рационализиране на нормативната уредба, която да регламентира устройството и действието на системата за отбрана на националната сигурност и включените в нея държавни органи и структури, както и за недопускане на външна интервенция във вътрешнополитическия живот на страната. Всичко това би трябвало да се свърши в околните 2-3 месеца. Така, както бе сторено с ускоряването на трите съществени плана за рационализация на армията. „ Милиардната “ парламентарна коалиция си свърши работата;
Очевидно е, че президентът Румен Радев е имал задоволително учредения, когато е разговарял с сътрудниците си от НАТО, в това число с американския държавен глава Доналд Тръмп по бъдещото финансиране на защитата на страните членки на Алианса, с цел да отстоява избрани позиции. Не бива, обаче да затваряме очи пред общия извод от срещата, че бурята след настояването на президента Тръмп разноските за защита да скочат на 4 % от Брутният вътрешен продукт, е отминала. Най-вероятно това решение е отсрочено. Поне подобен вятър духа от духа на декларацията след срещата. И то освен от геополитическите разбори и заключения и от уговорките ни да участваме в самодейността за подготвеност „ 4 по 30 “. Който познава Българската войска, съществено ще се замисли дали няма да покрием фантазията на президента Тръмп за 4 % разноски за защита от Брутният вътрешен продукт, в случай че осъществим на 100 % задачата за освобождение от „ зависимостта си от въоръжение руско и съветско произвеждане. “ Като си купим друго, несъмнено. Едва ли би било рационално, в случай че го унищожим единствено за концепцията, без да сме придобили ново, надлежно от страни членки на Алианса.
Всичко това е постижимо. Ще осъществяваме освен тези три, само че най-малко още 13 плана за превъоръжаване и рационализация и двата % ще бъдат реализирани, а най-вероятно и надхвърлени. Дали обаче, бихме могли да си купим бойци и командири? За тези 20 % става дума. За някои формирования недокомплектът от персонален състав е още по-голям. Същият този Консултативен съвет за национална сигурност при президента изиска до септември да се преразгледат проектите на Министерството на защитата за превъзмогване дефицита от персонален състав и набелязване на нови съответни ограничения. Тук, несъмнено, има дребна неправилност. Тези проекти би трябвало да са не на Министерството на защитата, а на държавното управление и на Народното събрание. Защото каквото и да прави министерството, то се свива в бюджета си и толкоз. Така крачките към по-доброто са дребни, което не взема решение въпросите. Откакто издигнахме лозунга, че военната специалност е на пазара на труда, не постигнахме нищо. Дори се стигна до противоположен резултат. Пазарът на труда се оказа доста по-силен от държавната гаранция на отбраната на страната и следим приключване на жива мощ от армията.
Старата уязвимост за затваряне на проблемите на защитата в Министерството на защитата не води до бързи и мечтани резултати. В последно време ведомството трансформира наредби, търси излаз в спомагателните хонорари, само че каквото и да прави това те са си спомагателни. Основните, за които имат думата държавното управление и Народното събрание, остават трайно на едно от най-ниските равнища в страната. И надали скоро ще догонят с това нарастване по 8-10 % на година равнището, което ще обърне наклонността и пазарът на труда ще стартира да се предава. Точно поради тези 20 % дефицит, страната следва да извади военната специалност от конкуренцията със заплащането във компаниите и фирмите, с цел да не понася армията още загуби в персонален състав. Това, несъмнено, си е народен проблем и надали вълнува другите страни от НАТО!
Какво е подвиг в спокойно време?
Нямаме доста млади бойци, споделя един пълководец на механизиран батальон. Някои към този момент са стигнали пределната възраст за военна работа от 46 години и следва да се уволнят. Други затова са си тръгнали още при започване на годината. Средната възраст на бойците е много над 35 години. Отгоре на всичко батальонът е със 120 по-малко. Това не се отнася единствено за тях. Офицерите са под 50 %. И това, в случай че не е подвиг в спокойно време! Определено за командира е подвиг, само че за тези, които би трябвало да обезпечават армията, какво е? Дали водачите на страните членки на НАТО поставят и този въпрос в процентите, които разискват и гласоподават?
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ