България ще загуби поне 17 млрд. лева европейски средства, ако

България ще загуби поне 17 млрд. лева, ако се откаже от целите за намаляване на въглеродните емисии

България ще загуби най-малко 17 милиарда лв. европейски средства, в случай че не извърши поетите задължения за понижаване на въглеродните излъчвания. Това сподели министърът на енергетиката Росен Христов , като се базира на отговора на Европейската комисия на българското искане за предоговаряне на задачите за понижаване на излъчванията от въглищната енергетика.

Служебното държавно управление изиска от Брюксел предоговаряне на уговорките на България, поети с Плана за възобновяване и резистентност. Това се случи, откакто Народното събрание одобри през януари решение, което задължи кабинета да предоговори тези цели.

Действащият План за възобновяване съдържа ангажимент България да понижи въглеродните излъчвания с 40% до 2026 година С решението си депутатите желаеха този ангажимент да отпадне и да бъдат контрактувани гаранции, че въглищните централи в страната ще продължат да работят без ограничавания най-малко до 2038 година

“Ако ние просто се откажем от тази цел, страната губи от порядъка на 17-18 милиарда лв. ”, сподели Росен Христов в петък по време на чуване в Народното събрание, представен от Българска телеграфна агенция.

По думите му в тази сума влизат парите от Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), тези от REPowerEU, както и от териториалните проекти за обективен преход.

В отговор на настояването на служебния кабинет за предоговаряне на уговорката за понижаване на излъчванията Европейската комисия е показала, че има три разновидността, сподели Христов.

Първият е България да се откаже от заложените в цели, а тогава Комисията ще откаже заплащанията. Вторият вид е страната отчасти да извърши задачите, и да получи отчасти заплащане. Третият вид по думите на Христов е да се реформират задачите, като може да не се извърши заложеното понижаване на излъчванията с 40%, а това да се замести с ускорено внедряване на възобновими енергийни източници (ВЕИ).

Според Христов първата и втората варианти са неприемливи. Той сподели, че държавното управление работи по третия вид - отчасти да се понижат въглеродните излъчвания и да се внедрят ускорено възобновими източници. Христов обаче не уточни какво ограничение на нездравословните излъчвания се планува и по какъв начин ще се реализира то.

“Именно в тази връзка се разискват разнообразни разновидности за ускорено създаване на разнообразни типове възобновими енергийни източници, в това число и на териториите и на мините ”, сподели той.

Досега по Плана за възобновяване България е получила първото заплащане от 2.7 милиарда лева. За да изиска второто, страната.

По-рано вицепремиерът по ръководство на европейските средства Атанас Пеканов сподели, че държавното управление няма да изиска идващия транш преди да е приключило предоговарянето на уговорките за декарбонизация. В петък пред депутатите той сподели, че същинските договаряния още не са почнали и това няма да стане преди месец юли, заяви.