Срив на ГЕРБ на 11 юли. Звучи съвсем логично.
България се намира в невиждана обстановка, а партийната ѝ система е в развой на сериозна промяна. Вече имаме обилни разбърквания измежду политическите сили и тези процеси несъмнено ще се засилят след изборите през юли. Новото е следното:
Не е евентуално ГЕРБ да взе участие в бъдещото ръководство на страната. Партията на Борисов има към 20% поддръжка измежду решилите да гласоподават - и няма евентуални сътрудници, с които да сглоби болшинство. Дори да прибавим Движение за права и свободи и " Патриотите " към сметката на ГЕРБ (с обичайните ангажименти, че тези партии сякаш нямат нищо общо посред си), тези гласове отново не са задоволителни за сформиране на държавно управление. А огромна коалиция на Борисов с Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи е по-скоро измислица или някакъв проект за групово харакири; Двигателите на смяната - партиите Има Такъв Народ, Демократична България и ИСМВ - са във прогресивен тренд спрямо предходните избори. Проучвания сочат, че в този момент те имат дружно към 40% поддръжка. Има Такъв Народ спори с ГЕРБ за първото място и като цяло се развива по модела на ГЕРБ и Национална движение „Симеон Втори" - популистки, персоналистки обединения, които разчитат на мощно антикорупционно обръщение и харизмата на водачите си. " Демократична България " гони 12-14%, което е оттатък постиганото от така наречен градска десница през последните петнайсетина години: този таван за финален път бе преминат на изборите през 2005 година, когато всички партии вдясно (ДСБ, Съюз на демократичните сили и групировката на Софиянски) получиха дружно към 21%. С забележимото оттегляне на ГЕРБ " Демократична България " има сериозен късмет и капацитет да притегли десен и центристки избор надалеч оттатък актуалните си проценти; Служебното държавно управление е модел, който онагледява по какъв начин може да се ръководи страната без ГЕРБ. Части от това държавно управление - изключително икономическият му екип - се показват като съществени претенденти за министри в едно технократско държавно управление след изборите, което би било формирано главно с покрепата на партиите на смяната. Тоест, управническата опция на ГЕРБ не е химера, а действителност, с която хората могат да се срещнат образно. Засега служебното ръководство се приема по-скоро положително от обществото. Пред ГЕРБ продължава да стои лидерският въпрос. Защото това е персоналистка партия, чийто лидер за една численост не попадна в листата " Магнитски ", въпреки че е пресилено да се каже, че е останал отвън него. Бойко Борисов - като един същински котарак на Шрьодингер - най-малко от 2020 обитава в това неизяснено квантово положение: болшинството от хората (в България и в чужбина) са уверени, че е в листата на корумпираните, без обаче да е категорично упоменат от домашна или интернационална институция. Колкото и да е стабилно това положение, то би дисквалифицирало всеки като политически водач на страната му. Дори един Нетаняху, който въпреки всичко е ученик на MIT.
На този декор електоралният срив на ГЕРБ за сметка на партиите на смяната би бил една разумна и предизвестена " изненада " на изборите на 11 юли.
Четири съответни аргументи
Конкретна причина за едно такова развиване може да се окаже преди всичко отливът от ГЕРБ на така наречен " конформистки избор ". Значим % от хората просто обичат да гласоподават за този, който ще победи. Борисов и партията му евентуално няма да са спечелилите, само че още по-важното е, че те към този момент и не наподобяват като спечелили. Лидерът е в горчиво-оправдателен режим, пъстър със заядливи бележки към съперниците. Останалите представители на ГЕРБ наподобяват като тайфа по ограничение на вредите и изпомпване на водата в транспортен съд със сериозна пробойна. Това не е лъчение, което ще притегли феновете на успеха.
Втора причина за отлив на гласове от някогашните ръководещи може да се окаже комбинацията сред машинното гласоподаване и опитите на Бойко Рашков да ограничи схемите за платен и следен избор. Спекулативно е да се дават стойности на тези нелицеприятни явления, само че за жалост те съществуват. Ако размерът им стане явен и в случай че той е забележителен, това би хвърлило сериозна сянка върху българската народна власт от последното десетилетие. А тя и без друго не е огряна от слънцето на високото качество.
Не е евентуално ГЕРБ да взе участие в бъдещото ръководство на страната. Партията на Борисов има към 20% поддръжка измежду решилите да гласоподават - и няма евентуални сътрудници, с които да сглоби болшинство. Дори да прибавим Движение за права и свободи и " Патриотите " към сметката на ГЕРБ (с обичайните ангажименти, че тези партии сякаш нямат нищо общо посред си), тези гласове отново не са задоволителни за сформиране на държавно управление. А огромна коалиция на Борисов с Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи е по-скоро измислица или някакъв проект за групово харакири; Двигателите на смяната - партиите Има Такъв Народ, Демократична България и ИСМВ - са във прогресивен тренд спрямо предходните избори. Проучвания сочат, че в този момент те имат дружно към 40% поддръжка. Има Такъв Народ спори с ГЕРБ за първото място и като цяло се развива по модела на ГЕРБ и Национална движение „Симеон Втори" - популистки, персоналистки обединения, които разчитат на мощно антикорупционно обръщение и харизмата на водачите си. " Демократична България " гони 12-14%, което е оттатък постиганото от така наречен градска десница през последните петнайсетина години: този таван за финален път бе преминат на изборите през 2005 година, когато всички партии вдясно (ДСБ, Съюз на демократичните сили и групировката на Софиянски) получиха дружно към 21%. С забележимото оттегляне на ГЕРБ " Демократична България " има сериозен късмет и капацитет да притегли десен и центристки избор надалеч оттатък актуалните си проценти; Служебното държавно управление е модел, който онагледява по какъв начин може да се ръководи страната без ГЕРБ. Части от това държавно управление - изключително икономическият му екип - се показват като съществени претенденти за министри в едно технократско държавно управление след изборите, което би било формирано главно с покрепата на партиите на смяната. Тоест, управническата опция на ГЕРБ не е химера, а действителност, с която хората могат да се срещнат образно. Засега служебното ръководство се приема по-скоро положително от обществото. Пред ГЕРБ продължава да стои лидерският въпрос. Защото това е персоналистка партия, чийто лидер за една численост не попадна в листата " Магнитски ", въпреки че е пресилено да се каже, че е останал отвън него. Бойко Борисов - като един същински котарак на Шрьодингер - най-малко от 2020 обитава в това неизяснено квантово положение: болшинството от хората (в България и в чужбина) са уверени, че е в листата на корумпираните, без обаче да е категорично упоменат от домашна или интернационална институция. Колкото и да е стабилно това положение, то би дисквалифицирало всеки като политически водач на страната му. Дори един Нетаняху, който въпреки всичко е ученик на MIT.
На този декор електоралният срив на ГЕРБ за сметка на партиите на смяната би бил една разумна и предизвестена " изненада " на изборите на 11 юли.
Четири съответни аргументи
Конкретна причина за едно такова развиване може да се окаже преди всичко отливът от ГЕРБ на така наречен " конформистки избор ". Значим % от хората просто обичат да гласоподават за този, който ще победи. Борисов и партията му евентуално няма да са спечелилите, само че още по-важното е, че те към този момент и не наподобяват като спечелили. Лидерът е в горчиво-оправдателен режим, пъстър със заядливи бележки към съперниците. Останалите представители на ГЕРБ наподобяват като тайфа по ограничение на вредите и изпомпване на водата в транспортен съд със сериозна пробойна. Това не е лъчение, което ще притегли феновете на успеха.
Втора причина за отлив на гласове от някогашните ръководещи може да се окаже комбинацията сред машинното гласоподаване и опитите на Бойко Рашков да ограничи схемите за платен и следен избор. Спекулативно е да се дават стойности на тези нелицеприятни явления, само че за жалост те съществуват. Ако размерът им стане явен и в случай че той е забележителен, това би хвърлило сериозна сянка върху българската народна власт от последното десетилетие. А тя и без друго не е огряна от слънцето на високото качество.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ