Около 780 български фирми ще трябва да изготвят ESG отчети
България прави първите крачки към транспонирането на европейската инструкция за наложителното отчитане на устойчивостта на големия бизнес в страната. Министерството на финансите изготви план на промени в Закона за счетоводството, които целят да регламентират спецификите на информацията, част от отчетите и обсега на предприятията, които подлежат на наложително отчитане.
Очаква се 780 предприятия да бъдат задължени да изготвят доклад за устойчивостта, като тази численост би трябвало да бъде достигната поетапно до 2026 година, съгласно претекстовете и оценката на въздействието към законопроекта.
България, когато бе образувана работна група. Страната има период до 6 юли 2024 година да транспонира европейската инструкция.
Какво включват докладите за устойчивостта?
В сходство с задачите на директивата и с цел да отговори на повишените потребности от информация по отношение на устойчивостта, със законопроекта се предлага докладваната все още нефинансова информация да се разшири.
Отчитаната по отношение на устойчивостта информация включва фактори в региона на опазването на околната среда, обществените права и правата на индивида, както и управническите въпроси. В тази връзка, със законопроекта се вкарва обвързване в отчета за активността на предприятията да има ясно разграничим раздел с информация за въпросите по устойчивостта (отчет за устойчивостта).
Изискването е докладваната от фирмите информация да бъде подобаваща, сравнима, надеждна, съответстваща на Европейските стандарти за отчитане на устойчивостта, направена в обединен машинно четим електронен формат и налична за всички заинтригувани страни.
Информацията би трябвало да включва проектите на компанията, посредством които да подсигурява, че бизнес моделът и тактиката ѝ са съвместими с прехода към устойчива стопанска система и с ограничение на световното стопляне до 1.5 градуса по Целзий в сходство с Парижкото съглашение. Трябва да има заложени цели за понижаване на парниковите газове, изложение на ролята на управителните и надзорните органи по отношение на въпросите на устойчивостта, главните действителни или евентуални въздействия, свързани със личните действия на предприятието и неговата верига на стойност. Информацията би трябвало да обгръща краткосрочния, средносрочния и дълготрайния времеви небосвод, когато е използвано.
Обхват на измененията
Първата отчетна година, за която в отчета за активността на предприятията се включва доклад за устойчивостта, е както следва:
2024 година за огромни предприятия, които са предприятия от публичен интерес и които към 31 декември на отчетния интервал надвишават критерия за междинен брой чиновници през финансовата година от 500 души, както и предприятия от публичен интерес, които са предприятия майки на огромна група, която към 31 декември на отчетния интервал надвишава критерия за междинен брой чиновници през финансовата година от 500 души2025 година за огромните предприятия, както и предприятия майки на огромна група, разнообразни от посочените в предходния параграф;2026 година за дребни и междинни предприятия, чиито скъпи бумаги са позволени за търговия на контролиран пазар, като се изключи микропредприятията, дребни и несложни кредитни институции каптивни застрахователни предприятия по смисъла на член 14, алинея 1 от Кодекса за застраховането и каптивни презастрахователни предприятия по смисъла на член 14, алинея 2 от Кодекса за застраховането.
Заинтересованите компании са както следва:
Големи предприятия от публичен интерес с личен състав над 500 души – към 50 бр. предприятия;Предприятия от публичен интерес, които са предприятия майки на огромна група, и са с личен състав над 500 души – към 20 бр. предприятия;Всички останали огромни предприятия, отвън посочените в т. 1 – към 610 бр. предприятия;Всички останали предприятия майки на огромни групи, отвън посочените в т. 2 – към 150 бр. предприятия;Малки и междинни предприятия от публичен интерес, които не са микропредприятия, и чиито скъпи бумаги са позволени за търговия на регистриран пазар в Европейски Съюз – към 110 бр. предприятия;Регистрираните инспектори, в качеството им на реализатори на услугите по наложителни задължения за сигурност по устойчивостта – към 700 регистрирани инспектори (физически лица) и 90 одиторски дружества;Инвеститори; кредитори; чиновници и работници; жители и цивилен организации.
Данните за броя на заинтригуваните лица са взети от годишните финансови доклади за 2021 г. Очаква се броят на предприятията, задължени да изготвят доклад за устойчивостта, да намалее с съвсем 20% до посочените нагоре към 780 компании.
Предвижда се за тези предприятия в началото да усилят разноските за регистрирани инспектори, които ще извършват ангажимент по отношение на сходството на отчитането за устойчивостта.
По-високи прагове за микро-, дребни и междинни предприятия
В същия закон финансовото министерство инициира и промени, с които подвига счетоводните прагове за микро-, дребни и междинни предприятия. Това се дължи главно на през последните няколко години.
Припомняме, че ЕК е задължена да преразглежда на всеки пет години финансовите индикатори и по целенасоченост да ги променя, отчитайки инфлацията.
Идеята е по-високите прагове да доведат до понижаване на разноските и облекчение на административната тежест в най-голяма степен за микро- и дребните предприятия. Според сметките на финансовото ведомство почти 3 700 предприятия ще сменят категорията си от дребни на микропредприятия до общо 428 330 броя и 350 междинни предприятия, които ще сменят категорията си на дребни предприятия до общо 22 796 броя, като огромна част от тях ще се възползват от облекчена форма за финансова отчетност. Броят на огромните предприятията се чака да намалее от 739 според настоящото сега законодателство на 594 при използване на новите оферти.
за микропредприятия:
балансова стойност на активите - 900 хиляди лева;
чисти доходи от продажби – 1.8 млн. лева;
за дребни предприятия:
балансова стойност на активите – 10 млн. лева;
чисти доходи от продажби – 20 млн. лева;
за междинни предприятия:
балансова стойност на активите – 50 млн. лева;
чисти доходи от продажби – 100 млн. лева;
за огромни предприятия:
балансова стойност на активите – 50 млн. лева;
чисти доходи от продажби – 100 млн. лева;
за дребни групи предприятия:
балансова стойност на активите – 900 млн. лева;
чисти доходи от продажби – 1.8 млн. лева;
за междинни групи предприятия:
балансова стойност на активите – 50 млн. лева;
чисти доходи от продажби – 100 млн. лева;
за огромни групи предприятия:
балансова стойност на активите – 50 млн. лева;
чисти доходи от продажби – 100 млн. лв..
Чести промени
Последните промени в Закона за счетоводството бяха от края на предходната година, когато бяха с консолидирани доходи над 1.5 милиарда лева и те бяха задължени да разгласяват информация по страни за платения от обособените им подразделения корпоративен налог.
Поправките от този момент предизвикат и мнението на администрацията на Министерски съвет, а точно, че
честите промени в законите не способстват за качеството и устойчивостта на уредбата и е належащо измененията да се възнамеряват и оферират по опция в един общ законопроект, когато вносител е Министерският съвет “.
Очаква се 780 предприятия да бъдат задължени да изготвят доклад за устойчивостта, като тази численост би трябвало да бъде достигната поетапно до 2026 година, съгласно претекстовете и оценката на въздействието към законопроекта.
България, когато бе образувана работна група. Страната има период до 6 юли 2024 година да транспонира европейската инструкция.
Какво включват докладите за устойчивостта?
В сходство с задачите на директивата и с цел да отговори на повишените потребности от информация по отношение на устойчивостта, със законопроекта се предлага докладваната все още нефинансова информация да се разшири.
Отчитаната по отношение на устойчивостта информация включва фактори в региона на опазването на околната среда, обществените права и правата на индивида, както и управническите въпроси. В тази връзка, със законопроекта се вкарва обвързване в отчета за активността на предприятията да има ясно разграничим раздел с информация за въпросите по устойчивостта (отчет за устойчивостта).
Изискването е докладваната от фирмите информация да бъде подобаваща, сравнима, надеждна, съответстваща на Европейските стандарти за отчитане на устойчивостта, направена в обединен машинно четим електронен формат и налична за всички заинтригувани страни.
Информацията би трябвало да включва проектите на компанията, посредством които да подсигурява, че бизнес моделът и тактиката ѝ са съвместими с прехода към устойчива стопанска система и с ограничение на световното стопляне до 1.5 градуса по Целзий в сходство с Парижкото съглашение. Трябва да има заложени цели за понижаване на парниковите газове, изложение на ролята на управителните и надзорните органи по отношение на въпросите на устойчивостта, главните действителни или евентуални въздействия, свързани със личните действия на предприятието и неговата верига на стойност. Информацията би трябвало да обгръща краткосрочния, средносрочния и дълготрайния времеви небосвод, когато е използвано.
Обхват на измененията
Първата отчетна година, за която в отчета за активността на предприятията се включва доклад за устойчивостта, е както следва:
2024 година за огромни предприятия, които са предприятия от публичен интерес и които към 31 декември на отчетния интервал надвишават критерия за междинен брой чиновници през финансовата година от 500 души, както и предприятия от публичен интерес, които са предприятия майки на огромна група, която към 31 декември на отчетния интервал надвишава критерия за междинен брой чиновници през финансовата година от 500 души2025 година за огромните предприятия, както и предприятия майки на огромна група, разнообразни от посочените в предходния параграф;2026 година за дребни и междинни предприятия, чиито скъпи бумаги са позволени за търговия на контролиран пазар, като се изключи микропредприятията, дребни и несложни кредитни институции каптивни застрахователни предприятия по смисъла на член 14, алинея 1 от Кодекса за застраховането и каптивни презастрахователни предприятия по смисъла на член 14, алинея 2 от Кодекса за застраховането.
Заинтересованите компании са както следва:
Големи предприятия от публичен интерес с личен състав над 500 души – към 50 бр. предприятия;Предприятия от публичен интерес, които са предприятия майки на огромна група, и са с личен състав над 500 души – към 20 бр. предприятия;Всички останали огромни предприятия, отвън посочените в т. 1 – към 610 бр. предприятия;Всички останали предприятия майки на огромни групи, отвън посочените в т. 2 – към 150 бр. предприятия;Малки и междинни предприятия от публичен интерес, които не са микропредприятия, и чиито скъпи бумаги са позволени за търговия на регистриран пазар в Европейски Съюз – към 110 бр. предприятия;Регистрираните инспектори, в качеството им на реализатори на услугите по наложителни задължения за сигурност по устойчивостта – към 700 регистрирани инспектори (физически лица) и 90 одиторски дружества;Инвеститори; кредитори; чиновници и работници; жители и цивилен организации.
Данните за броя на заинтригуваните лица са взети от годишните финансови доклади за 2021 г. Очаква се броят на предприятията, задължени да изготвят доклад за устойчивостта, да намалее с съвсем 20% до посочените нагоре към 780 компании.
Предвижда се за тези предприятия в началото да усилят разноските за регистрирани инспектори, които ще извършват ангажимент по отношение на сходството на отчитането за устойчивостта.
По-високи прагове за микро-, дребни и междинни предприятия
В същия закон финансовото министерство инициира и промени, с които подвига счетоводните прагове за микро-, дребни и междинни предприятия. Това се дължи главно на през последните няколко години.
Припомняме, че ЕК е задължена да преразглежда на всеки пет години финансовите индикатори и по целенасоченост да ги променя, отчитайки инфлацията.
Идеята е по-високите прагове да доведат до понижаване на разноските и облекчение на административната тежест в най-голяма степен за микро- и дребните предприятия. Според сметките на финансовото ведомство почти 3 700 предприятия ще сменят категорията си от дребни на микропредприятия до общо 428 330 броя и 350 междинни предприятия, които ще сменят категорията си на дребни предприятия до общо 22 796 броя, като огромна част от тях ще се възползват от облекчена форма за финансова отчетност. Броят на огромните предприятията се чака да намалее от 739 според настоящото сега законодателство на 594 при използване на новите оферти.
за микропредприятия:
балансова стойност на активите - 900 хиляди лева;
чисти доходи от продажби – 1.8 млн. лева;
за дребни предприятия:
балансова стойност на активите – 10 млн. лева;
чисти доходи от продажби – 20 млн. лева;
за междинни предприятия:
балансова стойност на активите – 50 млн. лева;
чисти доходи от продажби – 100 млн. лева;
за огромни предприятия:
балансова стойност на активите – 50 млн. лева;
чисти доходи от продажби – 100 млн. лева;
за дребни групи предприятия:
балансова стойност на активите – 900 млн. лева;
чисти доходи от продажби – 1.8 млн. лева;
за междинни групи предприятия:
балансова стойност на активите – 50 млн. лева;
чисти доходи от продажби – 100 млн. лева;
за огромни групи предприятия:
балансова стойност на активите – 50 млн. лева;
чисти доходи от продажби – 100 млн. лв..
Чести промени
Последните промени в Закона за счетоводството бяха от края на предходната година, когато бяха с консолидирани доходи над 1.5 милиарда лева и те бяха задължени да разгласяват информация по страни за платения от обособените им подразделения корпоративен налог.
Поправките от този момент предизвикат и мнението на администрацията на Министерски съвет, а точно, че
честите промени в законите не способстват за качеството и устойчивостта на уредбата и е належащо измененията да се възнамеряват и оферират по опция в един общ законопроект, когато вносител е Министерският съвет “.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ