Г-н Сантолери, по Ваши наблюдения, как италианският бизнес в България

Г-н Сантолери, по Ваши наблюдения, по какъв начин италианският бизнес в България приема ESG концепцията и какви стъпки в тази посока прави той?
Италианският бизнес в България приема елементарно ESG концепцията, тъй като тя е много развита в Италия. Големите предприятия от години приготвят доклади за резистентност и изискват това от техните снабдители, които главно са дребни и междинни компании. Италианските компании в България към този момент са подготвени за тези условия, тъй като те го вършат там и стартират да го построяват и тук.
Какви вложения вършат италианските компании в България?
Много компании влагат в слънчеви паркове, които построяват в предприятията, и това, което вършат, е да влагат в кръгова стопанска система. Те също по този начин доста се интересуват от вътрешни образования на личния състав. В момента Конфиндустрия България взе участие в един интернационален план за изкуствен интелект, който да следи компетентностите в фирмите и ги развиват. Този план ще го употребяват компаниите за спомагателни образования на техните чиновници.
Предстои въвеждането на така наречен ESG отчитане в България, транспонирането на CSRD, с измененията в Закона за счетоводството. Какви провокации среща бизнесът в тази връзка?
Винаги, когато има нещо ново, компаниите се тормозят. Но действително това не е нещо ново, тъй като в Италия се рапортува от дълго време. Затова организираме тази конференция – с цел да потвърдим на компаниите, че да се наблюдават обвързаните с ESG индикатори е значимо за самата компания. Въпросът не е да се рапортува единствено тъй като го изисква законът. Това, което е значимо, е, че когато една компания стартира самодейност, би трябвало да мисли по какъв начин това въздейства на околната среда, на чиновниците, на обществото и на самата компания. Това е най-важно, тъй като единствено по този начин може да си резистентен като бизнес. Ние виждаме доста ясно това с недоволствата от дефицит на някои експерти – те не се построяват от през днешния ден за на следващия ден. За тях би трябвало да се влага в образование. Иновациите навлизат доста бързо и в случай че ние не сме покрай университетите, учебните заведения, няма по какъв начин да имаме подготвени фрагменти.
Имате ли някакви забележки във връзка законопроекта за промени в Закона за счетоводството?
Засега не. Чакаме новото държавно управление, с цел да забележим дали ще внесат някои промени или ще решат да го одобряват по този метод.
Изглежда, че италианското наличие в България пораства в последните години. Има ли интерес от евентуални нови италиански вложители в България и от какви сфери са те?
Това, което виждаме в последните две години, е, че самите компании, които са вложили преди години, се уголемяват. По този метод се усилват италианските вложения.
А има ли нови вложители, които изследват България?
Има изследване, ще забележим дали ще се реализира като инвестиция. Голяма инвестиция, която ще бъде въведена в употреба, е заводът за фотоволтаични панели край Ямбол.
Кои са най-големите терзания на евентуалните вложители?
Най-голямото терзание на евентуалните вложители и на нас, които към този момент сме тук, е политическата неустойчивост. Ако има устойчиво държавно управление, може да се беседва, да се разискват проекти за бъдещето. Ако не, непрекъснато се трансформира методът на деяние и компаниите не могат да възнамеряват тези неща. Това е сериозен проблем и не знам дали със последващи избори ще се в профил по някакъв метод.
България на половина към този момент е в Шенген. Това наподобява огромно преимущество за Италия, защото една трета от българския износ за Италия е по вода.
Да, комерсиалният продан все още сред България и Италия е към 3.5 милиарда евро. Наистина фактът, че към този момент сте в Шенген улеснява доста превоза, въпреки и България да не е изцяло в Шенген. Това улеснява доста превоза и придвижването на стока. Също това оказва добър резултат на туризма.
Този въпреки и непълен Шенген може ли да бъде тласък за евентуални вложители?
Сигурно това е облекчение, само че максимален тласък е политическата непоклатимост, което е обвързвано и с пълноправното влизане в Шенген. Инвеститорите желаят да влагат в постоянна страна. От друга страна фактът, че стока може да се движи по-бързо, е доста значимо. Преди години имахме една италианска компания в Русе, която искаше да разшири производството си, само че поради прекомерно натовареният мост между България и Румъния избра да отидат в Румъния. Затова ние доста постоянно приказваме с Министерството на районното развиване да натиснат на втори мост при Русе, тъй като това е значимо за вложенията.

Ние работим и по един план за интермодален терминал. Идеята е да вържем Северна Италия с България и от България към този момент да стигаме Източна Европа. Този план включва железопътен, морски и сухопътен превоз и изисква вложения от Италия, от България и от частни вложители. Искаме това да бъде публично-частно партньорство.
Колко би коствал този план?
По груби сметки към 2 милиарда евро.