Последни сме в класацията по материален жизнен стандарт в ЕС
България неразделно заема последно място в класацията, която подрежда страните в Европейския съюз по витален стандарт. За 7 години - от 2010 година до 2017 година, оценките за България по отношение на ЕС-28 са 4-6 пъти по-ниски, с наклонност на увеличение. Това излиза наяве от лично изследване на проф. Васил Цанов и проф. Георги Шопов от Института за стопански проучвания при Българска академия на науките за положението и развиването на материалния витален стандарт и енергийната беднотия в България, показано на Международна научна конференция „ Икономическо развиване и политики: действителност и вероятности “. Конференцията се организира в София, като в нея участваха учени от България, Полша, Македония, Словения и Казахстан, преподаватели от редица висши учебни заведения, както и представители на бизнеса и неправителствени организации
Данните сочат, че междинният коефициент на веществен витален стандарт в Европейски Съюз за 2010 година е бил 46.6%, до момента в който в България – едвам 9.9%, което ни подрежда на последно място измежду 28-те страни. Най-висок стандарт – 90.8% е регистриран в Лихтенщайн, на опашката пред нас са три страни: Литва, Латвия и Румъния. Подредбата за 2017 година е същата – междинният коефециент в Европейски Съюз е 45.6%, в България – 7%. Страната ни още веднъж е на последно място, пред нас са отново двете балтийски страни и северната ни съседка.
Общо за интервала се виждат слаби промени в позиционирането на страните-членки – разликите понижават с 2.2. процентни пункта, само че сред България и Европейски Съюз те се усилят, означават икономистите на Българска академия на науките. С позитивен напредък на материалния витален стандарт се открояват: Англия, Чехия, Ирландия, Литва, Латвия, Полша, Словакия, Малта и Хърватия, до момента в който България непроменяемо остава с ниски оценки, сочи анализът на проф. Васил Цанов и проф. Георги Шопов.
Авторите на отчета са изследвали и териториалните промени на материалния виталния стандарт у нас. За задачата са употребявали 3 групи индикатори за оценка: „ икономическо развиване ”; „ приходи и ползване ”; „ неравноправие и беднотия ”.
Подреждането по региони търпи обилни промени, излиза наяве от систематизираните данни за миналите 7 години. Според тях Югозападният държи водеща позиция през целия интервал, обилни усъвършенствания настъпват в Северен централен и Северозападен регион, до момента в който измежду губещите се отличава Южен централен. Областите с усъвършенстван витален стандарт са: Габрово, Плевен, Силистра и Разград, измежду тези със доста намаляване на оценките - Сливен, Кърджали, Смолян и Варна.
Независимо, че сред регионите се следи слаба наклонност на доближаване, диференциацията сред областите се резервира, сочи анализът на двамата професори от ИИИ при Българска академия на науките. Въпреки непрестанно намаляване на виталното ниво от 2010 година насам, налице е понижаване броя на областите в сериозно положение, обобщават те.
Данните сочат, че междинният коефициент на веществен витален стандарт в Европейски Съюз за 2010 година е бил 46.6%, до момента в който в България – едвам 9.9%, което ни подрежда на последно място измежду 28-те страни. Най-висок стандарт – 90.8% е регистриран в Лихтенщайн, на опашката пред нас са три страни: Литва, Латвия и Румъния. Подредбата за 2017 година е същата – междинният коефециент в Европейски Съюз е 45.6%, в България – 7%. Страната ни още веднъж е на последно място, пред нас са отново двете балтийски страни и северната ни съседка.
Общо за интервала се виждат слаби промени в позиционирането на страните-членки – разликите понижават с 2.2. процентни пункта, само че сред България и Европейски Съюз те се усилят, означават икономистите на Българска академия на науките. С позитивен напредък на материалния витален стандарт се открояват: Англия, Чехия, Ирландия, Литва, Латвия, Полша, Словакия, Малта и Хърватия, до момента в който България непроменяемо остава с ниски оценки, сочи анализът на проф. Васил Цанов и проф. Георги Шопов.
Авторите на отчета са изследвали и териториалните промени на материалния виталния стандарт у нас. За задачата са употребявали 3 групи индикатори за оценка: „ икономическо развиване ”; „ приходи и ползване ”; „ неравноправие и беднотия ”.
Подреждането по региони търпи обилни промени, излиза наяве от систематизираните данни за миналите 7 години. Според тях Югозападният държи водеща позиция през целия интервал, обилни усъвършенствания настъпват в Северен централен и Северозападен регион, до момента в който измежду губещите се отличава Южен централен. Областите с усъвършенстван витален стандарт са: Габрово, Плевен, Силистра и Разград, измежду тези със доста намаляване на оценките - Сливен, Кърджали, Смолян и Варна.
Независимо, че сред регионите се следи слаба наклонност на доближаване, диференциацията сред областите се резервира, сочи анализът на двамата професори от ИИИ при Българска академия на науките. Въпреки непрестанно намаляване на виталното ниво от 2010 година насам, налице е понижаване броя на областите в сериозно положение, обобщават те.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ