България неглижира трафика на хора: САЩ ни постави в списък за наблюдение -
България не дава отговор на минималните стандарти за справяне с трафика на хора. Правителствата ни са създали обилни крачки обратно през последните месеци, макар че страната ни е един от главните източници на трафик в Европейски Съюз и заема челните позиции по брой на експлоатирани полово девойки и дами, станали жертви на трафик. Полагат старания, само че по-малко от преди и това не може да бъде целесъобразно с пандемията от COVID-19. Заради това Съединени американски щати понижиха позицията на страната ни в последния отчет на Консултативен съвет на Съединените щати по въпросите на трафика на хора. Той обгръща интервала 1 април 2021 година - 31 март 2022 година и беше оповестен на 19 юли 2022 година Вече сме в списъка за наблюдаване от равнище 2, в компанията на страни, измежду които единствената друга от Европа е Сърбия. В листата са Алжир, Аруба, Бутан, Буркина Фасо, Камерун, Чад, Етиопия, Индонезия, Кувейт, Сенегал, Замбия, Зимбабве.
Констатации
Правителството не показва изцяло увеличение на напъните спрямо предходния регистриран интервал, даже в случай че се вземе поради въздействието на пандемията от COVID-19 върху потенциала му за битка с трафика на хора.
Властите проверяваха и осъдиха доста по-малко трафиканти, което бележи най-малкия брой докладвани следствия и присъди, откогато държавното управление дава данни за трафика на хора.
Съдилищата продължиха да издават условни присъди за множеството наказани трафиканти, което отслабва възпиращия резултат, не отразява съответно естеството на закононарушението и подкопава по-широките старания за битка с трафика.
Предоставените от България данни дублират предишни години, което затруднява установяването на точна картина на обстановката с трафика.
Продължиха да съществуват некоординирани услуги за протекция на детето и макар че управляващите идентифицираха 42 деца жертви на трафик, държавното управление не е оказало помощ на нито едно от тях.
Въпреки наредбата за ненаказуемост, управляващите у нас са наказвали жертви на трафик за закононарушения, които трафикантите са ги принудили да извършат.
Корупцията в правоприлагащите органи и правосъдната система продължава да попречва напредъка ни, а хипотетичното съучастничество в закононарушенията, свързани с трафика на хора, остава безнаказано. Поради това България беше намалена в листата за наблюдаване от второ равнище.
Списък за наблюдаване от равнище 2
В него са страни, чиито държавни управления не дават отговор изцяло на минималните стандарти, само че поставят обилни старания. В тези страни приблизителният брой на жертвите на тежки форми на трафик е доста забележителен или доста нараства, а страната не подхваща пропорционални съответни дейности или не са показани доказателства за увеличение на напъните за битка с тежките форми на трафик на хора по отношение на миналата година, в това число увеличение на броя на следствията, наказателните преследвания и присъдите за закононарушения, свързани с трафик, увеличение на помощта за жертвите и понижаване на доказателствата за съучастничество на държавни чиновници в тежки форми на трафик.
Обща картина
Трафикантите експлоатират най-вече задгранични жертви в Австрия. Момичетата и дамите са от същата страна, от Източна Европа - най-много от България, Унгария, Румъния, Сърбия и Словакия, Югоизточна Азия, Китай, Нигерия и Южна Америка.
Престъпниците употребяват Австрия като директен пункт за прекачване на жертвите в други европейски страни.
Престъпления
Българските държавни управления в регистрирания интервал са понижи напъните си в региона на правоприлагането.
Законодателните и регулаторните процеси са се забавили през 2021 година поради политическата неустойчивост - служебни държавни управления, липса на работещ парламент и пандемия.
Въпреки че съдилищата останаха отворени през 2021 година, съдиите постоянно са пренасрочвали каузи, в това число за трафик, заради болести, свързани с пандемията. Разследвани са 53 случая (42 от които за трафик на хора за полова експлоатация), което бележи спад по отношение на 74 случая през 2020 година и 84 през 2019 година и е най-ниският брой докладвани следствия, откогато държавното управление дава данни за трафика на хора .
Властите са преследвали 77 хипотетични трафиканти (71 от които - за трафик на хора за полова експлоатация), което е доста нарастване по отношение на 45 през 2020 година
Съдилищата са осъдили 27 трафиканти (26 - за трафик на хора за полова експлоатация), което е доста по-малко от 42-та наказани през 2020 година и 61-та през 2019 година и е най-малкият брой регистрирани присъди , откогато държавното управление дава данни за трафика. Съдиите са осъдили единствено 11 от 27-те наказани трафиканти на отнемане от независимост и са отсрочили осъществяването на присъдите на множеството наказани трафиканти, което отслабва възпиращия резултат, не отрази съответно естеството на закононарушението и подкопа по-широките старания за битка с трафика. Както и през предходните години, държавното управление не рапортува за обсега на наказванията отнемане от независимост, наложени на наказани трафиканти.
Властите постоянно са конфискували финансови активи от наказани трафиканти, само че държавното управление не е употребило приходите от тях за допълнение на услугите за жертвите или за отплата на жертвите.
Корупцията в правоприлагащите органи и правосъдната система, безнаказаността или неналичието на смислени присъди за забърканите длъжностни лица, както и изборното гонене са попречили ефикасния прогрес. Неправителствените организации са съобщавали за хипотетично съучастничество в по-малките градове от страна на чиновници на правоприлагащите органи, които не желаят да проверяват случаи на трафик, защото или познават трафикантите, или се опасяват от възмездие.
Медиите осведомят за полицейски чиновници, които са получавали заплащания, с цел да си затворят очите за дами, експлоатирани за проституция.
Като цяло рамката на законодателството за битка с трафика на хора беше слаба, способства за неефективни следствия и докара до малко неоправдателни присъди или присъди с леки санкции - установяват създателите на отчета.
Защита
Правителството понижи напъните за обезпечаване на отбрана на жертвите, написа още в документа.
През 2021 година прокуратурата е идентифицирала 416 жертви спрямо 413 през 2020 година От тях 42 са децата-жертви (18 - на полов трафик, 3 - на трудов, за 21 не е уточнено) спрямо 30 през 2020 година Статистиката включва жертви от следствия и наказателни преследвания, които са почнали през предишни години и не престават да се водят, което поражда опасения, че регистрираните данни не дават точна визия за обстановката с трафика на хора.
Държавната организация за протекция на детето (ДАЗД) не е отчела оказване на помощ нито една жертва на трафик на деца през 2021 година, макар че управляващите са разпознали 42.
Правителството продължи да подписва контракти с неправителствени организации за ръководство на спешни центрове и приюти. Правителството обезпечи 27 спешни центъра (8 за възрастни и 19 за деца) за жертви на принуждение, в това число трафик. Наблюдателите означават, че лимитираният брой профилирани приюти за жертви на трафик продължава да е проблематичен - в цялата страна има единствено три такива в Бургас, София и Варна.
Българското законодателство разрешава на задграничните жертви, които сътрудничат на правоприлагащите органи, да останат и да работят в България за периода на наказателното произвеждане преди депортирането им. За задграничните жертви, които са избрали да не оказват подпомагане при следствието, държавното управление е планувало 40-дневен интервал за възобновяване (70 дни за задграничните деца жертви) преди репатриране. Наблюдателите означават, че доста жертви не сътрудничат на правоприлагащите органи, тъй като не имат вяра, че правосъдната система ще ги отбрани дейно или ще осъди причинителите със смислени присъди.
През 2021 година ВКБООН заяви за случаи на " принудително отбиване на търсещи леговище лица и мигранти по границите с Гърция и Турция ", а в отчета се отбелязва, че това е " противозаконна процедура според интернационалните закони и законите на Европейски Съюз за правата на индивида, както и процедура, която евентуално усилва уязвимостта на лицата към трафик, ускорява недоверието към задграничните чиновници и не разрешава докладването на всякаква претърпяна употреба ".
Профил
ПРОФИЛ НА ТРАФИКА
България остава една от главните страни - източници на трафика на хора в Европейски Съюз. Уязвимите групи включват безработни, деца, настанени в домове. Трафикантите експлоатират полово български дами и деца в цяла Западна Европа и в България, изключително в столицата, курортните региони и пограничните градове. Българи от турски генезис и ромски дами и девойки са множеството от жертвите на полов трафик.
Увеличава се вътрешният трафик на хора за полова употреба, която управляващите у нас изясняват с рестриктивните мерки в интернационалното пътешестване вследствие на пандемията.
Поради пандемията трафикантите все по-често употребяват интернет и обществените медии, с цел да набират жертви. Те нормално се " прицелват " в дами и девойки от по-бедните райони на страната.
Семейните или клановите организации и самостоятелните трафиканти са най-вече от ромски генезис и нормално познават жертвите, които също са роми. Мрежите за трафик за полова употреба нормално се състоят от български трафиканти, които си сътрудничат с непознати жители в страните на предназначение, само че нямат директни връзки с задгранични проведени незаконни групи.
Нараства броят на случаите на дами и девойки от маргинализирани общности, принудени да се омъжат за жители на трети страни.
Расте и трафикът за трудова употреба. Трафикантите експлоатират български мъже и момчета за насилствен труд в цяла Европа, най-вече в селското стопанство, строителството и бранша на услугите. Те експлоатират ромски деца за милостиня и джебчийство в Австрия, Франция и Швеция. Повечето жертви на трудов трафик са роми или произлизат от небогати региони с висока безработица.
Трафикантите принуждават български мъже с увреждания да просят на улицата в чужбина.
Увеличава се и трафикът на деца. Те са експлоатирани в дребни фамилни магазини, в текстилни заводи, заведения за хранене и строителни обекти.
Търсещите леговище и мигрантите от Афганистан, Сирия и Ирак, някои от които могат да бъдат или да станат жертви на трафик, минават през България на път за Западна Европа. Хиляди украински бежанци, най-вече дами и деца, които бягат от пълномащабното навлизане на Русия в Украйна и търсят леговище в България, са мощно уязвими към трафик. От началото на съветската инвазия в Украйна в България дойдоха над 200 000 украински бежанци, а близо 100 000 останаха в страната. Към април 2022 година държавното управление е предоставило краткотрайна протекция на 51 291 бежанци.
" Правителствената корупция в региона на правоприлагането и правосъдната система продължава да дава опция за осъществяване на някои закононарушения, свързани с трафика на хора, против длъжностни лица се водят следствия по съмнение за присъединяване в трафик ", приключва частта за България в 634-страничния отчет.
Констатации
Правителството не показва изцяло увеличение на напъните спрямо предходния регистриран интервал, даже в случай че се вземе поради въздействието на пандемията от COVID-19 върху потенциала му за битка с трафика на хора.
Властите проверяваха и осъдиха доста по-малко трафиканти, което бележи най-малкия брой докладвани следствия и присъди, откогато държавното управление дава данни за трафика на хора.
Съдилищата продължиха да издават условни присъди за множеството наказани трафиканти, което отслабва възпиращия резултат, не отразява съответно естеството на закононарушението и подкопава по-широките старания за битка с трафика.
Предоставените от България данни дублират предишни години, което затруднява установяването на точна картина на обстановката с трафика.
Продължиха да съществуват некоординирани услуги за протекция на детето и макар че управляващите идентифицираха 42 деца жертви на трафик, държавното управление не е оказало помощ на нито едно от тях.
Въпреки наредбата за ненаказуемост, управляващите у нас са наказвали жертви на трафик за закононарушения, които трафикантите са ги принудили да извършат.
Корупцията в правоприлагащите органи и правосъдната система продължава да попречва напредъка ни, а хипотетичното съучастничество в закононарушенията, свързани с трафика на хора, остава безнаказано. Поради това България беше намалена в листата за наблюдаване от второ равнище.
Списък за наблюдаване от равнище 2
В него са страни, чиито държавни управления не дават отговор изцяло на минималните стандарти, само че поставят обилни старания. В тези страни приблизителният брой на жертвите на тежки форми на трафик е доста забележителен или доста нараства, а страната не подхваща пропорционални съответни дейности или не са показани доказателства за увеличение на напъните за битка с тежките форми на трафик на хора по отношение на миналата година, в това число увеличение на броя на следствията, наказателните преследвания и присъдите за закононарушения, свързани с трафик, увеличение на помощта за жертвите и понижаване на доказателствата за съучастничество на държавни чиновници в тежки форми на трафик.
Обща картина
Трафикантите експлоатират най-вече задгранични жертви в Австрия. Момичетата и дамите са от същата страна, от Източна Европа - най-много от България, Унгария, Румъния, Сърбия и Словакия, Югоизточна Азия, Китай, Нигерия и Южна Америка.
Престъпниците употребяват Австрия като директен пункт за прекачване на жертвите в други европейски страни.
Престъпления
Българските държавни управления в регистрирания интервал са понижи напъните си в региона на правоприлагането.
Законодателните и регулаторните процеси са се забавили през 2021 година поради политическата неустойчивост - служебни държавни управления, липса на работещ парламент и пандемия.
Въпреки че съдилищата останаха отворени през 2021 година, съдиите постоянно са пренасрочвали каузи, в това число за трафик, заради болести, свързани с пандемията. Разследвани са 53 случая (42 от които за трафик на хора за полова експлоатация), което бележи спад по отношение на 74 случая през 2020 година и 84 през 2019 година и е най-ниският брой докладвани следствия, откогато държавното управление дава данни за трафика на хора .
Властите са преследвали 77 хипотетични трафиканти (71 от които - за трафик на хора за полова експлоатация), което е доста нарастване по отношение на 45 през 2020 година
Съдилищата са осъдили 27 трафиканти (26 - за трафик на хора за полова експлоатация), което е доста по-малко от 42-та наказани през 2020 година и 61-та през 2019 година и е най-малкият брой регистрирани присъди , откогато държавното управление дава данни за трафика. Съдиите са осъдили единствено 11 от 27-те наказани трафиканти на отнемане от независимост и са отсрочили осъществяването на присъдите на множеството наказани трафиканти, което отслабва възпиращия резултат, не отрази съответно естеството на закононарушението и подкопа по-широките старания за битка с трафика. Както и през предходните години, държавното управление не рапортува за обсега на наказванията отнемане от независимост, наложени на наказани трафиканти.
Властите постоянно са конфискували финансови активи от наказани трафиканти, само че държавното управление не е употребило приходите от тях за допълнение на услугите за жертвите или за отплата на жертвите.
Корупцията в правоприлагащите органи и правосъдната система, безнаказаността или неналичието на смислени присъди за забърканите длъжностни лица, както и изборното гонене са попречили ефикасния прогрес. Неправителствените организации са съобщавали за хипотетично съучастничество в по-малките градове от страна на чиновници на правоприлагащите органи, които не желаят да проверяват случаи на трафик, защото или познават трафикантите, или се опасяват от възмездие.
Медиите осведомят за полицейски чиновници, които са получавали заплащания, с цел да си затворят очите за дами, експлоатирани за проституция.
Като цяло рамката на законодателството за битка с трафика на хора беше слаба, способства за неефективни следствия и докара до малко неоправдателни присъди или присъди с леки санкции - установяват създателите на отчета.
Защита
Правителството понижи напъните за обезпечаване на отбрана на жертвите, написа още в документа.
През 2021 година прокуратурата е идентифицирала 416 жертви спрямо 413 през 2020 година От тях 42 са децата-жертви (18 - на полов трафик, 3 - на трудов, за 21 не е уточнено) спрямо 30 през 2020 година Статистиката включва жертви от следствия и наказателни преследвания, които са почнали през предишни години и не престават да се водят, което поражда опасения, че регистрираните данни не дават точна визия за обстановката с трафика на хора.
Държавната организация за протекция на детето (ДАЗД) не е отчела оказване на помощ нито една жертва на трафик на деца през 2021 година, макар че управляващите са разпознали 42.
Правителството продължи да подписва контракти с неправителствени организации за ръководство на спешни центрове и приюти. Правителството обезпечи 27 спешни центъра (8 за възрастни и 19 за деца) за жертви на принуждение, в това число трафик. Наблюдателите означават, че лимитираният брой профилирани приюти за жертви на трафик продължава да е проблематичен - в цялата страна има единствено три такива в Бургас, София и Варна.
Българското законодателство разрешава на задграничните жертви, които сътрудничат на правоприлагащите органи, да останат и да работят в България за периода на наказателното произвеждане преди депортирането им. За задграничните жертви, които са избрали да не оказват подпомагане при следствието, държавното управление е планувало 40-дневен интервал за възобновяване (70 дни за задграничните деца жертви) преди репатриране. Наблюдателите означават, че доста жертви не сътрудничат на правоприлагащите органи, тъй като не имат вяра, че правосъдната система ще ги отбрани дейно или ще осъди причинителите със смислени присъди.
През 2021 година ВКБООН заяви за случаи на " принудително отбиване на търсещи леговище лица и мигранти по границите с Гърция и Турция ", а в отчета се отбелязва, че това е " противозаконна процедура според интернационалните закони и законите на Европейски Съюз за правата на индивида, както и процедура, която евентуално усилва уязвимостта на лицата към трафик, ускорява недоверието към задграничните чиновници и не разрешава докладването на всякаква претърпяна употреба ".
Профил
ПРОФИЛ НА ТРАФИКА
България остава една от главните страни - източници на трафика на хора в Европейски Съюз. Уязвимите групи включват безработни, деца, настанени в домове. Трафикантите експлоатират полово български дами и деца в цяла Западна Европа и в България, изключително в столицата, курортните региони и пограничните градове. Българи от турски генезис и ромски дами и девойки са множеството от жертвите на полов трафик.
Увеличава се вътрешният трафик на хора за полова употреба, която управляващите у нас изясняват с рестриктивните мерки в интернационалното пътешестване вследствие на пандемията.
Поради пандемията трафикантите все по-често употребяват интернет и обществените медии, с цел да набират жертви. Те нормално се " прицелват " в дами и девойки от по-бедните райони на страната.
Семейните или клановите организации и самостоятелните трафиканти са най-вече от ромски генезис и нормално познават жертвите, които също са роми. Мрежите за трафик за полова употреба нормално се състоят от български трафиканти, които си сътрудничат с непознати жители в страните на предназначение, само че нямат директни връзки с задгранични проведени незаконни групи.
Нараства броят на случаите на дами и девойки от маргинализирани общности, принудени да се омъжат за жители на трети страни.
Расте и трафикът за трудова употреба. Трафикантите експлоатират български мъже и момчета за насилствен труд в цяла Европа, най-вече в селското стопанство, строителството и бранша на услугите. Те експлоатират ромски деца за милостиня и джебчийство в Австрия, Франция и Швеция. Повечето жертви на трудов трафик са роми или произлизат от небогати региони с висока безработица.
Трафикантите принуждават български мъже с увреждания да просят на улицата в чужбина.
Увеличава се и трафикът на деца. Те са експлоатирани в дребни фамилни магазини, в текстилни заводи, заведения за хранене и строителни обекти.
Търсещите леговище и мигрантите от Афганистан, Сирия и Ирак, някои от които могат да бъдат или да станат жертви на трафик, минават през България на път за Западна Европа. Хиляди украински бежанци, най-вече дами и деца, които бягат от пълномащабното навлизане на Русия в Украйна и търсят леговище в България, са мощно уязвими към трафик. От началото на съветската инвазия в Украйна в България дойдоха над 200 000 украински бежанци, а близо 100 000 останаха в страната. Към април 2022 година държавното управление е предоставило краткотрайна протекция на 51 291 бежанци.
" Правителствената корупция в региона на правоприлагането и правосъдната система продължава да дава опция за осъществяване на някои закононарушения, свързани с трафика на хора, против длъжностни лица се водят следствия по съмнение за присъединяване в трафик ", приключва частта за България в 634-страничния отчет.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ