Съдът в Люксембург: Българските заповеди за разследване не стават
България не може да издава европейски заповеди за следствие, за претършуване и изземване, за разпит на очевидци, защото националната правна уредба не планува никакви правни средства за отбрана против тях. Това се схваща от умозаключение на общоприет юрист къмЕвропейския съд в Люксембург. В четвъртък то ще стане част и от решението на самия съд, който преглежда дело по запитване, направено от българския профилиран углавен съд.
Това е пореден шамар за България и нейното наказателно правосъдие, и несъмнено ще удари, както по репутацията, по този начин и по успеваемостта му. След него, всяко искане на България към страна от ЕС да бъде осъществено претършуване или изземване на нейна територия, да бъде разпитан неин жител или човек, намиращ се на нейна територия, да бъде осъществено някакакво следствие или каквото и да е процесуално деяние, може да бъде отказано.
Шамарът е още по-звучен и заради още един мотив, посочен в заключението на генералния юрист. Там категорично е записано, че " страна членка, която нарушава минималните стандарти на Европейската спогодба за правата на индивида и неведнъж е осъждана заради неналичието на дейно правно средство за отбрана, с което да се обжалва законосъобразността на претърсването и изземването, не може да издава европейска заповед за следствие, която неизменно ще бъде наранена от същия тип нарушаване ".
в границите на правосъдно наказателно произвеждане, водено против Иван Г. за данъчни престъпления. Интересното е, че самият съд си издава заповед за следствие и след това самичък пита Люксембург дали тя е годна откакто българският закон не планува правни средства за отбрана срещу издаването на европейска заповед за следствие, за претършуване и изземване и за разпит на свидетел.
Люксембург разказва и съответния случай. Според неговия роман, " Иван Г. е бил предаден на съд за данъчни престъпления-за това, че посредством потребление на подставени дружества внасял захар в България от сдружение, открито в Чешката република и представлявано от господин Y, а по-късно продавал тази захар на българския пазар, без да заплаща и да
начислява налог върху добавената стойност (ДДС) ". Българската прокуратурата твърдяла и, че той представял документи с погрешно наличие, че захарта е изнасяна за Румъния.
В тази връзка българският спецсъд взема решение да издаде европейска заповед за разследване (ЕЗР), с която да насочи до чешките органи искане за осъществяване на претършуване и изземване, както в офиса на установеното в Чешката република сдружение, по този начин и в дома на г-н Y. Освен това в заповедта се искало и разпит на последния като очевидец чрез видеоконферентна връзка.
След като издал заповедта, внезапно българският съд се усъмнил в самия себе си, особено относно съвместимостта на националната правна уредба с правото на Съюза, защото българският закон не предвижда никакви правни средства за отбрана против издаването на ЕЗР.
Генералният юрист по също открива неналичието на каквато и да е опция за отбрана против въпросните заповеди. Веднага по-късно той написа: " Тъй като националната правна уредба не планува дейно правно средство за отбрана, с което да се апелира законосъобразността на претърсването и изземването, тази страна членка неколкократно е осъждана за нарушаване на минималните стандарти, планувани в член 13 от Европейската спогодба за правата на човека от Европейския съд по правата на индивида ".
Писмени мнения по българското дело са представили чешкото, френското, италианското и австрийското държавно управление, както и Европейската комисия. Всички те са безапелационни, че въведената с Директива 2014/41 система не може да бъде в ущърб на отбраната на главните права на индивида, както са посочени в Европейска конвенция за правата на човека.
Въпросът, подложен в границите на актуалното произвеждане е да се откри дали може да издаде ЕЗР за претършуване и изземване в офиса на сдружение и частно жилище, както и за разпит на очевидец в обстановка, в която засегнатите от тези дейности лица не разполагат с никакви правни средства за отбрана според националното право, написа генералният юрист. " Според мен отговорът на този въпрос е - „ не, не може “. Докато издаващата страна членка не e осигурила съблюдаване на минималните стандарти, изисквани от Европейска конвенция за правата на човека, органите на тази страна не могат да вземат участие в системата, въведена с Директива 2014/41 ", написа още той и прибавя: " Както вярно показват по-специално френското и австрийското държавно управление, а също и Комисията, присъединяване в системата за правосъдна помощ и откритото с Директивата взаимно признание допускат, че всички участници съблюдават минималните условия за отбрана на главните права ".
Това е пореден шамар за България и нейното наказателно правосъдие, и несъмнено ще удари, както по репутацията, по този начин и по успеваемостта му. След него, всяко искане на България към страна от ЕС да бъде осъществено претършуване или изземване на нейна територия, да бъде разпитан неин жител или човек, намиращ се на нейна територия, да бъде осъществено някакакво следствие или каквото и да е процесуално деяние, може да бъде отказано.
Шамарът е още по-звучен и заради още един мотив, посочен в заключението на генералния юрист. Там категорично е записано, че " страна членка, която нарушава минималните стандарти на Европейската спогодба за правата на индивида и неведнъж е осъждана заради неналичието на дейно правно средство за отбрана, с което да се обжалва законосъобразността на претърсването и изземването, не може да издава европейска заповед за следствие, която неизменно ще бъде наранена от същия тип нарушаване ".
в границите на правосъдно наказателно произвеждане, водено против Иван Г. за данъчни престъпления. Интересното е, че самият съд си издава заповед за следствие и след това самичък пита Люксембург дали тя е годна откакто българският закон не планува правни средства за отбрана срещу издаването на европейска заповед за следствие, за претършуване и изземване и за разпит на свидетел.
Люксембург разказва и съответния случай. Според неговия роман, " Иван Г. е бил предаден на съд за данъчни престъпления-за това, че посредством потребление на подставени дружества внасял захар в България от сдружение, открито в Чешката република и представлявано от господин Y, а по-късно продавал тази захар на българския пазар, без да заплаща и да
начислява налог върху добавената стойност (ДДС) ". Българската прокуратурата твърдяла и, че той представял документи с погрешно наличие, че захарта е изнасяна за Румъния.
В тази връзка българският спецсъд взема решение да издаде европейска заповед за разследване (ЕЗР), с която да насочи до чешките органи искане за осъществяване на претършуване и изземване, както в офиса на установеното в Чешката република сдружение, по този начин и в дома на г-н Y. Освен това в заповедта се искало и разпит на последния като очевидец чрез видеоконферентна връзка.
След като издал заповедта, внезапно българският съд се усъмнил в самия себе си, особено относно съвместимостта на националната правна уредба с правото на Съюза, защото българският закон не предвижда никакви правни средства за отбрана против издаването на ЕЗР.
Генералният юрист по също открива неналичието на каквато и да е опция за отбрана против въпросните заповеди. Веднага по-късно той написа: " Тъй като националната правна уредба не планува дейно правно средство за отбрана, с което да се апелира законосъобразността на претърсването и изземването, тази страна членка неколкократно е осъждана за нарушаване на минималните стандарти, планувани в член 13 от Европейската спогодба за правата на човека от Европейския съд по правата на индивида ".
Писмени мнения по българското дело са представили чешкото, френското, италианското и австрийското държавно управление, както и Европейската комисия. Всички те са безапелационни, че въведената с Директива 2014/41 система не може да бъде в ущърб на отбраната на главните права на индивида, както са посочени в Европейска конвенция за правата на човека.
Въпросът, подложен в границите на актуалното произвеждане е да се откри дали може да издаде ЕЗР за претършуване и изземване в офиса на сдружение и частно жилище, както и за разпит на очевидец в обстановка, в която засегнатите от тези дейности лица не разполагат с никакви правни средства за отбрана според националното право, написа генералният юрист. " Според мен отговорът на този въпрос е - „ не, не може “. Докато издаващата страна членка не e осигурила съблюдаване на минималните стандарти, изисквани от Европейска конвенция за правата на човека, органите на тази страна не могат да вземат участие в системата, въведена с Директива 2014/41 ", написа още той и прибавя: " Както вярно показват по-специално френското и австрийското държавно управление, а също и Комисията, присъединяване в системата за правосъдна помощ и откритото с Директивата взаимно признание допускат, че всички участници съблюдават минималните условия за отбрана на главните права ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ