България навлезе в решаващ етап от своето почти двудесетгодишно усилие

България навлезе в решителен стадий от своето съвсем двудесетгодишно изпитание да размени лв. с еврото. На 4 юни 2025 година Европейската комисия и Европейската централна банка разгласиха конвергентните си отчети, които потвърдиха, че страната покрива всички механически условия за участие – основен миг в процеса, почнал със основаването на валутния ръб през 1997 година и присъединението към ERM II през 2020 година Очаква се Съветът ECOFIN през юли да фиксира окончателния курс, след което левът ще бъде сменен на 1 януари 2026 година, а Българската национална банка ще взе участие като наблюдаващ в Управителния съвет на ЕЦБ още от есента.Най-деликатният маастрихтски аршин – инфлацията – сега наподобява овладян. Националната статистика регистрира годишен растеж на потребителските цени от 3,7 % за май, без месечно изменение, а дванадесетмесечната междинна стойност на хармонизирания показател (HICP) се задържа навръх референтните 2,8 %. Данните на ЕЦБ даже демонстрират 2,7 % за април, поставяйки България под рестриктивните мерки. Майското повишаване се дължи основно на по-скъпите свежи храни и туризъм, до момента в който силата и транспортните услуги не престават да работят дезинфлационно. Пикът на следвоенния ценови потрес към този момент е зад тила ни: в края на 2023 година инфлацията беше над 6 %, а през 2022 година надвишаваше 14 %.Фискалната рамка остава една от най-силните в Европейския съюз. Консолидираният бюджет завърши 2024 година с недостиг, еднакъв на 3 % от Брутният вътрешен продукт – законовата горна граница от Маастрихт – а общественият дълг се задържа на 24,1 % от Брутният вътрешен продукт – второ най-ниско ниво в Европейски Съюз след Естония и надалеч под тавана от 60 %. Това дава на държавното управление комфорт да изтегля последователно антикризисните ограничения, без да подкопава стабилността на валутния ръб. Средносрочната фискална траектория планува дефицитът да се свие към 2,2 % от Брутният вътрешен продукт до 2028 година, а комбинацията от умерени разноски и растящи доходи основава удобна среда за поддържане на ценовата непоклатимост.Позитивната макрорамка към този момент се отразява на финансовия пазар. На 12 юни водещият показател SOFIX прескочи историческата граница от 1000 пункта за първи път от 2008 година, движен от рали в софтуерните емитенти „ Shelly “ и „ Сирма “, чиито акции нарастнаха с над 40 % за месец. След години на ниска ликвидност и слаб интернационален интерес, борсата регистрира среднодневен оборот над три милиона лв., а спредовете „ bid–ask “ се стесняват, което подсказва, че задгранични фондове стартират да построяват позиции в очакване на конверсията. На вторичния дългов пазар спредът сред левовите десетгодишни държавни скъпи бумаги и немските Bund-ове се сви под 80 базисни пункта – най-ниското ниво от 2021 г.Банковият бранш, който още през 2020 година беше включен във „ взаимно тясно съдействие “ с Единния контролен механизъм, резервира финансова адекватност от 21 % и рекордна възвръщаемост на личния капитал от 13 % за 2024 година При въвеждане на еврото отпада остатъчният валутен риск, а наложителните запаси ще се преизчислят при по-ниска норма, което освобождава ликвидност за кредитиране. Очакването е, че това – в композиция с по-ниски лихви по държавния и корпоративния дълг – ще насърчи излъчванията в евро и ще понижи зависимостта от финансиране в щатски долари.Икономическият напредък остава резистентен – 2,4 % през 2024 година и прогноза за 2,7 % през 2025 година, подсилен от възстановяващо се вътрешно ползване и рекордни приходи от туризъм. Външнотърговският баланс се усъвършенства с помощта на по-евтината сила и разрастващия се експорт на ИТ услуги, до момента в който задграничните вложения – въпреки и съсредоточени в недвижими парцели и офшорна аутсорсинг интензивност – приближават 3 % от Брутният вътрешен продукт, най-голям дял за последното десетилетие.Вътрешнополитическата сцена обаче остава нежна. Популистки обединения и президентът Румен Радев упорстват за референдум, а целенасочени акции в обществените мрежи разпалват страхове от „ ценовa шокова терапия “. Проучванията демонстрират, че почти половината от жителите са скептични към еврото. Аргументите против приемането – свързани основно с инфлация и загуба на паричен суверенитет – се подклаждат от дезинформация за опита на Хърватия. Реалните данни обаче сочат, че въвеждането на еврото в Загреб през 2023 година добави едвам към 0,3 процентни пункта към инфлацията, резултат, който бе обезвреден до края на същата година. При валутен ръб, какъвто България поддържа към този момент 27 години, цените по този начин или другояче се движат в тясна корелация с еврото, което допуска още по-минимален потрес.Пред вложителите се обрисува трилитров сюжет. Базовият, и най-вероятен, включва дефинитивно утвърждение от ECOFIN през юли, фиксиране на конверсионния курс 1,95583 лева./€ и равномерен преход с двуседмичен двоен паричен оборот. При този сюжет инфлацията остава под 4 % до края на годината, а бюджетният недостиг се свива до 2,8 % с помощта на по-ниски лихвени разноски и автоматизирани стабилизатори. Позитивният вид допуска бързо възвръщане на капиталов рейтинг „ A– “ от най-малко една водеща организация и спомагателна компресия на спредовете по корпоративния дълг с към 30 базисни пункта. Най-неблагоприятният вид би съчетал скок в цените на петрола с предизборна фискална хлабавост, което би избутало инфлацията над 5 % и евентуално би отсрочило приемането за 2027 година, въпреки вероятността за сходен процес да остава ниска.В умозаключение, съчетанието от постоянна макроикономическа среда, дисциплинирана бюджетна политика и пазарни упования демонстрира, че България е по-близо от всеки път до еврозоната. Следващите шест месеца ще бъдат тест за способността на политиците да удържат инфлацията и популисткия напън, само че също по този начин съставляват неповторима опция за финансовия пазар да се ребалансира и да притегли дълготраен институционален интерес. Ако този прозорец бъде употребен ловко, страната може да се причисли към общата валута със здрави обществени финанси, умерени цени и подсилена конкурентоспособност, давайки на вложителите стратегическа насочна точка за напредък в цяла Югоизточна Европа.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазар.