Одобрението на оръжейния пакет от 11 милиарда долара от страна

Одобрението на оръжейния пакет от 11 милиарда $ от страна на Вашингтон за Тайван не е просто следващата транзакция в отбранителния бележник на Съединени американски щати, а стратегически сигнал, който преначертава линиите на толерантност в най-чувствителната геополитическа точка на планетата. Когато сумата надвишава нормалните рамки и включва съвременни ракети, дронове и артилерийски системи, посланието надскача чисто военната логичност и навлиза в полето на дипломатическата провокация. Това деяние на администрацията на Тръмп демонстрира явен опит за делене на икономическите ползи от въпросите на сигурността — тактика, която цели да резервира комерсиалните канали с Китай отворени, до момента в който по едно и също време с това укрепва „ таралежовата защита “ на острова. Реакцията на Пекин обаче подсказва, че за тях тези две писти не могат да съществуват без значение една от друга.Думите на представителя на китайското външно министерство Гуо Джиакун, че този ход слага Тайван върху „ буре с барут “, са повече от общоприета дипломатическа реторика; те са предизвестие за привършване на стратегическото самообладание. Използването на изречения като „ неизбежно увеличение на риска от спор “ маркира смяна в тона — от митинг към открита опасност. В подтекста на макроикономическата картина, това напрежение внася нов пласт неустановеност в световните вериги на доставка, които таман стартират да се приспособяват към новите действителности на фрагментираната търговия. Докато вложителите постоянно се концентрират върху митата и лихвените проценти, същинският „ черен лебед “ за пазарите остава евентуалното кинетично напрежение в Тайванския пролив, през който минава забележителна част от международния контейнерен трафик и софтуерен хардуер.Пазарната логика на психиката сега демонстрира изненадваща резистентност, граничеща с безгрижие, по отношение на сходни вести. Инвеститорите са привикнали с периодическите словесни престрелки сред Вашингтон и Пекин и постоянно ги третират като фонов звук, който няма да дерайлира корпоративните облаги. Това успокоение обаче е лъжливо. Пазарите са склонни да подценяват геополитическия риск, до момента в който той не стане неминуем факт. Текущата обстановка основава когнитивен дисонанс — до момента в който икономическите данни допускат възобновяване и съдействие, военните дейности сочат към подготовка за конфликт. Този разлом сред икономическата логичност и геополитическата действителност е мястото, където се крие най-големият риск за капитала в средносрочен проект.Историческият паралел тук може да се потърси в динамичността на Студената война, само че с една основна разлика — икономическата причинност. Ситуацията припомня на „ алтернативата на сигурността “, дефинирана в интернационалните връзки, където ограниченията, които една страна взема за повишение на своята сигурност (в случая въоръжаването на Тайван), автоматизирано се възприемат като опасност от другата страна, водещо до серпантина на ескалация. Както през 80-те години разполагането на ракети в Европа промени стратегическия калкулатор, по този начин и в този момент насищането на района с високотехнологични оръжия трансформира цената на всеки евентуален спор. Разликата е, че през днешния ден залогът не е единствено териториален, а и софтуерен — контролът върху най-важните индустриални мощности за полупроводници в света.Основната теза в този подтекст е, че политиката на „ стратегическа двоякост “ на Съединени американски щати е подложена на най-сериозния си тест до момента. Вашингтон продължава да не подсигурява категорично военна интервенция, само че дейностите му приказват за ангажираност, която Пекин разчита като нарушаване на „ алените линии “. Това основава рисков вакуум, в който всяка неточност в връзката или случай в морето може да ескалира доста по-бързо, в сравнение с дипломатите могат да реагират. Конгресът евентуално ще утвърди договорката без опозиция, което демонстрира двупартийния консенсус в Съединени американски щати по тематиката, само че това единствено втвърдява позицията на Китай, който вижда в това последователен опит за подкопаване на суверенитета си.В последна сметка, пазарът ще би трябвало да реши дали тази ескалация ще остане в границите на дипломатическите ноти и военните учения, или ще стартира да въздейства на действителната стопанска система посредством наказания, блокади или търговски ограничавания. Рискът тук не е толкоз в незабавната война, колкото в непрекъснатото повишение на рисковата награда за правене на бизнес в Азия. Пазарът няма потребност от съвършени данни — той търси ясна история. А историята през днешния ден е, че цената на мира в Тихия океан пораства експоненциално, а гаранциите за неговата резистентност понижават.Материалът е с изчерпателен и учебен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.