Публикуването на ноемврийския индекс на потребителските цени (CPI) в САЩ

Публикуването на ноемврийския показател на потребителските цени (CPI) в Съединени американски щати трябваше да бъде миг на успех за икономическата политика, показвайки ненадейно закъснение на годишната инфлация до 2.7%, само че вместо това се трансформира в урок по статистическа неустановеност. Докладът, който нормално служи като най-важния ориентир за Федералния запас и пазарите, този път дойде с голяма " звездичка " под линия: неналичието на действителни данни за октомври и безредното събиране на информация през ноември, породени от прекъсването на работата на държавното управление (shutdown). Тази административна парализа трансформира един от най-следените стопански знаци в това, което икономистът Хедър Лонг успешно назова " статистическия еквивалент на приказката за новите облекла на царя " – красива фасада, зад която липсва наличие.Дълбокият проблем в тези данни не е просто неналичието на последователност, а методът, по който методологията се пробва да запълни празнините. Най-сериозното деформиране се следи в съставния елемент " заслон ", който съставлява една трета от целия показател. Бюрото по трудова статистика регистрира едвам 0.2% растеж на разноските за жилища сред септември и ноември – цифра, която Джейсън Фърман от Харвард разказва като резултат от автоматизиран логаритъм, приел нулева смяна за изчезналия месец октомври, вместо да отрази действителността. Тъй като наемите в действителния свят не са спрели да порастват, това изкуствено угнетяване на данните основава заблуда за по-ниска инфлация, която не устоя " теста на здравия разсъдък " при параленост с частния бранш.Въпреки статистическия звук, има един съставен елемент, който наподобява достоверен и работи като действителна котва за цените – бензинът. Спадът на цените на горивата под 3 $ за галон е осезателен стопански факт, който не зависи от държавните анкети и който непосредствено облекчава потребителите. Въпреки това, други фактори, като събирането на ценови предложения тъкмо по време на промоционалния интервал на " Черен петък ", в допълнение размиват картината, както отбелязва Сам Тумбс от Pantheon Macroeconomics. Това основава рискова примес от действителни дефлационни сили (енергия) и изкуствени статистически артефакти (наеми и сезонни намаления), което прави съвсем невероятно за централните банкери да разчетат същинския тренд.Психологическата реакция на пазара е забележителна със своята въздържаност. Вместо еуфория от ниското число 2.7%, виждаме нерешителност и даже неспокойствие измежду експертната общественост. Инвеститорите и анализаторите осъзнават, че вземането на решения въз основата на " счупени " данни е по-рисковано от неналичието на данни. Това припомня на интервалите на безпорядък по време на пандемията, когато обичайните стопански модели стопираха да работят, тъй като входящата информация беше прекомерно изкривена от външни шокове. Сегашната обстановка е по-лека, само че правилото е същият: не можеш да управляваш стопанска система с навигация, която демонстрира неверна посока. Основната теза е, че институционалният потенциал за премерване на стопанската система е също толкоз значим, колкото и самата стопанска система. Когато политическите битки във Вашингтон доведат до прекъсване на държавното управление, те не просто забавят заплатите на служителите, а ослепяват финансовата система за сериозни интервали от време.В последна сметка, пазарът и Федералният запас ще би трябвало да натиснат бутона " пауза " и да изчакат данните от декември и януари, с цел да схванат къде се намират. Историята през днешния ден е, че цифрата 2.7% е по-скоро статистически фантом, в сравнение с икономическа победа, и същинската борба с инфлацията продължава в сянката на изчезналите данни.Материалът е с изчерпателен и учебен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.