В продължение на половин век магията на Давос се градеше

В продължение на половин век магията на Давос се градеше върху неговата недостижимост – снежна цитадела, където световният хайлайф можеше да прекроява света, безвредно изолиран от неговите недостатъци. Но предлагането на Лари Финк, краткотрайният сълидер на Световния стопански конгрес (WEF), срещите да се реалокират ротационно в градове като Детройт, Дъблин или Джакарта, не е просто логистична метаморфоза или опит за ободряване на марката. Това е самопризнание за фундаментална смяна в архитектурата на властта. Идеята, че „ планината би трябвало да слезе на земята “ – отпратка към Томас Ман, която Финк употребява неслучайно – алармира края на епохата, в която решенията се спускаха от горната страна надолу, и началото на интервал, в който легитимността на елитите зависи от физическото им наличие на „ бойното поле “ на стопанската система.Докато локалната стопанска система на швейцарското градче трепери пред вероятността да загуби годишните доходи от 66 милиона $, същинският залог тук е надалеч по-висок от оборота на хотелите и питейните заведения. Изброяването на евентуални местоположения като Буенос Айрес и Детройт не е географска случайност, а карта на новите центрове на търкане и напредък. Финк, като основен изпълнителен шеф на най-голямата компания за ръководство на активи в света, схваща по-добре от всеки различен, че капиталът към този момент не търпи вакуум и изолираност. В свят, където популизмът и икономическото неодобрение са водещи политически сили, провеждането на срещи в първокласен алпийски курорт се трансформира от знак на авторитет в цел за рецензия. Преместването на форума е опит за детоксикация на имиджа на „ Давос “, който през последните години, изключително след отдръпването на Клаус Шваб, бе подложен на блокада от тайни теории и обвинявания в елитаризъм.Наблюдавайки този развой през макроикономическата призма, виждаме опит за синхронизация с новия световен цикъл на деглобализация и решоринг (връщане на производства). Ако допреди десетилетие мантрата беше „ светът е плосък “ и капиталът нямаше татковина, през днешния ден индустриалната политика се завръща с цялостна мощ в места като Детройт, а новите потребителски пазари се образуват в Джакарта. Предложението на Финк е стратегически ход за опазване на съответността на форума в свят, който става все по-многополюсен. Швейцария, която десетилетия наред капитализираше неутралитета си като хазаин на световната дипломация, може да се окаже жертва на личния си триумф – в новата действителност неутралността постоянно се пояснява като липса на ангажираност, а статичността се санкционира от динамичността на пазарите.Психологическият резултат от сходно решение би бил сеизмичен за самовъзприятието на световния хайлайф. Изоставянето на „ свещената земя “ в Алпите ще принуди участниците да се сблъскат с действителността на градската среда, инфраструктурните проблеми и общественото неравноправие, които постоянно са единствено нереални тематики в конферентните зали на Давос. Това е преход от режим на „ полемика “ към режим на „ наблюдаване “. Инвеститорите и политиците усещат, че остарелият консенсус е мъртъв и че с цел да оцелеят в новата среда, би трябвало да показват, че не просто ръководи, а че „ слушат “. Страхът от това да наподобяват откъснати от действителността (out of touch) през днешния ден е по-силен от желанието за ексклузивност.Търсейки исторически паралел, можем да си спомним 2002 година, когато форумът се реалокира в Ню Йорк като знак на взаимност след атентатите от 11 септември. Тогава обаче това беше еднократен жест на емпатия; през днешния ден приказваме за структурна нужда. Ситуацията припомня и на пътуващите кралски дворове в Средновековието, които са се местили от палат в палат, с цел да утвърждават властта си над разнообразни територии. В актуалния финансов феодализъм, „ кралете “ на капитала осъзнават, че не могат да ръководят дейно единствено от една точка, колкото и комфортна да е тя. Това е симптом, че глобализмът в остарелия си тип – централизиран и еднороден – отстъпва място на един по-фрагментиран, само че и по-адаптивен модел.В последна сметка, пазарът на хрумвания, сходно на финансовите пазари, се нуждае от ликвидност и придвижване, с цел да не стагнира. Ако Давос остане просто географско разбиране, той рискува да се трансформира в музей на една отминала ера. Финк, със своя прагматизъм на вложител, залага на тезата, че същинското въздействие през днешния ден не се кове на върха на планината, а в калта и шума на градовете, където се основава действителната стойност. Бъдещето на форума ще зависи не от това какъв брой шампанско се лее в швейцарските шалета, а от това какъв брой съответно може да отговори на въпросите, задавани по улиците на Детройт и Буенос Айрес.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.