Фискалният съвет: Удължителният закон за бюджета създава опасен прецедент
Приетият от Народното събрание удължителен бюджет основава рисков казус в бюджетната политика на страната . Това обявиха от Фискалният съвет в своя позиция.
Според специалистите по своята правна и икономическа същина този вид законодателен акт следва да бъде краткотрайна мярка с стеснен обсег, гарантираща само непрекъсваемостта на държавните заплащания до приемането на постоянен закон. Те означават, че посредством актуалният удължителен закон се прокарват основни промени в разходната част, които не са съобразени с дълготрайната фискална резистентност и заобикалят естествения спор по бюджетната политика.
Използването на удължителен механизъм за въвеждане на нови обществени политики компрометира правилата на Закона за обществените финанси (ЗПФ) и трансформира краткотрайния инструмент в опция на постоянния бюджет, счита Фискалният съвет.
Законът планува фиксиране на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2026 година на 1213 лева (увеличение с над 12%) и индексация на възнагражденията в обществения бранш . Експертите са на мнение, че има прекомпенсация на приходите по отношение на действителната ценова динамичност. Подчертава се, че се вършат методологически неточности при индексацията, като се употребява инфлацията в края на интервала (моментна стойност).
Макар логиката да сочи към потребление на локалната потребителска кошница (CPI), в подтекста на участието в еврозоната е по-правилно индексациите да стъпват върху хармонизирания показател на потребителските цени (HICP), показват специалистите. Според тях защото инфлацията за 2025 година към този момент е регистрирана в базата, при нови планове е редно да се употребява прогнозната инфлация за 2026 година, а не наново използване на минали индикатори.
В своя разбор фискалният съвет отбелязва, че нарастването на заплатите с 10% в обществения бранш генерира спомагателен систематичен разход от 840 млн. евро. При потребление на по-умерена индексация (около 5%), спомагателният напън върху бюджета възлиза на 420 млн. евро годишно или приблизително 35 млн. евро на месец.
Експертите предизвестяват и за опасности в приходната част на бюджета. Те акцентират, че съществува сериозен риск от надценяване на приходите с отклоняване сред 3,5 и 4,7 милиарда евро. Предизвикателствата произтичат от: свръхоптимистичните прогнози за стопански напредък и несигурността при постъпленията от европейски фондове заради административни и политически дефицити.
Законът за събирането на доходи и осъществяването на разноски през 2026 година извършва краткосрочната си функционалност по обезпечаване на финансовата непрекъсваемост на страната. В същото време той основава структурно напрежение във фискалната рамка, като вкарва непрекъснати разноски посредством инструмент с краткотраен темперамент. Практиката досега демонстрира, че наредбите на член 87 от ЗПФ действат дейно и извършват своята роля за ограничение на популистки решения, застрашаващи устойчивостта на обществените финанси. Прилагането на политики посредством така наречен " удължителен бюджет " основава предпоставки за промени в разходната част, които не са съобразени с дълготрайните фискални вероятности и не регистрират в задоволителна степен главните опасности пред икономическото развиване.
Фискалният съвет показват, че включването на обществени политики (като индексации) в удължителния механизъм компрометира правилата на бюджетното законодателство. Неговата роля съгласно ЗПФ е краткотрайна мярка за гарантиране непрекъсваемостта на държавните заплащания, а не опция на бюджетната политика. Създава се казус - посредством бюджета да се компенсират икономическите несъответствия, които следва да се позволяват посредством структурни промени.
Обновена
Окончателно: Народно събрание одобри удължителния бюджет, подвигат заплатите в обществения бранш
Депутатите поддържаха и текст, предложение от Асен Василев за индексация на заплатите в обществения сектор
Според специалистите по своята правна и икономическа същина този вид законодателен акт следва да бъде краткотрайна мярка с стеснен обсег, гарантираща само непрекъсваемостта на държавните заплащания до приемането на постоянен закон. Те означават, че посредством актуалният удължителен закон се прокарват основни промени в разходната част, които не са съобразени с дълготрайната фискална резистентност и заобикалят естествения спор по бюджетната политика.
Използването на удължителен механизъм за въвеждане на нови обществени политики компрометира правилата на Закона за обществените финанси (ЗПФ) и трансформира краткотрайния инструмент в опция на постоянния бюджет, счита Фискалният съвет.
Законът планува фиксиране на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2026 година на 1213 лева (увеличение с над 12%) и индексация на възнагражденията в обществения бранш . Експертите са на мнение, че има прекомпенсация на приходите по отношение на действителната ценова динамичност. Подчертава се, че се вършат методологически неточности при индексацията, като се употребява инфлацията в края на интервала (моментна стойност).
Макар логиката да сочи към потребление на локалната потребителска кошница (CPI), в подтекста на участието в еврозоната е по-правилно индексациите да стъпват върху хармонизирания показател на потребителските цени (HICP), показват специалистите. Според тях защото инфлацията за 2025 година към този момент е регистрирана в базата, при нови планове е редно да се употребява прогнозната инфлация за 2026 година, а не наново използване на минали индикатори.
В своя разбор фискалният съвет отбелязва, че нарастването на заплатите с 10% в обществения бранш генерира спомагателен систематичен разход от 840 млн. евро. При потребление на по-умерена индексация (около 5%), спомагателният напън върху бюджета възлиза на 420 млн. евро годишно или приблизително 35 млн. евро на месец.
Експертите предизвестяват и за опасности в приходната част на бюджета. Те акцентират, че съществува сериозен риск от надценяване на приходите с отклоняване сред 3,5 и 4,7 милиарда евро. Предизвикателствата произтичат от: свръхоптимистичните прогнози за стопански напредък и несигурността при постъпленията от европейски фондове заради административни и политически дефицити.
Законът за събирането на доходи и осъществяването на разноски през 2026 година извършва краткосрочната си функционалност по обезпечаване на финансовата непрекъсваемост на страната. В същото време той основава структурно напрежение във фискалната рамка, като вкарва непрекъснати разноски посредством инструмент с краткотраен темперамент. Практиката досега демонстрира, че наредбите на член 87 от ЗПФ действат дейно и извършват своята роля за ограничение на популистки решения, застрашаващи устойчивостта на обществените финанси. Прилагането на политики посредством така наречен " удължителен бюджет " основава предпоставки за промени в разходната част, които не са съобразени с дълготрайните фискални вероятности и не регистрират в задоволителна степен главните опасности пред икономическото развиване.
Фискалният съвет показват, че включването на обществени политики (като индексации) в удължителния механизъм компрометира правилата на бюджетното законодателство. Неговата роля съгласно ЗПФ е краткотрайна мярка за гарантиране непрекъсваемостта на държавните заплащания, а не опция на бюджетната политика. Създава се казус - посредством бюджета да се компенсират икономическите несъответствия, които следва да се позволяват посредством структурни промени.
Обновена Окончателно: Народно събрание одобри удължителния бюджет, подвигат заплатите в обществения бранш
Депутатите поддържаха и текст, предложение от Асен Василев за индексация на заплатите в обществения сектор
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ