Решението на Европейската централна банка да задържи депозираната лихва на

Решението на Европейската централна банка да задържи подадената рента на равнище от 2% за четвърто следващо съвещание не е просто рутинна пауза, а признак на доста по-дълбока стратегическа преориентация във Франкфурт, която бележи края на предвидимостта в паричната политика. Това мъртвило не трябва да се бърка със спокойствие; то е отражение на комплицираната главоблъсканица, пред която са изправени централните банкери, пробвайки се да балансират сред нежния стопански напредък и към момента тлеещите инфлационни опасности. Когато институцията стопира да дава ясни насоки за бъдещето, това нормално е сигнал, че старите карти към този момент не дават отговор на терена, а геополитическата мъгла е станала прекомерно гъста, с цел да се вижда оттатък идващия тримесечен небосвод.На повърхността нещата наподобяват постоянни, само че под нея тече натоварен спор, който стана забележим посредством разнопосочните мнения на основни фигури. Докато Изабел Шнабел неотдавна раздвижи пазарите с коментар пред Bloomberg, че вложителите би трябвало да са подготвени даже за евентуално покачване, нейният сътрудник Оли Рен отвърна тази теза в изявление за Kauppalehti. Рен акцентира, че сходен сюжет " не е наложителен ", акцентирайки геополитическото напрежение и комерсиалните войни като фактори, които изискват еластичност, а не твърди задължения. Тази липса на консенсус е основна: ЕЦБ към този момент не приказва в един глас, тъй като икономическата действителност не предлага еднопосочни отговори. Официалните прогнози сочат инфлация към 2% за идващите три години, което би трябвало да е успокояващо, само че зад тази междинна стойност се крият променливи като държавните разноски, евентуалният мир в Украйна и валутните съмнения, които могат бързо да преобърнат салдото.В макроикономически проект Европа се намира в деликатна фаза на стабилизация, която обаче остава пленник на външни шокове. Споразумението със Съединени американски щати по отношение на митата донесе известна глътка въздух, само че не отстрани структурната неустановеност. Светът навлиза в цикъл, където фискалната политика на държавните управления стартира да тежи повече от паричната политика на централните банки. Това основава среда, в която ликвидността може да бъде по едно и също време задоволителна и незадоволителна според от бранша, а „ неутралният лихвен % “ се трансформира в преносима цел. Франсоа Вилроа дьо Гало от Франция заключи обстановката с фразата, че опасности за инфлацията съществуват „ в двете направления “, което на процедура значи, че банката се отхвърля от ролята си на пророк и минава в режим на реакция по отношение на данните.Психологическият резултат върху пазара е преход от комфорт към с напрежение очакване. Инвеститорите, привикнали с „ forward guidance “ (насоките за бъдещето) като защитна мрежа, в този момент са оставени сами да интерпретират сигналите. Коментарите на Мадис Мюлер от Естония, че е прекомерно рано да се спекулира за шест месеца напред, и на Мартинс Казакс от Латвия, че решенията ще се вземат „ съвещание по съвещание “, отстраняват илюзията за линеен път на лихвите. Пазарът към този момент не може да разчита на автоматизирани понижения; той би трябвало да стартира да прави оценка риска от застоялост или наново ускорение на инфлацията. Това основава чувство за отмалялост и нерешителност, където всяка нова икономическа статистика ще бъде гледана под лупа, а волатилността евентуално ще нарасне, защото участниците ще би трябвало да прекалибрират упованията си без явен лидер.Ситуацията припомня на междинните цикли от предишното, когато централните банки трябваше да превключат от режим на рецесия към режим на поддръжка, сходно на интервала след 2012 година или късните етапи на 90-те. В такива моменти грешката в политиката – било то прибързано стягане или закъсняло разхлабване – коства най-скъпо. Историята ни учи, че когато централните банкери стартират обществено да показват неустановеност, това постоянно е въведения към нескончаем интервал на задържане на равнищата (treading water), до момента в който стопанската система сама не покаже по-ясна посока. Аналогията с предходни софтуерни и индустриални трансформации подсказва, че Европа се пробва да откри новото си икономическо равновесие в свят, който към този момент не се движи по разпоредбите на глобализацията от последните две десетилетия.Основната теза тук е, че цикълът на понижаване на лихвите евентуално е завършил, не публично, а в действителност, заради устойчивостта на стопанската система и скритите инфлационни натиски. Дискусиите във Франкфурт, въпреки и облечени в изкусен език, подсказват, че летвата за последващо намаляване е вдигната високо, а летвата за покачване към този момент не е недостижима. Истинската вест не е, че лихвата остана 2%, а че ЕЦБ признава своята некадърност да планува бъдещето в среда на геополитически безпорядък и структурни промени. Това е миг на отрезвяване, в който паричната политика стопира да бъде мотор и се трансформира в котва.В последна сметка, пазарът ще би трябвало да се научи да живее с тази двупосочна неустановеност. Инвеститорите ще би трябвало да преценят активите си не през призмата на „ евтините пари “, които идват на помощ, а през призмата на фундаменталната им стойност в среда на по-високи за по-дълго лихви. Цикълът навлиза в стадий на зрялост, където лесните облаги от парична агресия са изчерпани, и стартира по-трудната фаза на действителна икономическа акомодация. Пазарът няма потребност от съвършени данни — той търси ясна история. А историята през днешния ден е, че централната банка слиза от пилотската кабина и оставя стопанската система сама да откри своя път, надявайки се, че 2% е в действителност магическото число на равновесието.Материалът е с изчерпателен и учебен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.