Домбровскис: България ще влезе в еврозоната при курс 1.95583 лева за евро
България може да се причисли към еврозоната през 2025 година, удостовери отрасловият еврокомисар Валдис Домбровскис. Той не е оптимист за концепцията, че можем да създадем опит за присъединение към еврото половин година по-рано, защото няма да се оправим с инфлационния аршин по Маастрихт. Също по този начин от практическа позиция е по-добре новата валута да бъде въведена от първо число на януари, счита вицепрезидентът на Европейската комисия. На въпрос на „ Хоризонт “ дали е допустимо при оценка за евентуално присъединение на страната ни през 2025 година да чакаме същата еластичност, каквато Брюксел и Франкфурт демонстрираха към Хърватия за инфлацията, Домбровскис отговори:
" В случая на Хърватия, както и с други страни, които по-рано се причислиха към еврозоната, когато не покриват напълно инфлационния критерии, се вършат така наречен разбори за отклонението. Когато приказваме за инфлацията в страните от еврозоната или от обменно – валутния механизъм ERM и установим, че има отклонения поради характерни за дадената страна аргументи, заради които тя не е в общата за еврозоната наклонност и инфлацията там е прекомерно ниска, ние я изключваме при оценката на инфлационния аршин ".
Еврокомисарят изрази цялостна увереност, че страната ни ще вкара еврото при същия обменен курс – 1,95583 лв. за едно евро, какъвто имаме сега поради валутния ръб.
" Обменният курс, по който България ще се причисли към еврозоната, мога да кажа с огромна степен на сигурност, че ще е същият, при който в този момент левът е закрепен за еврото. Защо? По принцип критерият за постоянния валутен курс изисква от страните – кандидатски за еврозоната да обвържат локалните валути с еврото и да показват, че няма да има проблеми даже при настъпване на някакво напрежение. Те би трябвало да показват макроикономическа непоклатимост, както се изисква по Маастрихт. "
Присъединяването към еврозоната има еднократен инфлационен резултат от 0,2 – 0,3 %, само че по-късно инфлацията е по-умерена по отношение на страните с локална валута, счита Домбровскис. Помолен за коментар на високите инфлационни нива в прибалтийските страни, еврокомисарят акцентира доста по-силната им комерсиална взаимозависимост с Русия и Украйна, което е причина за инфлацията.
Все още в Брюксел не е постъпило искане за предоговаряне на Плана за резистентност, сподели още еврокомисарят.
" В случая на Хърватия, както и с други страни, които по-рано се причислиха към еврозоната, когато не покриват напълно инфлационния критерии, се вършат така наречен разбори за отклонението. Когато приказваме за инфлацията в страните от еврозоната или от обменно – валутния механизъм ERM и установим, че има отклонения поради характерни за дадената страна аргументи, заради които тя не е в общата за еврозоната наклонност и инфлацията там е прекомерно ниска, ние я изключваме при оценката на инфлационния аршин ".
Еврокомисарят изрази цялостна увереност, че страната ни ще вкара еврото при същия обменен курс – 1,95583 лв. за едно евро, какъвто имаме сега поради валутния ръб.
" Обменният курс, по който България ще се причисли към еврозоната, мога да кажа с огромна степен на сигурност, че ще е същият, при който в този момент левът е закрепен за еврото. Защо? По принцип критерият за постоянния валутен курс изисква от страните – кандидатски за еврозоната да обвържат локалните валути с еврото и да показват, че няма да има проблеми даже при настъпване на някакво напрежение. Те би трябвало да показват макроикономическа непоклатимост, както се изисква по Маастрихт. "
Присъединяването към еврозоната има еднократен инфлационен резултат от 0,2 – 0,3 %, само че по-късно инфлацията е по-умерена по отношение на страните с локална валута, счита Домбровскис. Помолен за коментар на високите инфлационни нива в прибалтийските страни, еврокомисарят акцентира доста по-силната им комерсиална взаимозависимост с Русия и Украйна, което е причина за инфлацията.
Все още в Брюксел не е постъпило искане за предоговаряне на Плана за резистентност, сподели още еврокомисарят.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ




