Симеон Дянков: България може да приеме еврото най-рано през 2026 година
България може да одобри еврото най-рано през януари 2026 година. Това разяснява пред " Говори в този момент " някогашният финансов министър Симеон Дянков.
" Няма да успеем на 1 януари 2024 година да сме в еврозоната. Има една забележителна част от законите, които са нужни за еврозоната, които още не са минали през Народното събрание. Сега служебното държавно управление е внесло тези закони, нека минат, само че се колебая при тази политическа неустойчивост. Дори и да минат тези закони, ние сега не изпълняваме множеството от формалните критерии за влизане - висока инфлация имаме, дефицитът ни е над 3% и цените на държавния дълг, в случай че се изчислят, допускам и този коефициент няма да е задоволителен ".
Той посочи, че в случай че страната ни не реализира задачата през 2024 година, идната допустима е 2026 година поради Маастрихтските критерии, съгласно които претендентът за еврозоната би трябвало да покрива условията в продължение на 2 години.
Симеон Дянков предвижда още, че през първите девет месеца на тази година инфлацията у нас ще бъде двуцифрено число, лихвите по заемите ще се покачат след февруари, а доларът ще продължи да нараства.
Дянков разяснява и новините за повишението на цените и инфлацията в Хърватия, която от 1 януари т.г. е в еврозоната. Заяви, че не чака същото да се случи и у нас
" При влизането на Италия в еврозоната преди години се повишиха внезапно цените и мненията са тъкмо такива и за Хърватия, че в първите няколко дни се вижда подобен развой. Трябва обаче да споменем, че България и Хърватия са доста разнообразни. България от 25 години е във валутен ръб и еврото и левът са вързани, до момента в който Хърватия влезе от плаващ курс към еврозоната и затова се чака да има по-висока инфлация. В България аз не чакам да има подобен развой, какъвто в този момент има в Хърватия ".
Според Дянков главното терзание е какво ще стане в по-малките обитаеми места, където хората имат спестявания в левове - или така наречен " пари под дюшека ". Финансистът прикани Българска народна банка и Народното събрание да уточнят и за коментират на хората по какъв начин ще могат да трансферират спестяванията си в евро, за какъв интервал от време, в кои банки.
" Виждаме опита на някои други източноевропейски страни, които преди нас са влезнали в еврозоната и нормално това става тематика внезапно - по тази причина по-добре в България да се подготвим "
Симеон Дянков разяснява, че Европа върви към криза и уточни, че прогнозите на ЕЦБ плануват съвсем нулев напредък и криза в 16 от 27-те страни членки на Европейски Съюз. България като по-малка стопанска система зависи от тях, затова и при нас икономическият растеж ще намалее, само че ще остане позитивен, в случай че няма нови шокови удари като войната в Украйна, счита финансистът.
Вижте целия диалог във видеото
" Няма да успеем на 1 януари 2024 година да сме в еврозоната. Има една забележителна част от законите, които са нужни за еврозоната, които още не са минали през Народното събрание. Сега служебното държавно управление е внесло тези закони, нека минат, само че се колебая при тази политическа неустойчивост. Дори и да минат тези закони, ние сега не изпълняваме множеството от формалните критерии за влизане - висока инфлация имаме, дефицитът ни е над 3% и цените на държавния дълг, в случай че се изчислят, допускам и този коефициент няма да е задоволителен ".
Той посочи, че в случай че страната ни не реализира задачата през 2024 година, идната допустима е 2026 година поради Маастрихтските критерии, съгласно които претендентът за еврозоната би трябвало да покрива условията в продължение на 2 години.
Симеон Дянков предвижда още, че през първите девет месеца на тази година инфлацията у нас ще бъде двуцифрено число, лихвите по заемите ще се покачат след февруари, а доларът ще продължи да нараства.
Дянков разяснява и новините за повишението на цените и инфлацията в Хърватия, която от 1 януари т.г. е в еврозоната. Заяви, че не чака същото да се случи и у нас
" При влизането на Италия в еврозоната преди години се повишиха внезапно цените и мненията са тъкмо такива и за Хърватия, че в първите няколко дни се вижда подобен развой. Трябва обаче да споменем, че България и Хърватия са доста разнообразни. България от 25 години е във валутен ръб и еврото и левът са вързани, до момента в който Хърватия влезе от плаващ курс към еврозоната и затова се чака да има по-висока инфлация. В България аз не чакам да има подобен развой, какъвто в този момент има в Хърватия ".
Според Дянков главното терзание е какво ще стане в по-малките обитаеми места, където хората имат спестявания в левове - или така наречен " пари под дюшека ". Финансистът прикани Българска народна банка и Народното събрание да уточнят и за коментират на хората по какъв начин ще могат да трансферират спестяванията си в евро, за какъв интервал от време, в кои банки.
" Виждаме опита на някои други източноевропейски страни, които преди нас са влезнали в еврозоната и нормално това става тематика внезапно - по тази причина по-добре в България да се подготвим "
Симеон Дянков разяснява, че Европа върви към криза и уточни, че прогнозите на ЕЦБ плануват съвсем нулев напредък и криза в 16 от 27-те страни членки на Европейски Съюз. България като по-малка стопанска система зависи от тях, затова и при нас икономическият растеж ще намалее, само че ще остане позитивен, в случай че няма нови шокови удари като войната в Украйна, счита финансистът.
Вижте целия диалог във видеото
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ