Паскал Донахю: Въвеждането на еврото ще отвори огромни възможности пред българската икономика
България може да бъде част от еврозоната следващата година - убеденост в сполучливото присъединение на страната ни към единната европейска валута изрази водачът на Еврогрупата Паскал Донахю, който посети София на 15 март. В особено изявление за " Неделя 150 " по Българското национално радио Донахю изрази вяра България да продължи да води благоразумна фискална политика. Марта Младенова беседва с Паскал Донахю, който управлява съвещанията на неофициалната група на министрите на стопанската система и на финансите на страните - членки на еврозоната.
Реалистично ли е да приемем еврото на 1 януари 2025-та? Ако слушаме посланията от последните дни, по-скоро погледът е насочен към по-късен стадий следващата година. Кога, в случай че не 1 януари?
" Всичко това зависи от измененията в стопанската система, които България направи и които, имам вяра, са в полза на страната. Основното предизвикателство остава инфлацията. Вярвам, че България сигурно ще се причисли скоро. Наистина съм уверен в това, само че инфлацията би трябвало да бъде овладяна. Публичните финанси би трябвало да бъдат непокътнати в положително положение. Необходима е сигурност ".
Донахю е уверен, че 2025-та България може да стартира разплащане с евро, даже това да не се случи тъкмо от първия ден на годината. През юни - т.е. след няколко месеца, се чакат постоянните отчети, само че тогава инфлацията към момента може да е по-висока от изискуемото. Затова запитвам Донахю - може и би трябвало ли България да разчита на еластичност при оценките, с цел да получи зелена светлина за еврозоната?
" Има опция държавното управление да изиска следваща оценка на икономическото показване след регулярния отчет за готовността за присъединение, който се чака преди лятото. Тази опция съществува. Изпълнението на критериите за присъединение се прави оценка доста точно и почтено. Досега участвах в доста оживена полемика по тематиката. Мисля, че доста значимо за българската стопанска система да потвърди, че изрично е изпълнила критериите от Маастрихт, нужни за въвеждането на еврото. Отново наблягам, че опцията за следваща оценка съществува, в случай че държавното управление реши да я употребява.
Имам две рекомендации. Първата е да продължите да пазите държавния дълг невисок и да не поемате огромни нови отговорности. Втората - да извършите всичко допустимо да понижите инфлацията. Това не са просто „ задания ", които изпълнявате, с цел да въведете еврото. Начинът да се грижите за стопанската система и за хората минава през осъществяването на тези ограничения ".
Казано по различен метод, няма нужда от „ еластичност " при оценката на критериите, тъй като България би трябвало да се причисли към еврозоната, когато извърши всичките - това е по-доброто решение и за страната, и за останалите 20 страни, които към този момент са част от валутния съюз. Какви са изгодите от участието в него?
" Мисля, че доверието да се пътува и влага в България ще бъде доста огромно. За тези, които желаят да дойдат тук и са от страна от еврозоната, няма да се постанова да обменят валута. Същото важи и за българите, които желаят да пътуват до страни - членки на единния валутен съюз. Няма да има никакви такси за превалутиране.
За бизнеса, изключително за фирмите, които желаят да изнасят продукция, ще има доста позитиви. Знаете, българската стопанска система е експортно насочена. С въвеждането на еврото износът към страни от еврозоната ще стане по-сигурен и по-евтин. Има доста позитиви. Убеден съм, че въвеждането на еврото ще отвори и големи благоприятни условия пред българската стопанска система ".
Освен това България ще стартира да взема решения във валутния съюз, защото ще седне на масата за установяване на паричната политика, а не само да употребява решенията за еврото, към което левът е привързан с валутния ръб. И преди нашия диалог, Донахю изреди още доста преимущества за участието в еврозоната, само че защото монетата постоянно има две страни, а времето за изявление е прекомерно лимитирано, запитвам непосредствено - в тези турбулентни за стопанската система времена, прецизен ли е моментът да желаяме присъединение към еврото и не поемаме ли прекомерно огромен риск, в случай че станем част от валутния съюз? Как виждате икономическото показване на еврозоната?
" Вярвам, че в този момент вероятностите пред стопанската система на еврозоната са доста постоянни. Мнозина предсказваха криза, само че тя не се случи. Говореше се за голям срив, само че не се стигна до подобен. Затова споделям, че вероятностите са постоянни, а това е добър вид за европейската стопанска система, която е директно ударена от последствията от войната. Искаме да надградим тази непоклатимост с присъединението на нови страни и с верните решения, които да разрешат по-висок напредък на стопанската система ".
Реалистично ли е да приемем еврото на 1 януари 2025-та? Ако слушаме посланията от последните дни, по-скоро погледът е насочен към по-късен стадий следващата година. Кога, в случай че не 1 януари?
" Всичко това зависи от измененията в стопанската система, които България направи и които, имам вяра, са в полза на страната. Основното предизвикателство остава инфлацията. Вярвам, че България сигурно ще се причисли скоро. Наистина съм уверен в това, само че инфлацията би трябвало да бъде овладяна. Публичните финанси би трябвало да бъдат непокътнати в положително положение. Необходима е сигурност ".
Донахю е уверен, че 2025-та България може да стартира разплащане с евро, даже това да не се случи тъкмо от първия ден на годината. През юни - т.е. след няколко месеца, се чакат постоянните отчети, само че тогава инфлацията към момента може да е по-висока от изискуемото. Затова запитвам Донахю - може и би трябвало ли България да разчита на еластичност при оценките, с цел да получи зелена светлина за еврозоната?
" Има опция държавното управление да изиска следваща оценка на икономическото показване след регулярния отчет за готовността за присъединение, който се чака преди лятото. Тази опция съществува. Изпълнението на критериите за присъединение се прави оценка доста точно и почтено. Досега участвах в доста оживена полемика по тематиката. Мисля, че доста значимо за българската стопанска система да потвърди, че изрично е изпълнила критериите от Маастрихт, нужни за въвеждането на еврото. Отново наблягам, че опцията за следваща оценка съществува, в случай че държавното управление реши да я употребява.
Имам две рекомендации. Първата е да продължите да пазите държавния дълг невисок и да не поемате огромни нови отговорности. Втората - да извършите всичко допустимо да понижите инфлацията. Това не са просто „ задания ", които изпълнявате, с цел да въведете еврото. Начинът да се грижите за стопанската система и за хората минава през осъществяването на тези ограничения ".
Казано по различен метод, няма нужда от „ еластичност " при оценката на критериите, тъй като България би трябвало да се причисли към еврозоната, когато извърши всичките - това е по-доброто решение и за страната, и за останалите 20 страни, които към този момент са част от валутния съюз. Какви са изгодите от участието в него?
" Мисля, че доверието да се пътува и влага в България ще бъде доста огромно. За тези, които желаят да дойдат тук и са от страна от еврозоната, няма да се постанова да обменят валута. Същото важи и за българите, които желаят да пътуват до страни - членки на единния валутен съюз. Няма да има никакви такси за превалутиране.
За бизнеса, изключително за фирмите, които желаят да изнасят продукция, ще има доста позитиви. Знаете, българската стопанска система е експортно насочена. С въвеждането на еврото износът към страни от еврозоната ще стане по-сигурен и по-евтин. Има доста позитиви. Убеден съм, че въвеждането на еврото ще отвори и големи благоприятни условия пред българската стопанска система ".
Освен това България ще стартира да взема решения във валутния съюз, защото ще седне на масата за установяване на паричната политика, а не само да употребява решенията за еврото, към което левът е привързан с валутния ръб. И преди нашия диалог, Донахю изреди още доста преимущества за участието в еврозоната, само че защото монетата постоянно има две страни, а времето за изявление е прекомерно лимитирано, запитвам непосредствено - в тези турбулентни за стопанската система времена, прецизен ли е моментът да желаяме присъединение към еврото и не поемаме ли прекомерно огромен риск, в случай че станем част от валутния съюз? Как виждате икономическото показване на еврозоната?
" Вярвам, че в този момент вероятностите пред стопанската система на еврозоната са доста постоянни. Мнозина предсказваха криза, само че тя не се случи. Говореше се за голям срив, само че не се стигна до подобен. Затова споделям, че вероятностите са постоянни, а това е добър вид за европейската стопанска система, която е директно ударена от последствията от войната. Искаме да надградим тази непоклатимост с присъединението на нови страни и с верните решения, които да разрешат по-висок напредък на стопанската система ".
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ