България като общество, като обществени възгледи и разбирания има едно

България като общество, като публични възгледи и разбирания има едно огромно преимущество и един огромен минус. И двете произлизат от посредствеността. 

Нейният максимален минус е свръзан с махленското, битовото, котловинното ниво в разнообразни области, най-много в региона на концепциите и духовността. България е страна, в която даже най-добронамерените и извисени публични пориви опират до някакъв тип полза. 

Компромиси и " трикове "

Като освен това битовото и котловинното - т.е. лишеното от по–широки кръгозори и от предвидливост - светоусещане нормално се кичи с пошловато-величави избрания. Отстъпката от оповестени убеждения и неизпълнението на обещанията да вземем за пример тържествено се афишира като належащ компромис. И освен като належащ, само че и като исторически дори. Вероятно си спомняте един от тези " компромисаджии ", който си завоюва прякора " Божо Трика ", откакто в припадък на искреност си го назова с същинското име -   " трик ".

Сега се готви нов компромис, за който ще би трябвало да се измисли и ново, още по-величаво название. Историческо-евроатлантически компромис да вземем за пример. Може и епохално-исторически. Или пък фундаментален антлантическо-исторически исторически еврокомпромис.

Доста от доводите и оправданията за сходен жанр взаимни отстъпки обаче се поизтъркаха. Приказки от рода на: " в името на националните ползи, в името на общото богатство, в името на народа и в името на България " към този момент нямат търсената мощ и влияние. " В името на бюджета " също се поизхаби, да не приказваме за първично-простонародното " би трябвало ни парламент и постоянно държавно управление, с цел да изкараме зимата ". Сега вървят доводи като " в името на влизането в Шенген, в името на приемането на еврото и в името на Плана за възобновяване и резистентност ".

В основата на новите оферти за компромис отново е оня политик, чието ръководство към този момент се дефинира като " ера ". И който съумя да трансформира ръководството си в " ера " в това число и посредством умеенето си да прокарва сходни взаимни отстъпки. Ако инцидентно не е станало ясно, става дума за Бойко Борисов, несъмнено. Чиято " ера " се отличи с три съществени особености - последователното " изчегъртване " на демократичните правила, корупцията и основаване на ръководеща каста, която се да се облагодетелства за сметка всички останали.

Кога ще се позволи рецесията?

Тъкмо конфликтът сред ръководещата каста и останалите, обуславя и предопределя политическа рецесия. При тази рецесия множеството гласоподаватели отхвърлят досегашното ръководство поради несправедливостите и корупцията, които наложи, само че към момента нямат задоволително воля, умения, храброст или пък единение, с цел да се отърват напълно от него. Затова и рецесията ще се позволи не посредством фундаментални евроатлантически взаимни отстъпки и трикове, а тогава, когато повече гласоподаватели създадат своя финален избор - дали България да остане при мнимата сигурност на предходната управленческа " ера ", примирявайки се с всичките нейни недостатъци, или да тръгнем по пътя към същинската народна власт, на битката с корупцията и устрема към правдивост, с всичките същински или измислени компликации на този път. 

Като конфликтите при тази рецесия са политически единствено видимо – същността им е в компликацията да се отхвърли ръководството на към момента непревърналата се в класа каста, която ще брани гневно и с всички стредства благосъстоянието и привилегиите си таман тъй като е каста, а не партия, въпреки другояче да се показва като политическа мощ.

Разбира се, както и до момента, цялостен сонм от разнородни анализатори ще приканва всеки ден по няколко пъти дневно политиците към исторически, евроатлантически и всевъзможни компомиси, прикривайки същността на несъгласията зад изгубили смисъла си избрания като ляво-дясно, или проевропейско-проазиатско. Защото истината е, че ние сме си европейска страна и една евроатлантическа коалиция би имала смисъл единствено при същинска, а не копейкинска опасност за европейския ни избор.

Майсторът на триковете

И при всички предстоящи и непредвидени, познати и непознати трикове, похвати и чалъми на предизборната битка, най-умели и въздействащи, че даже и новаторски се оказаха тези на основателя и бранител на прослойката - Бойко Борисов.

Предложението му ръководителят на " Демократична България " Христо Иванов да стане министър председател и да получи поддръжката му може да се дефинира като гениално за нашенското си политическо ниво.  

Гениален прийом, трик или иширет, който е съгласуван със суетливата и податлива на изкушения човешка природа и който също така намира поддръжка в изкуствено основаните и непрекъсвано натрапвани от разните типове " анализатори " публични настроения. А неуверените и двусмислени изявления на Христо Иванов по този мотив вършат трика на Борисов в случай че не напълно, то най-малко частично печеливш.

И най-после, за положителните страни на посредствеността. От нея не могат да се чакат прекомерно огромни бели - това е главното ѝ преимуществото. Така че умерено - ще си останем европейци, въпреки и окаяни в много връзки. 

***

Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

Още по темата