МВФ: Съотношението дълг/БВП на България е ниско
България има относително невисок дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт за страна-член на Европейския съюз. Това сочат данните на Международния валутен фонд (МВФ), съобщи кореспондент на БГНЕС.
Въпреки че световният дълг регистрира нов забележителен спад през 2022 година, той към момента е висок, като устойчивостта на дълга остава проблем, се споделя в обновената база данни за световния дълг на МВФ.
Глобалното задължение на дълга понижава за втора поредна година, макар че остава над към този момент високото си равнище отпреди пандемията, съгласно последната актуализация. Общият дълг възлиза на 238% от световния БВП през предходната година, с 9 процентни пункта повече от 2019 година В щатски долари дългът възлиза на 235 трилиона $, или с 200 милиарда $ над равнището си през 2021 година
Данните за България
Според МВФ дългът на централното държавно управление (процент от БВП) е 31,44% (27 милиарда $ от от 86 милиарда $ номинален Брутният вътрешен продукт за 2022 г.), с което бележи леко намаляване от 31,55% за 2021 година
Дългът на бранш " Държавно ръководство " (% от БВП) е към 33,71% спрямо 33,45% за миналата година.
Съотношение дълг/БВП е 23,1% и e относително ниско за Европейския съюз. Номиналния БВП (БВП) доближава 165,38 милиарда $, нарастване от 139,01 милиарда $ през 2021 година
Политиците би трябвало да бъдат непоколебими
" Политиците ще би трябвало да бъдат непоколебими през идващите няколко години в своя ангажимент за опазване на устойчивостта на дълга ", предизвестяват от МВФ.
Въпреки възобновяване на икономическия напредък от 2020 година и доста по-високата от предстоящата инфлация, общественият дълг остава настойчиво висок.
" Фискалните дефицити поддържаха равнищата на обществения дълг високи, защото доста държавни управления харчеха повече, с цел да подтикват растежа и да реагират на скоковете на цените на храните и силата, даже откакто прекратиха фискалната поддръжка, обвързвана с пандемията ", се показва в отчета.
В резултат на това общественият дълг е намалял единствено с 8% от Брутният вътрешен продукт през последните две години, компенсирайки единствено към половината от обвързваното с пандемията нарастване. Частният дълг, който включва дълга на семействата и нефинансовия корпоративен дълг, е намалял по-бързо с 12 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Спадът обаче не е задоволителен, с цел да " изтрие " пандемичния скок.
Сили в трендовете на дълга
Преди пандемията съотношението световен дълг към Брутният вътрешен продукт се е повишило в продължение на десетилетия. Глобалният обществен дълг се е утроил от средата на 70-те години на предишния век, с цел да доближи 92% от Брутният вътрешен продукт (или малко над 91 трилиона долара) до края на 2022 година Частният дълг също се е утроил до 146% от Брутният вътрешен продукт (или близо 144 трилиона долара), само че за по-дълъг интервал от време сред 1960 година и 2022 година
МВФ отбелязва, че Китай е изиграл централна роля в увеличението на световния дълг през последните десетилетия, защото заемите са изпреварили икономическия напредък. Дългът като дял от Брутният вътрешен продукт се е повишил почти до същото равнище като в Съединените щати, до момента в който в доларово изражение общият дълг на Китай (47,5 трилиона долара) към момента е доста под този на Съединените щати (близо до 70 трилиона долара). Що се отнася до нефинансовия корпоративен дълг, делът на Китай от 28% е най-големият в света.
Дългът в разрастващите се страни с ниски приходи също е повишен доста през последните две десетилетия, въпреки и от по-ниски първични равнища. Въпреки че равнищата на дълга им, изключително на частния дълг, остават приблизително относително ниски спрямо напредналите и нововъзникващите стопански системи, темпът на тяхното повишаване след световната финансова рецесия сътвори провокации и уязвимости. Повече от половината от разрастващите се страни с ниски приходи са в дългови усложнения или са изложени на висок риск от такива, а към една пета от нововъзникващите пазари имат държавни облигации, търгуващи на затруднени равнища.
Справяне с уязвимостта на дълга
Правителствата би трябвало да подхващат незабавни стъпки, с цел да оказват помощ за понижаване на уязвимостта на дълга и да извърнат дълготрайните трендове, акцентират от МВФ.
За дълга на частния бранш тези политики биха могли да включват внимателен мониторинг на дълговата тежест на семействата и нефинансовите корпорации, както и обвързваните с тях опасности за финансовата непоклатимост. По отношение на уязвимостта на обществения дълг, построяването на надеждна фискална рамка може да управлява процеса за балансиране на потребностите от разноски с устойчивостта на дълга.
За разрастващите се страни с ниски приходи подобряването на потенциала за събиране на спомагателни данъчни доходи е от основно значение. За тези с нетърпим дълг също е нужен изчерпателен метод, който включва фискална дисциплинираност, както и преструктуриране на дълга според общата рамка на Групата на двадесетте (Г-20) – многостранният механизъм за опрощаване и преструктуриране на държавен дълг – когато е използвано, както е маркирано в априлската Световна икономическа вероятност.
" Важно е, че намаляването на дълговото задължение ще сътвори фискално пространство и ще разреши нови вложения, което ще помогне за поощряване на икономическия напредък през идващите години. Реформите на трудовите и продуктовите пазари, които покачват евентуалното произвеждане на национално равнище, биха подкрепили тази цел. Международното съдействие в региона на данъчното облагане, в това число въглеродното данъчно облагане, би могло в допълнение да понижи натиска върху общественото финансиране ", се споделя в отчета. /БГНЕС
