България и Хърватия трябва да постигнат значителен прогрес в качеството

България и Хърватия би трябвало да реализират забележителен напредък в качеството на институциите и ръководството. София и Загреб имат доста огромен прогрес в преодоляването на макроикономическите несъответствия, само че към момента би трябвало да създадат обилни стъпки по посока на по-добри институции и ръководство. Това е записано в обява на Европейската централна банка, оповестена от регулатора преди дни.

Експертите от Франкфурт предизвестяват България и Хърватия, че тъкмо тази крачка ще бъде решаваща, с цел да се даде зелена светлина за въвеждането на еврото в двете страни, изключително в изискванията на пандемия от COVID-19, която има съществени директни отблясъци върху икономическия живот и може да докара до разнообразни отклонения.

Анализаторите на ЕЦБ са създали повсеместен обзор на историята на страните, които са били в така наречен " чакалня " за Еврозоната, и стигат до извода, че валутно-курсовият режим е бил потребен за всяка една от тях. Те напомнят също, че двете страни, които предходната година бяха признати в този механизъм, имат съглашения, в които е записан общоприетият диапазон на отклоняване на валутния курс на локалната валута по отношение на еврото. Изрично е очебийно, че има реализирано единодушие България да вкара еврото при сегашния курс на лв. към единната валута, какъвто е той съгласно валутния ръб. Надзорниците от Франкфурт акцентират, че пандемията покачва значимостта да не се позволява смяна на валутата след въвеждането на еврото, с цел да не се трансформира това в причина за внезапно повишение на цените, от което биха могли да се възползват някои бизнеси.


България и Хърватия към този момент са част от валутния механизъм ERM-2...

Още при приемането ни в механизма ERM II, известен като чакалнята на еврозоната, бе избран курс на лв. към еврото. България се причисли с закрепения от валутния ръб курс 1 eвро за 1,95583 лв.. Около него ще бъде поддържан общоприетият диапазон от плюс или минус 15%. При по-голямо отклоняване ЕЦБ ще може да се намеси, се споразумяха тогава ЕЦБ и Българска народна банка. По-конкретно ЕЦБ ще може да направи намеса, в случай че курсът на българския лев се усили по отношение на еврото до равнище 2,24920 лв. за 1 евро. Или в случай че намалее до равнище 1,66246 лв. за 1 евро.

Що се отнася до инфлацията, още в първия конвергентен отчет през 2020 година от ЕЦБ подчертаха, че България не извършва всички числови критерии за приемане на еврото, тъй като инфлацията е по-висока от референтната.

Докладите на ЕЦБ и на Европейска комисия означават, че инфлацията в страната е над референтната стойност. През март 2020 година 12-месечният междинен ритъм на инфлацията в България (измерена през хармонизирания ценови индекс) е 2,6%, т.е. много над референтната стойност от 1,8% по критерия за ценова непоклатимост, показват от Франкфурт. Подобно на предходния отчет, и в този от ЕЦБ обръщат внимание на обстоятелството, че " съществуват опасения за дълготрайната резистентност на конвергенцията във връзка с инфлацията в България ", като още веднъж се взема поради и забележителното нарастване на разноските за труд на единица продукция в страната през 2017 и 2018 година Според ЕЦБ процесът на догонване е доста евентуално да поддържа инфлацията в България по-висока от тази в еврозоната, " защото Брутният вътрешен продукт на човек от популацията и ценовите нива в България още са доста под тези в еврозоната ".

Освен рисковете от по-висока инфлация съгласно ЕЦБ има потребност от промени за възстановяване на бизнес средата, качеството на работа на институциите и битката с корупцията. Както и със законовите гаранции за самостоятелност на централната банка.

Най-сериозен обаче остава казусът с качеството на институциите и ръководството. Това можело да породи опасности за икономическата непоклатимост и за устойчивостта на конвергенцията.

" Основните провокации са свързани с институционалната рамка, в това число битката с корупцията, подобряването на действието на правосъдната система, намаляването на административната тежест за бизнеса и подобряването на качеството на обществените услуги. Недостатъците във действието на институциите са забележителна спънка за икономическия и обществения капацитет на страната. Въпреки това се подхващат дейности за възстановяване на бизнес средата, по-специално във връзка с рамката на несъстоятелността и ръководството на държавните предприятия ", гласеше първата оценка за нас преди приемането ни.

Конкретна дата за присъединението на двете страни към еврозоната не е посочена, само че на няколко пъти шефът на Българска народна банка Димитър Радев предвижда, че макар рецесията това е допустимо да се случи през 2024 г.