Още една позиция надолу - вече 112-ти по свобода на печата
България губи още едно място в класацията на “Репортери без граници ” (RSF) за независимост на печата и към този момент е 112-та от 180 страни и територии, демонстрира оповестеният за 2020 година, оповестяват от АЕЖ България.
Страната ни остава на последно място в Европейския съюз. В района на Балканите единствено Турция е на по-задно място в класацията – на 153-то място. В за обстановката в България е посочено:
" Малкото сериозни публицисти са непрекъснато подлагани освен на оскърбителен акции и тормоз от страна на страната, само че и на заплашване и принуждение. Ситуацията с медиите е доста тревожна, тъй като никой не демонстрира интерес към следствието или осъждането на насилието над публицисти. През септември 2020 година журналистът на свободна процедура Димитър Кенаров бе обичай и арестуван от полицията. "
Във връзка с неговия случай председателката на АЕЖ – България Ирина Недева отбелязва, че сме очевидци на емблематично съвпадане - отчетът на “Репортери без граници ” излиза в деня, в който най-сетне стартира делото за задържането и полицейското принуждение над журналиста Димитър Кенаров. " Усърдието, с което институциите прикриваха случилото се, е показателно за отношението към публицистите и свободата на словото в България ”, подчертава Недева.
В отчета на " Репортери без граници " се дават и други образци за принуждение над публицисти: " През март предходната година маскирани биха проверяващия кореспондент Слави Ангелов пред дома му. Друг проверяващ публицист Николай Стайков получи смъртни закани през юни 2020 година, откакто пусна документален филм за корупция на високо равнище в правосъдната система. Журналистите постоянно са призовавани и разпитвани от полицията за своята работа, до момента в който политиците и олигарсите поддържат връзки, белязани от корупция и спорове на ползи, с проправителствените медии. Делян Пеевски, олигархът, който беше най-прословутото олицетворение на това неприемливо положение на нещата, продаде своите медии, само че въздействието му върху медиите продължава да бъде проблематично. Правителството разпределя европейско и друго обществено финансиране за медии в цялостна липса на бистрота и това предизвиква медиите, които получават такова финансиране да се отнасят благосклонно към властта. В същото време правосъдният тормоз над самостоятелни медии, като Биволъ и групата „ Икономедиа “, съставлява непрекъсната опасност за свободата на печата. През юни 2020 година един от притежателите на „ Икономедиа “ Иво Прокопиев най-сетне беше оправдан по обвинявания, които наподобява са били политически стимулирани. "
Тази година единствено 12 от 180-те страни (или 7%) в показателя могат да претендират, че оферират удобна среда за правене на качествена публицистика. За съпоставяне, техният брой предходната година е бил 13 страни (8%). Прави усещане, че Германия към този момент не е измежду страните, където медийната среда се дефинира като „ добра “ (при нея има " сваляне " с две позиции - до 13-то място). През миналата година десетки немски публицисти са бии нападани от поддръжници на екстремистки и тайни групи по време на митингите против рестриктивните мерки, наложени в битка с пандемията.
Най-свободни остават печатните медии в скандинавските страни – Норвегия, Финландия, Швеция и Дания, пета е Коста Рика, следвана от Нидерландия, Ямайка, Нова Зеландия, Португалия и Швейцария. На 11-то и 12-то място са надлежно Белгия и Ирландия, а 13-та е упоменатата към този момент Германия.
Страната ни остава на последно място в Европейския съюз. В района на Балканите единствено Турция е на по-задно място в класацията – на 153-то място. В за обстановката в България е посочено:
" Малкото сериозни публицисти са непрекъснато подлагани освен на оскърбителен акции и тормоз от страна на страната, само че и на заплашване и принуждение. Ситуацията с медиите е доста тревожна, тъй като никой не демонстрира интерес към следствието или осъждането на насилието над публицисти. През септември 2020 година журналистът на свободна процедура Димитър Кенаров бе обичай и арестуван от полицията. "
Във връзка с неговия случай председателката на АЕЖ – България Ирина Недева отбелязва, че сме очевидци на емблематично съвпадане - отчетът на “Репортери без граници ” излиза в деня, в който най-сетне стартира делото за задържането и полицейското принуждение над журналиста Димитър Кенаров. " Усърдието, с което институциите прикриваха случилото се, е показателно за отношението към публицистите и свободата на словото в България ”, подчертава Недева.
В отчета на " Репортери без граници " се дават и други образци за принуждение над публицисти: " През март предходната година маскирани биха проверяващия кореспондент Слави Ангелов пред дома му. Друг проверяващ публицист Николай Стайков получи смъртни закани през юни 2020 година, откакто пусна документален филм за корупция на високо равнище в правосъдната система. Журналистите постоянно са призовавани и разпитвани от полицията за своята работа, до момента в който политиците и олигарсите поддържат връзки, белязани от корупция и спорове на ползи, с проправителствените медии. Делян Пеевски, олигархът, който беше най-прословутото олицетворение на това неприемливо положение на нещата, продаде своите медии, само че въздействието му върху медиите продължава да бъде проблематично. Правителството разпределя европейско и друго обществено финансиране за медии в цялостна липса на бистрота и това предизвиква медиите, които получават такова финансиране да се отнасят благосклонно към властта. В същото време правосъдният тормоз над самостоятелни медии, като Биволъ и групата „ Икономедиа “, съставлява непрекъсната опасност за свободата на печата. През юни 2020 година един от притежателите на „ Икономедиа “ Иво Прокопиев най-сетне беше оправдан по обвинявания, които наподобява са били политически стимулирани. "
Тази година единствено 12 от 180-те страни (или 7%) в показателя могат да претендират, че оферират удобна среда за правене на качествена публицистика. За съпоставяне, техният брой предходната година е бил 13 страни (8%). Прави усещане, че Германия към този момент не е измежду страните, където медийната среда се дефинира като „ добра “ (при нея има " сваляне " с две позиции - до 13-то място). През миналата година десетки немски публицисти са бии нападани от поддръжници на екстремистки и тайни групи по време на митингите против рестриктивните мерки, наложени в битка с пандемията.
Най-свободни остават печатните медии в скандинавските страни – Норвегия, Финландия, Швеция и Дания, пета е Коста Рика, следвана от Нидерландия, Ямайка, Нова Зеландия, Португалия и Швейцария. На 11-то и 12-то място са надлежно Белгия и Ирландия, а 13-та е упоменатата към този момент Германия.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ