Колко е твърде много? Историята на най-дългото време без сън
През 50-те и 60-те години на предишния век лишаването от сън е било в разгара си. Породено от опитите на радио диджеите да надминат един различен с безумно рисковите си - само че евентуално много скучни - рекламни трикове, върхът за останал най-дълго безсънен човек е бил неведнъж подобряван и удължаван.
В последна сметка обаче Световните върхове на Гинес приключват тази полуда, когато през 1997 година стопират да признават достиженията, свързани с отнемане от сън, опасявайки се, че някой може да пострада. По това време върхът принадлежи на професионален каскадьор на име Робърт Макдоналд, който през 1986 година изкарва мъчителни 18 дни, 21 часа и 40 минути без сън.
„ Въпреки че към този момент не следим върха заради присъщите рискове, свързани с лишаването от сън, можем да кажем, че не е известно някой да го е счупил след Макдоналд “ , изяснява на уеб страницата си ирландският орган за инспекция на върхове, основан в Стаут.
Компанията също по този начин твърди, че Макдоналд не е изпитал никакви дълготрайни последствия след безсънния си маратон. Ако това е правилно, той евентуално може да се счита за късметлия, защото лишаването от сън е обвързвано с редица отрицателни резултати върху здравето.
In December 1963/January 1964, 17-year-old Randy Gardner decided to attempt to break the record for the longest amount of time a human has gone without sleep.
This record was held by Tom Rounds who managed to stay awake for 260 hours which is a most 11 days.
Gardner broke the…
— Morbid Knowledge (@Morbidful)
Според Johns Hopkins Medicine сериозната липса на сън покачва вероятността от развиване на колоректален рак, диабет и сърдечни болести. Прекарването на прекалено много време в будно положение също по този начин може да състари мозъка с три до пет години и се свързва с 33-процентно нарастване на риска от деменция.
Скорошни проучвания върху мишки потвърдиха тези опасения, като демонстрираха, че лишаването от сън доста понижава запасите от предпазен протеин в мозъка, наименуван плеиотрофин (PTN). С намаляването на равнищата на PTN невроните в хипокампуса стартират да умират, което води до утежняване на когнитивните качества и евентуално може да провокира неврологични болести като заболяването на Алцхаймер.
Предишният рекордьор Ранди Гарднър, който през 1964 година е издържал 11 дни без сън, е споделил, че каскадата е повлияла на краткосрочната му памет „ като ранна болест на Алцхаймер, провокирана от неналичието на сън “. Няколко дни след опита си за връх Гарднър стартира да изпитва халюцинации и недостиг на оперативната памет, макар че те се почистват, откакто в последна сметка си отспива.
Въпреки безсмислените, само че впечатляващи достижения на Макдоналд и Гарднър, учените към този момент считат, че всички някогашни рекордьори евентуално са изпитали „ микросън “ по време на опитите си да останат будни, при което в действителност са кимнали за няколко секунди тук и там, без да го осъзнаят. Така че, макар че може да не са си разрешили да си починат, никой от тези първенци не може да твърди, че е постигнал върховите си достижения без сън.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
В последна сметка обаче Световните върхове на Гинес приключват тази полуда, когато през 1997 година стопират да признават достиженията, свързани с отнемане от сън, опасявайки се, че някой може да пострада. По това време върхът принадлежи на професионален каскадьор на име Робърт Макдоналд, който през 1986 година изкарва мъчителни 18 дни, 21 часа и 40 минути без сън.
„ Въпреки че към този момент не следим върха заради присъщите рискове, свързани с лишаването от сън, можем да кажем, че не е известно някой да го е счупил след Макдоналд “ , изяснява на уеб страницата си ирландският орган за инспекция на върхове, основан в Стаут.
Компанията също по този начин твърди, че Макдоналд не е изпитал никакви дълготрайни последствия след безсънния си маратон. Ако това е правилно, той евентуално може да се счита за късметлия, защото лишаването от сън е обвързвано с редица отрицателни резултати върху здравето.
In December 1963/January 1964, 17-year-old Randy Gardner decided to attempt to break the record for the longest amount of time a human has gone without sleep.
This record was held by Tom Rounds who managed to stay awake for 260 hours which is a most 11 days.
Gardner broke the…
— Morbid Knowledge (@Morbidful)
Според Johns Hopkins Medicine сериозната липса на сън покачва вероятността от развиване на колоректален рак, диабет и сърдечни болести. Прекарването на прекалено много време в будно положение също по този начин може да състари мозъка с три до пет години и се свързва с 33-процентно нарастване на риска от деменция.
Скорошни проучвания върху мишки потвърдиха тези опасения, като демонстрираха, че лишаването от сън доста понижава запасите от предпазен протеин в мозъка, наименуван плеиотрофин (PTN). С намаляването на равнищата на PTN невроните в хипокампуса стартират да умират, което води до утежняване на когнитивните качества и евентуално може да провокира неврологични болести като заболяването на Алцхаймер.
Предишният рекордьор Ранди Гарднър, който през 1964 година е издържал 11 дни без сън, е споделил, че каскадата е повлияла на краткосрочната му памет „ като ранна болест на Алцхаймер, провокирана от неналичието на сън “. Няколко дни след опита си за връх Гарднър стартира да изпитва халюцинации и недостиг на оперативната памет, макар че те се почистват, откакто в последна сметка си отспива.
Въпреки безсмислените, само че впечатляващи достижения на Макдоналд и Гарднър, учените към този момент считат, че всички някогашни рекордьори евентуално са изпитали „ микросън “ по време на опитите си да останат будни, при което в действителност са кимнали за няколко секунди тук и там, без да го осъзнаят. Така че, макар че може да не са си разрешили да си починат, никой от тези първенци не може да твърди, че е постигнал върховите си достижения без сън.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ