Има ли свежа перспектива пред българската култура?
България е в очакване на ново държавно управление и нов министър на културата. „ Промяната продължава “. Неминуемо политическото риалити шоу подвига напрежението. На 25 ноември се състоя и съдружният спор в бранш „ Kултура “. Бъдещите ръководещи партии показаха предложенията си за развиване на българската просвета посредством своите специалисти.
Ще ви задам един въпрос от филм, притежател на награди „ Оскар “, БАФТА, „ Златен Глобус “ и „ Изборът на критиците “ за най-хубава пълнометражна анимация. Спомняте ли си какво си поръча кулинарният критик в „ Рататуй ", когато гостува в ресторанта на най-видния в Париж началник Густо? Не проверявайте, незабавно ще ви кажа. Поръча си: „ Перспектива. Свежа, ясна, добре уравновесена вероятност “. Това си поисквам и аз с всяко стартиране на бюлетина – трети път за тази година, само че ми се коства, че още веднъж тя липсва в менюто. Видях предпочитание за разговор, подготвеност за промени, без подозрение специалистите бяха на равнище, предложенията – точни и рационални, бюджетните проекти – великодушни. Между 1 и 1.5% от Брутният вътрешен продукт за просвета! Помислено беше за всички – артисти, музиканти, читалища и филхармонии. Заговори се даже за нов закон за филмовата промишленост. Чудесно! Какво повече можем да желаем? Всъщност можем. Липсва въпросната вероятност.
Няма цел. Защо вършим всичко това?
Разбирам аргументите, потребностите, дефицитите, смисъла на ограниченията за това или това (основно финансови и законодателни), само че цялостната картина се губи. Какво е за нас културата? Къде ѝ е мястото? Пришпорени от политическата конюнктура и от задачата в къс период да се показва работещ положителен модел, специалистите пропуснаха да изяснят това.
В изявление по БНТ от 2017 година Негово Превъзходителство Сьорен Якобсен – дипломат на Кралство Дания в България, споделя: „ Културата е значима част от целия ни живот, от цялата социална настройка. За нас е доста значимо по какъв начин хората одобряват културата – като интегрална част от техния живот, от това да бъдеш датчанин, от датската еднаквост “. Струва ми се, че оттова би трябвало да се тръгне – от разбирането какво е културата. Тя е това, което прави датчаните – датчани, а нас българите – българи.
Културата - това са историите, които описваме за себе си посредством изкуствата – в танц, прозаичност, кино или музика. Тоест, тя е репродуктивният механизъм на една нация. Това е развой на основаване на изкуство от българи за българи – най-ценният подарък от едно потомство към идващото. Културата е нашият неповторим, прелестен и скъп метод на самоопределяне, като това, несъмнено, не изключва нейната универсална и световна стойност, която може да се употребява за „ експорт “ и увеличение на „ меката мощ “ на България. Това е единствено разследване, метод на приложимост, само че не и цел.
Ако си представим културата като ембрион,
от който ще произлезе идващото потомство българи, то би трябвало да се грижим за нея по този начин, както бихме се грижили за дете. В този случай не можем да използван правилото „ парите следват качеството “. Кой добър родител ще чака детето му първо да показва резултат, преди да го запише на пиано, актьорска школа или балет? Нима няма да се опита да сътвори оптимално положителни условия за образование, с цел да може всеки инертен капацитет да се прояви и развие?!
Задачата на страната е да основава условия и да регистрира напредъка, да настройва ограниченията по този начин, че те да дават оптимален резултат. А какъв ще е той, зависи напълно от креативния капацитет на българската нация. Аз бих го определил като необхватен и непредвиден. През последните няколко века България не е имала задоволително дълъг интервал на стопански и културен подем по този начин, че да развие цялостния си капацитет. Ние към момента не знаем на какво сме способни и е време да проверим.
Връщайки се още веднъж на кино лентата „ Рататуй “, бих желал да ви напомня по какъв начин приключва онази сцена. Кулинарният критик доста харесва елементарното селско ядене, което му сервират. В него той открива вероятност. А помните ли по какъв начин? Вкусът го връща в детството, където всичко е по-цветно и по-живо. В този интервал детето построява прочувствената си връзка със света, образува ценностната си система, културната си еднаквост. Оттук би трябвало да стартираме.
Сигурен съм, че на заетите с значимата задача специалисти в панела не е останала свободна минута в този ден, с цел да си напомнят какво е да си дете. Или може би са изгубили способността да го вършат без мощен тласък, сходен на порция „ рататуй “. Тогава дано
се вгледат в своите деца или внуци
Тяхното детство е доста друго и ние ги ограбваме с неразбирането си. За тях животът без мобилни устройства и непрекъсната съгласуваност е чужд. Едно от предложенията бе цифровизация в културата. За работната група това е упорит проект за бъдещето, а за актуалните деца дигитализацията е действителност, която е бедна на български културни полезности. Младата публика образува естетическия си усет в YouTube, Tik Tok и други обществени платформи – бяло пространство на картата на Министерството на културата (МК). Расте ограбено в културно отношение потомство. Като прибавим и обстоятелството, че 47,1% от младежите на 15 години са функционално необразовани, задачата за културна интеграция става още по-трудна. При това наклонността е отрицателна. При същото проучване, извършено през 2009 година година, процентът е бил 44.4%, което дава съображение за тези крайни заключения.
Друг илюстративен образец, с който бих желал още веднъж да ви върна обратно в спомените, са сурвачките. На мен ми липсват. А на вас? Затова пък на Хелоуин улиците оживяват от деца в причудливо облекло. В медийното пространство е цялостно с видеа, страшни фотоси и костюми – занимателно е. За този келтски празник в навечерието на католическия „ Вси светии “ има направени десетки филми, а за сурвачките няма. Свети Валентин надделя Трифон Зарезан. Това,
което го няма в интернет, стопира да съществува и в действителността
За благополучие, към момента българската традиция се поддържа в селата и в дребните градове, само че докога?
Никой от специалистите в дебата не загатна по какъв начин може да се запълни тази празнота в ранното образуване на културна еднаквост. Този проблем даже не беше в кръга на обрисуваните тематики, а цифрите са стряскащи: 57% от децата под 2 години гледат видеа в YouTube, възрастовата група от 8 до 18 години прекарва приблизително на ден близо 4 часа и половина в гледане на телевизия, петнадесетгодишните деца прекарват 40 часа седмично в интернет. Това е една цялостна работна седмица! Как българската просвета се вписва в тази масирана медийна експозиция, на която са подложени децата?
Нека проследим какво прави нашата страна! Според европейското и българското законодателство страната би трябвало да обезпечи еднакъв достъп до просвета и медии на всеки жител. По данни от Националния статистически институт 18% от популацията на България са деца и младежи до 18 година, само че в своите 4 канала Българска национална телевизия отделя едвам 1.59% от програмното време за детски излъчвания. Почти половината от тях са с начален час преди 6:30 сутринта, а 30% са филми отпреди 40 години. С две думи, Българска национална телевизия дискриминира детската аудитория. В същото време на територията на България
няма нито един изтънчен детски ефирен канал,
което значи, че достъп до профилирани детски канали имат единствено децата от фамилии, които могат да си разрешат да заплатят абонамент за кабелна, оптична или сателитна телевизия. Това е още една ос на дискриминация – икономическа. Аз персонално съм алармирал Съвет за електронни медии по отношение на тези дискриминационни практики. Членове 6, 32 и 33 от Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на детето, която е утвърдена и от България, категорично вменява отговорност на страната да обезпечи еднакъв достъп на всяко дете до обучение и до медии, които да спомагат за неговото интелектуално, духовно и културно развиване. От години се слага въпросът за трансформиране на един от каналите на Българска национална телевизия в детски ефирен канал. Това наподобява е безинтересна тематика за остарели и нови ръководещи. Децата не гласоподават, не излизат непринудено по площадите, не могат сами нито да дефинират потребностите си, нито да упражнят правата си. За тях би трябвало да се погрижим ние възрастните. Те просто се приспособяват. Ако българската просвета не се интересува от тях, и те няма да се интересуват от нея. Други културни въздействия и сега обилно запълват празнината през всевъзможни медийни канали.
В умозаключение желая да отбележа, че дотук не стана дума за пари, нито за проценти от Брутният вътрешен продукт, нито къде, какъв брой, по какъв начин и кого страната да подкрепя. Опитах се да слага фундаментални въпроси. Според мен от тях би трябвало да се стартира. Има оптимизъм в консенсуса сред партиите по въпросите на културата, само че дано да бъдем почтени –
това, което се изговори, е говорено и преди
Чували сме обещания за повече пари за просвета от всяко ново държавно управление. Липсва обаче разбор на подтекста и ясна вероятност за това, какво целим да реализираме с тези пари. Те са единствено средство.
Няколко пъти се загатна мантрата „ национална културна тактика “, само че и това не е нещо ново. Просто настоящето ѝ име е друго и още е чернова – „ Стратегия за развиване на българската просвета 2019–2029 “. Качена е на уеб страницата на МК. Чели ли сте я? Оставете, не ви би трябвало! Има ли потенциала министерството да приготви по-качествен документ от тази чернова? Смятам, че не. Какво следва? Нова редакция, от нови специалисти и евентуално подобен резултат.
Иска ми се да имам вяра, че ще се намерят политици, които да посочат цели, съзвучни на националните културни ползи, и да обединят обществото ни към тях. Нека тогава дойдат специалистите, да намерят методите, ограниченията, салдото! А какво да кажем за бюджета за просвета?! „ Колкото повече, толкоз повече! “ И ще има вероятност.
----
Лъчезар Велинов е анимационен продуцент, създател и шеф на компанията Zographic Films и ръководител на Асоциацията на българските анимационни продуценти. Artstudies.bg е онлайн платформа на Института за проучване на изкуствата към Българска академия на науките.
Ще ви задам един въпрос от филм, притежател на награди „ Оскар “, БАФТА, „ Златен Глобус “ и „ Изборът на критиците “ за най-хубава пълнометражна анимация. Спомняте ли си какво си поръча кулинарният критик в „ Рататуй ", когато гостува в ресторанта на най-видния в Париж началник Густо? Не проверявайте, незабавно ще ви кажа. Поръча си: „ Перспектива. Свежа, ясна, добре уравновесена вероятност “. Това си поисквам и аз с всяко стартиране на бюлетина – трети път за тази година, само че ми се коства, че още веднъж тя липсва в менюто. Видях предпочитание за разговор, подготвеност за промени, без подозрение специалистите бяха на равнище, предложенията – точни и рационални, бюджетните проекти – великодушни. Между 1 и 1.5% от Брутният вътрешен продукт за просвета! Помислено беше за всички – артисти, музиканти, читалища и филхармонии. Заговори се даже за нов закон за филмовата промишленост. Чудесно! Какво повече можем да желаем? Всъщност можем. Липсва въпросната вероятност.
Няма цел. Защо вършим всичко това?
Разбирам аргументите, потребностите, дефицитите, смисъла на ограниченията за това или това (основно финансови и законодателни), само че цялостната картина се губи. Какво е за нас културата? Къде ѝ е мястото? Пришпорени от политическата конюнктура и от задачата в къс период да се показва работещ положителен модел, специалистите пропуснаха да изяснят това.
В изявление по БНТ от 2017 година Негово Превъзходителство Сьорен Якобсен – дипломат на Кралство Дания в България, споделя: „ Културата е значима част от целия ни живот, от цялата социална настройка. За нас е доста значимо по какъв начин хората одобряват културата – като интегрална част от техния живот, от това да бъдеш датчанин, от датската еднаквост “. Струва ми се, че оттова би трябвало да се тръгне – от разбирането какво е културата. Тя е това, което прави датчаните – датчани, а нас българите – българи.
Културата - това са историите, които описваме за себе си посредством изкуствата – в танц, прозаичност, кино или музика. Тоест, тя е репродуктивният механизъм на една нация. Това е развой на основаване на изкуство от българи за българи – най-ценният подарък от едно потомство към идващото. Културата е нашият неповторим, прелестен и скъп метод на самоопределяне, като това, несъмнено, не изключва нейната универсална и световна стойност, която може да се употребява за „ експорт “ и увеличение на „ меката мощ “ на България. Това е единствено разследване, метод на приложимост, само че не и цел.
Ако си представим културата като ембрион,
от който ще произлезе идващото потомство българи, то би трябвало да се грижим за нея по този начин, както бихме се грижили за дете. В този случай не можем да използван правилото „ парите следват качеството “. Кой добър родител ще чака детето му първо да показва резултат, преди да го запише на пиано, актьорска школа или балет? Нима няма да се опита да сътвори оптимално положителни условия за образование, с цел да може всеки инертен капацитет да се прояви и развие?!
Задачата на страната е да основава условия и да регистрира напредъка, да настройва ограниченията по този начин, че те да дават оптимален резултат. А какъв ще е той, зависи напълно от креативния капацитет на българската нация. Аз бих го определил като необхватен и непредвиден. През последните няколко века България не е имала задоволително дълъг интервал на стопански и културен подем по този начин, че да развие цялостния си капацитет. Ние към момента не знаем на какво сме способни и е време да проверим.
Връщайки се още веднъж на кино лентата „ Рататуй “, бих желал да ви напомня по какъв начин приключва онази сцена. Кулинарният критик доста харесва елементарното селско ядене, което му сервират. В него той открива вероятност. А помните ли по какъв начин? Вкусът го връща в детството, където всичко е по-цветно и по-живо. В този интервал детето построява прочувствената си връзка със света, образува ценностната си система, културната си еднаквост. Оттук би трябвало да стартираме.
Сигурен съм, че на заетите с значимата задача специалисти в панела не е останала свободна минута в този ден, с цел да си напомнят какво е да си дете. Или може би са изгубили способността да го вършат без мощен тласък, сходен на порция „ рататуй “. Тогава дано
се вгледат в своите деца или внуци
Тяхното детство е доста друго и ние ги ограбваме с неразбирането си. За тях животът без мобилни устройства и непрекъсната съгласуваност е чужд. Едно от предложенията бе цифровизация в културата. За работната група това е упорит проект за бъдещето, а за актуалните деца дигитализацията е действителност, която е бедна на български културни полезности. Младата публика образува естетическия си усет в YouTube, Tik Tok и други обществени платформи – бяло пространство на картата на Министерството на културата (МК). Расте ограбено в културно отношение потомство. Като прибавим и обстоятелството, че 47,1% от младежите на 15 години са функционално необразовани, задачата за културна интеграция става още по-трудна. При това наклонността е отрицателна. При същото проучване, извършено през 2009 година година, процентът е бил 44.4%, което дава съображение за тези крайни заключения.
Друг илюстративен образец, с който бих желал още веднъж да ви върна обратно в спомените, са сурвачките. На мен ми липсват. А на вас? Затова пък на Хелоуин улиците оживяват от деца в причудливо облекло. В медийното пространство е цялостно с видеа, страшни фотоси и костюми – занимателно е. За този келтски празник в навечерието на католическия „ Вси светии “ има направени десетки филми, а за сурвачките няма. Свети Валентин надделя Трифон Зарезан. Това,
което го няма в интернет, стопира да съществува и в действителността
За благополучие, към момента българската традиция се поддържа в селата и в дребните градове, само че докога?
Никой от специалистите в дебата не загатна по какъв начин може да се запълни тази празнота в ранното образуване на културна еднаквост. Този проблем даже не беше в кръга на обрисуваните тематики, а цифрите са стряскащи: 57% от децата под 2 години гледат видеа в YouTube, възрастовата група от 8 до 18 години прекарва приблизително на ден близо 4 часа и половина в гледане на телевизия, петнадесетгодишните деца прекарват 40 часа седмично в интернет. Това е една цялостна работна седмица! Как българската просвета се вписва в тази масирана медийна експозиция, на която са подложени децата?
Нека проследим какво прави нашата страна! Според европейското и българското законодателство страната би трябвало да обезпечи еднакъв достъп до просвета и медии на всеки жител. По данни от Националния статистически институт 18% от популацията на България са деца и младежи до 18 година, само че в своите 4 канала Българска национална телевизия отделя едвам 1.59% от програмното време за детски излъчвания. Почти половината от тях са с начален час преди 6:30 сутринта, а 30% са филми отпреди 40 години. С две думи, Българска национална телевизия дискриминира детската аудитория. В същото време на територията на България
няма нито един изтънчен детски ефирен канал,
което значи, че достъп до профилирани детски канали имат единствено децата от фамилии, които могат да си разрешат да заплатят абонамент за кабелна, оптична или сателитна телевизия. Това е още една ос на дискриминация – икономическа. Аз персонално съм алармирал Съвет за електронни медии по отношение на тези дискриминационни практики. Членове 6, 32 и 33 от Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на детето, която е утвърдена и от България, категорично вменява отговорност на страната да обезпечи еднакъв достъп на всяко дете до обучение и до медии, които да спомагат за неговото интелектуално, духовно и културно развиване. От години се слага въпросът за трансформиране на един от каналите на Българска национална телевизия в детски ефирен канал. Това наподобява е безинтересна тематика за остарели и нови ръководещи. Децата не гласоподават, не излизат непринудено по площадите, не могат сами нито да дефинират потребностите си, нито да упражнят правата си. За тях би трябвало да се погрижим ние възрастните. Те просто се приспособяват. Ако българската просвета не се интересува от тях, и те няма да се интересуват от нея. Други културни въздействия и сега обилно запълват празнината през всевъзможни медийни канали.
В умозаключение желая да отбележа, че дотук не стана дума за пари, нито за проценти от Брутният вътрешен продукт, нито къде, какъв брой, по какъв начин и кого страната да подкрепя. Опитах се да слага фундаментални въпроси. Според мен от тях би трябвало да се стартира. Има оптимизъм в консенсуса сред партиите по въпросите на културата, само че дано да бъдем почтени –
това, което се изговори, е говорено и преди
Чували сме обещания за повече пари за просвета от всяко ново държавно управление. Липсва обаче разбор на подтекста и ясна вероятност за това, какво целим да реализираме с тези пари. Те са единствено средство.
Няколко пъти се загатна мантрата „ национална културна тактика “, само че и това не е нещо ново. Просто настоящето ѝ име е друго и още е чернова – „ Стратегия за развиване на българската просвета 2019–2029 “. Качена е на уеб страницата на МК. Чели ли сте я? Оставете, не ви би трябвало! Има ли потенциала министерството да приготви по-качествен документ от тази чернова? Смятам, че не. Какво следва? Нова редакция, от нови специалисти и евентуално подобен резултат.
Иска ми се да имам вяра, че ще се намерят политици, които да посочат цели, съзвучни на националните културни ползи, и да обединят обществото ни към тях. Нека тогава дойдат специалистите, да намерят методите, ограниченията, салдото! А какво да кажем за бюджета за просвета?! „ Колкото повече, толкоз повече! “ И ще има вероятност.
----
Лъчезар Велинов е анимационен продуцент, създател и шеф на компанията Zographic Films и ръководител на Асоциацията на българските анимационни продуценти. Artstudies.bg е онлайн платформа на Института за проучване на изкуствата към Българска академия на науките.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ