Къде ще бъдат преместени украинските бежанци?
България е на път да се посрами, в случай че не успее да реши казуса с настаняването на украинските бежанци. Първоначално българските ръководещи се оказаха неподготвени за притока бягащи от войната в Украйна дами, деца и възрастни, които откриха заслон в хотелите, отворили поради тях при започване на март. Тогава не беше ясно дали и какъв брой ще заплати страната.
Сега държавното управление още веднъж се надява някои от тях да подслоняват бежанци и след 31-и май, когато изтича формалният период, след който страната няма да заплаща по 40 лв. за украински жител, регистриран за краткотрайна протекция. Всъщност досега не е платена и стотинка от дължимите близо 15 милиона лв. на хотелиерите за настанените при тях хора.
Първите заплащания предстоят тази седмица, въпреки че през март токът за бизнеса надвиши 800 лв. за мегаватчас, а междинната цена за месеца беше трайно над 600 лв..
Варианти има, решения няма
Къде да бъдат преместени украинските бежанци до 31-и май - това е огромният въпрос. Към момента те са 88 056 души, над половината от които са настанени в хотели, а една трета от тях са деца. Хотелиери от Вършец, Боровец и Банско са отказали да одобряват бежанци против 40 лв. на човек, научи Дъждовни води. Подготвени били планове даже за 20 лв. на човек, които министърът на туризма Христо Проданов отхвърлил като несъстоятелни поради високата инфлация и скъпата електрическа енергия.
В момента се изследва потенциалът на ученическите и студентските общежития, които през лятото не са заети. Държавните бази също са вид, само че проблемите с тях са няколко - надали действително могат да поемат повече от 3000-5000 души, също така са сезонни, заради което и зле поддържани. " Искам да видя по какъв начин ще изкарат украинските бежанци от хотели с четири и пет звезди, с цел да ги настанят при по-лоши условия ", разяснява хотелиер, поискал анонимност.
Правителството има малко повече от месец, с цел да реши къде да ги реалокира. Летният сезон наближава и по морето зрее напрежение, защото някои хотели чакат първите си туристи от първи май. А други по северното Черноморие са предизвестили настанените при тях украинци, че би трябвало да изоставен преди Великденските празници. Сигнали за това се появиха в обществените мрежи. На няколко пъти браншови камари - публично и импровизирано, подканваха държавното управление да показа съответни ограничения до началото на май, само че такива още няма.
Туристическият отрасъл е в затруднено състояние
В последните години туристическата промишленост претърпява спад поради съветските наказания и пандемията. През 2020-а ситуацията беше трагично, предишното лято бе записано постепенно отлепяне от дъното. Войната в Украйна, почнала в края на февруари, обаче умъртви очакванията за възобновяване и в този момент хотелиерите се надяват сезонът най-малко да не е по-лош от 2020-а, разчитайки още веднъж на българите да го спасят. В сектора се чудят по какъв начин огромните туроператори ще продават пакети за българското Черноморие, когато не е ясно какво ще се стане с настанените там украински майки с деца.
След 31-и май, в случай че бежанците не са напуснали хотелите по морето, ще би трябвало да заплащат за престоя си по сезонни цени. Заради скъпите ток, горива, храни и консумативи цените на нощувките това лято ще са с 10-20 % по-високи по отношение на предходната година. От скорошни изказвания на ръководителя на Националния спешен щаб за бежанците от Украйна полковник Валери Рачев и вицепремиерката Калина Константинова стана ясно, че ръководещите разчитат на интеграцията на украинските бежанци. Според Константинова се обмисля дали да бъдат подтиквани работодатели, с цел да ги наемат на работа.
От повече рецесии няма потребност
Не такива обаче са настроенията измежду избягалите от съветската експанзия в Украйна хора. Някои от тях към този момент работят, само че множеството живеят в очакване войната да свърши (скоро) и да се върнат вкъщи - по тази причина и не бързат да стартират работа. Това значи, че хотелиери и ресторантьори не могат да разчитат на украинските жители като работна ръка за сезона.
Не е известно и каква част от украинските бежанци, останали в България, са над 65 години. В Полша да вземем за пример, приела най-вече бягащи от войната в Украйна - над 2,73 милиона, по предварителни оценки 20 % са на възраст над 65 години, останалите са дами и деца. Полската стопанска система към този момент изпитва усложнения поради напусналите фермите и строителството украинци, мобилизирани да се бият за страната си.
Българската стопанска система обаче има систематичен проблем с дефицита на работна ръка във всички браншове - от нискоквалифицирана до такава с висока подготовка като лекари, медицински експерти, инженери и така нататък Надеждите, че украинските бежанци ще " запълнят " най-малко дребна част от този недостиг, се изпариха.
Засега Националният щаб не е оповестил проект по какъв начин ще " предислоцира " украинските бежанци след 31-и май. Разполага с малко време да го направи. А поради напрежението в ръководещата коалиция надали има потребност и от още една рецесия.
Сега държавното управление още веднъж се надява някои от тях да подслоняват бежанци и след 31-и май, когато изтича формалният период, след който страната няма да заплаща по 40 лв. за украински жител, регистриран за краткотрайна протекция. Всъщност досега не е платена и стотинка от дължимите близо 15 милиона лв. на хотелиерите за настанените при тях хора.
Първите заплащания предстоят тази седмица, въпреки че през март токът за бизнеса надвиши 800 лв. за мегаватчас, а междинната цена за месеца беше трайно над 600 лв..
Варианти има, решения няма
Къде да бъдат преместени украинските бежанци до 31-и май - това е огромният въпрос. Към момента те са 88 056 души, над половината от които са настанени в хотели, а една трета от тях са деца. Хотелиери от Вършец, Боровец и Банско са отказали да одобряват бежанци против 40 лв. на човек, научи Дъждовни води. Подготвени били планове даже за 20 лв. на човек, които министърът на туризма Христо Проданов отхвърлил като несъстоятелни поради високата инфлация и скъпата електрическа енергия.
В момента се изследва потенциалът на ученическите и студентските общежития, които през лятото не са заети. Държавните бази също са вид, само че проблемите с тях са няколко - надали действително могат да поемат повече от 3000-5000 души, също така са сезонни, заради което и зле поддържани. " Искам да видя по какъв начин ще изкарат украинските бежанци от хотели с четири и пет звезди, с цел да ги настанят при по-лоши условия ", разяснява хотелиер, поискал анонимност.
Правителството има малко повече от месец, с цел да реши къде да ги реалокира. Летният сезон наближава и по морето зрее напрежение, защото някои хотели чакат първите си туристи от първи май. А други по северното Черноморие са предизвестили настанените при тях украинци, че би трябвало да изоставен преди Великденските празници. Сигнали за това се появиха в обществените мрежи. На няколко пъти браншови камари - публично и импровизирано, подканваха държавното управление да показа съответни ограничения до началото на май, само че такива още няма.
Туристическият отрасъл е в затруднено състояние
В последните години туристическата промишленост претърпява спад поради съветските наказания и пандемията. През 2020-а ситуацията беше трагично, предишното лято бе записано постепенно отлепяне от дъното. Войната в Украйна, почнала в края на февруари, обаче умъртви очакванията за възобновяване и в този момент хотелиерите се надяват сезонът най-малко да не е по-лош от 2020-а, разчитайки още веднъж на българите да го спасят. В сектора се чудят по какъв начин огромните туроператори ще продават пакети за българското Черноморие, когато не е ясно какво ще се стане с настанените там украински майки с деца.
След 31-и май, в случай че бежанците не са напуснали хотелите по морето, ще би трябвало да заплащат за престоя си по сезонни цени. Заради скъпите ток, горива, храни и консумативи цените на нощувките това лято ще са с 10-20 % по-високи по отношение на предходната година. От скорошни изказвания на ръководителя на Националния спешен щаб за бежанците от Украйна полковник Валери Рачев и вицепремиерката Калина Константинова стана ясно, че ръководещите разчитат на интеграцията на украинските бежанци. Според Константинова се обмисля дали да бъдат подтиквани работодатели, с цел да ги наемат на работа.
От повече рецесии няма потребност
Не такива обаче са настроенията измежду избягалите от съветската експанзия в Украйна хора. Някои от тях към този момент работят, само че множеството живеят в очакване войната да свърши (скоро) и да се върнат вкъщи - по тази причина и не бързат да стартират работа. Това значи, че хотелиери и ресторантьори не могат да разчитат на украинските жители като работна ръка за сезона.
Не е известно и каква част от украинските бежанци, останали в България, са над 65 години. В Полша да вземем за пример, приела най-вече бягащи от войната в Украйна - над 2,73 милиона, по предварителни оценки 20 % са на възраст над 65 години, останалите са дами и деца. Полската стопанска система към този момент изпитва усложнения поради напусналите фермите и строителството украинци, мобилизирани да се бият за страната си.
Българската стопанска система обаче има систематичен проблем с дефицита на работна ръка във всички браншове - от нискоквалифицирана до такава с висока подготовка като лекари, медицински експерти, инженери и така нататък Надеждите, че украинските бежанци ще " запълнят " най-малко дребна част от този недостиг, се изпариха.
Засега Националният щаб не е оповестил проект по какъв начин ще " предислоцира " украинските бежанци след 31-и май. Разполага с малко време да го направи. А поради напрежението в ръководещата коалиция надали има потребност и от още една рецесия.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ