Американското нахлуване във Венецуела е спорно. Но трябва ли да жалим за режима в Каракас?
“Ха, в този момент да ви забележим дали ще осъдите Съединени американски щати по този начин, както осъдихте Русия. И ще сложите ли венецуелски флагове паралелно с украинските във вашите профили. “
Тези апели наводниха обществените мрежи в първите часове след американската акция против Венецуела, приключила с ареста на президента Николас Мадуро.
Споровете към това навлизане, както и да го назовем – експанзия, акция, братска помощ и така нататък - ще продължат дълго. Първо, заради това, че стават по време на вилнеещата към този момент четвърта година война в Украйна, провокирана от сходно навлизане. На второ място, поради обстоятелството, че американският президент Доналд Тръмп не се допита даже до Конгреса, камо ли до някакви си интернационалните организации. То и Владимир Путин се допита тъкмо толкоз. Но нали сякаш Съединени американски щати са водачи на свободния свят. Поне бяха до неотдавна.
Дотук с приликите
Най-важната разлика е, че Съединени американски щати нямат никакво желание да откъсват територии от Венецуела. Поне към този момент Тръмп не е изразил такова желание. Макар че от него може да се чака всичко. Да не забравяме какви ги изприказва по адрес на Канада и Гренландия.
Тук ще се опитаме да разкажем какво съставлява режимът в Каракас, почнал с идването на власт на Уго Чавес през 1998 година и приключил с ареста на наследника му Николас Мадуро.
Нека единствено споменем, че Венецуела е една от 13-те страни членки на Организация на обединените нации, подкрепила анексията на Крим през 2014 година Другите, сходно на нея, също са „ бастиони “ на демокрацията – Беларус, Боливия, Бурунди, Централноафриканската република (ЦАР), Куба, Еритрея, Мали, Мианма, Никарагуа, Северна Корея, Судан и Зимбабве.
Боливарска република Венецуела, както е официалного й наименование, е и една от едвам петте в света, признали като самостоятелни страни грузинските провинции Абхазия и Северна Осетия, откъснати след съветското навлизане там през 2008 година Тук компания й вършат Русия, Никарагуа, Сирия и Науру.
От благополучие към рецесия
Венецуела е страната с най-големи потвърдени находища на нефт в света. Освен това от 1958 година тя се радва на малко позната за Латинска Америка политическа непоклатимост, съчетана с икономическо благополучие.
През 70-те година на ХХ век международните цени на петрола бележат огромен скок, което оказва помощ още повече на Венецуела. Доходите на глава от популацията скачат с цели 40 на 100.
Кризата идва през 80-те година, когато други страни производители на нефт, най-много Саудитска Арабия, внезапно усилват производството. Цените падат и повличат с 25 на 100 надолу упоменатите приходи.
Отгоре на всичко държавното управление в Каракас харчи прекалено много пари за разнообразни стратегии. И това води до внезапна задлъжнялост, беднотия, висока инфлация и скок на безработицата. Съответно и корупцията доближава небивали размери.
МВФ предлага помощ, само че при условия за строги бюджетни и финансови промени. Те стартират през 1989 година при ръководството на президента Карлос Андрес Перес. Либерализацията удря по най-бедните пластове. Почти незабавно стартират протести. И протестиращите, и силите на реда употребяват принуждение. И до през днешния ден не се знае какъв брой са жертвите от конфликтите. Според различни данни те варират от стотици до хиляди.
Смята се, че малко преди тези протести Куба е изпратила свои „ спящи сътрудници “ във Венецуела. Островната страна изживява своя така наречен специфичен интервал, подбуден от внезапно намалялата помощ от Съюз на съветските социалистически републики в годините на Горбачовата перестройка. Затова режимът на Фидел Кастро търси в лицето на Венецуела съдружник, от който да получава на ниска цена нефт. По непотвърдени данни „ спящите сътрудници “ са измежду основните уредници на протестите, станали известни като Каракасо.
Възходът на Уго Чавес
Уго Чавес. Снимка Уикипедия
Фигурата на Уго Чавес се появява на фона на рецесията и безредиците. Той е кадрови боен, само че още в армията стартира незаконна политическа активност. Пред 1982 година основава Боливарската революционна армия-200 (БРА-200). Организацията носи името на националния воин Симон Боливар, уважаван като избавител на Венецуела от испанските колонизатори. По-късно тя е прекръстена на Боливарско революционно движение-200 (МРД-200).
На 4 февруари 1992 година подполковник Уго Чавес повежда пет армейски подразделения към Каракас. Планът е президентът Карлос Андрес Перес да бъде хванат, убит и сменен с Рафаел Калдера.
Чавес обаче има поддръжката едвам на 10 на 100 от военните. В резултат групата му е обкръжена във Военния музей и се предава. Преди това той обявава, че неуспехът е единствено „ към този момент “.
Уго Чавес е пратен в пандиза. Втори неуспешен преврат без негово присъединяване е осъществен няколко месеца по-късно.
През 1993 година Конгресът смъква от власт Карлос Андрес Перес по обвинявания в корупция и заграбване. За президент е определен Рафаел Калдера, който помилва Уго Чавес през 1994 година Тогава стартира и политическият напредък на подполковника – звание, което той резервира до края на живота си.
Самият Уго Чавес посещава Куба, където е посрещнат с държавни почести. В Хаванския университет той декларира:
„ Имаме дълготраен стратегически план, за който кубинците способстваха и ще допринесат още. “
Проектът по думите на Чавес има „ небосвод сред 20 и 40 години “ и би трябвало да сътвори върховен стопански модел.
След това Чавес посещава Колумбия, където съгласно журналистката Патрисия Полео прекарва 6-месечно образование в лагерите на партизаните марксисти от Революционните въоръжени сили на Колумбия, известни като ФАРК.
След като се завръща в родината, основава Движение за Петата република – политическа партия, която издига кандидатурата му за президент. Печели изборите за държавен глава в края на 1998 година с над 56 на 100. Встъпва в служба през февруари 1999 година
Чавизмът
Това е и началото на епохата на чавизма. Тя продължава и след гибелта на Чавес, когато той е завещан от Николас Мадуро. Тепърва следва да висим дали американската интервенция е поставила завършек на чавизма.
Няма да открием Америка, в случай че кажем, че пътят към пъкъла е застлан с положителни желание. Чавизмът не е изключение. Обявил за своя цел построяването на жилища, опазване на здравето и обучение за всички, той докара до просешка сопа най-богатата на потвърдени петролни находища страна в света. Единственият забележим резултат е премахването на рестриктивните мерки на президентските мандати.
Всичко стартира през 1999 година с встъпването на Чавес в служба. Той афишира концепцията за социализъм на XXI век. За тази цел са нужни избори за Учредително заседание – еквивалент на нашето Велико национално заседание, което би трябвало да създаде нова конституция. Изборите са през същата година. 121 от общо 131 места в Учредителното заседание печели Патриотичният полюс – коалиция, ръководена от Движението за Петата република на Уго Чавес.
Според новата конституция управляващите стават пет вместо дотогавашните три. Към законодателната, изпълнителната и правосъдната се прибавят изборната и гражданската управляващи.
Президентът получава правото да разпуска Народното събрание и да издава укази със силата на закон.
През 2009 година рестриктивните мерки на президентските мандати са отстранени след всеобщ референдум. Защото се оказва, че на Уго Чавес му трябват най-малко още 10 години, с цел да построи своя социализъм на XXI век.
„ Проблемът не е в ограничаването на мандатите. Това е неточност. Демокрацията е в това кой може да се кандидатира, а народът да бъде този, който да реши. Ако народът реши, че един властник е добър, дано гласоподава за него. Защото по-недемократично е да попречите на народа да гласоподава за един човек, който ръководи добре. “
Това съобщи пред Клуб Z през декември 2015 година венецуелската посланичка у нас Ориета Капони (починала през 2024 г.)
Конституцията ликвидира една от двете камари на Конгреса – нещо нехарактерно за президентските републики, каквато е и Венецуела. Законодателните функционалности на Народното събрание са понижени и огромна част от тях са трансферирани на президента.
Президентът към този момент не може да бъде свалян посредством импийчмънт от депутатите. Това може да стане или посредством така наречен цивилен референдум за отзоваване, или с решение на Върховния съд, който е съвсем напълно зависещ на президента.
Променен е и изборът на съдии. Те към този момент минават обществено чуване, вместо да бъдат назначавани от Народното събрание.
Резултатите от всичко това е едноличното ръководство първо на Уго Чавес, а до през вчерашния ден - на Николас Мадуро.
В резултат на поголовната национализация следва приключване на капитали и на мозъци. Чуждестраннтите експерти напущат Венецуела. Съответно назначените от управляващите в Каракас управници на фирмите са предани на партията, само че са неквалифицирани за постовете, на които са поставени.
Производството на нефт внезапно спада и Венецуела губи основния си източник на доходи. Магазините се изпразват, за стоките от първа нужда са въведени купони.
Боливарската гражданска война, както Чавес назовава своето ръководство, води до най-голямата бежанска рецесия в историята на целия американски континент. По данни на Върховния комисариат за бежанците на Организация на обединените нации от 1999 година до момента страната са напуснали 7,9 милиона души. Особено тежко е след 2015 година
Разбира се, съгласно режима в Каракас за това са отговорни американците. Бежанците не били чак толкоз, всичко било агитация. Имало единствено някои усложнения. Познато, нали?
За сметка на това Уго Чавес трансформира знамето на Венецуела. Към седемте звезди, символизиращи провинциите, подписали декларацията за самостоятелност, е добавена още една. Тя символизира прилежащата страна Гвиана. И до през днешния ден двете страни имат териториален спор за парче земя край река Есекибо.
Променена е и посоката на придвижването на коня на националния герб. Вместо надясно, той към този момент препуска наляво. Указът за тази смяна е подписан от Чавес още през 2007 година
Опозицията е подтискана посредством гонене и цензура в медиите, съвсем всички от които са под контрола на страната. След всички избори има обвинявания в операция – както от самата съпротива, по този начин и от Запада. Режимът твърди, че репресиите имат за цел да укрепят властта на народа.
Създава се и нещо като специалност " незает ". Много хора получават безпределно дълго време помощи и нямат тласък да работят. Достатъчно е да са правилни на държавното управление. От тези пластове на обществото са набрани Колективи в отбрана на революцията (КЗР). Това е нещо като тогавашните Доброволни отряди на трудещите се (ДОТ) у нас – „ вароден пестник “ на властта против американските сътрудници.
И това не свършва със гибелта на Уго Чавес. Бащата на Боливарската гражданска война умира от рак през 2013 година на 58-годишна възраст. Съратниците му и до през днешния ден упрекват Съединени американски щати, че са го отровили. Но не са показали безапелационни доказателства.
Чавес умря, да живее Чавес
Уго Чавес е завещан от Николас Мадуро – водач на рейс. Печели безапелационно предварителните избори против опозиционния водач Енрике Каприлес.
В предизборната акция е употребен и антисемитизмът – нещо прекомерно особено за латиноамериканската левица като цяло, само че кой знае за какво премълчавано от „ прогресивната общност “. Каприлес е евреин, въпреки и покръстен.
Мадуро обаче няма харизмата на Чавес. Той по този начин и не съумява да стигне известността на предшественика си. Изправен е и против непрестанно задълбочаващата се рецесия.
С реакциите си Мадуро единствено усложнява нещата още повече. Преди години той изпрати войска в магазините, продаващи вносни артикули, с цел да понижат цените. Резултатът бе съвсем тоталното изгубване на същите вносни артикули, като да вземем за пример битовата техника.
През 2015 година опозицията завоюва с голямо болшинство парламентарните избори. Тя събра нужните две трети, задоволителни за смяна на конституцията. А това можеше да докара до импийчмънт на Мадуро.
Върховният съд в Каракас обаче стартира да анулира всички решения на новоизбрания парламент. През 2017 година Николас Мадуро сътвори Национално учредително заседание, което да може да пренапише конституцията, както и да наложи властта си над Народното събрание.
Опозицията бойкотира изборите. Съвсем естествено, новият орган бе доминиран със смазващо болшинство от хората на Мадуро. Националното учредително заседание се разгласи за притежател на висшата власт във Венецуела. А в постоянния парламент бяха пратени лумпените от печално известните трудови колективи, или КЗР.
Извънредният орган бе разхлабен в края на 2020 година, без да пренаписва конституцията.
Мадуро караше трети президентски мандат, когато бе задържан и отведен в Съединени американски щати. Западът го обвиняваше в операция на изборите.
При неговото ръководство бяха задържани десетки опозиционни водачи. Някои от тях като Антонио Ледесма и Леополдо Лопес избягаха от домакински арест и сега живеят в Испания.
На президентските избори през 2024 година управляващите отстраниха опозиционната кандидатка Мария Корина Мачадо. Вместо нея взе участие Едмундо Гонсалес. Мадуро победи, само че Западът признава Гонсалес за законен президент на Венецуела.
А Мария Корина Мачадо получи Нобеловата премия за мир през 2025 година И с цел да й бъде връчено оценката персонално, тя избяга от родината си. Режимът в Каракас и бе наложил 10-годишна възбрана да напуща страната.
Награждаването на Мачадо отприщи вълна от нападки. „ Прогресивната общност “ се възмути, че тя е призовавала Съединени американски щати да се намесят във Венецуела.
Във външнополитически проект Венецуела е измежду най-близките съдружници на Русия. Съединени американски щати упрекват режима на Мадуро в поддръжка на проиранската шиитска формация „ Хизбула “, както и в покровителстване на наркотрафика от Южна към Северна Америка.
Разбира се, американското навлизане във Венецуела ще бъде предмет на дълги разногласия.
Но не би трябвало да си затваряме очите и пред безобразията на режима в Каракас.
Български следи
И тук не липсва българската диря. При това тя не е една.
През 2019 година стана ясно, че ПДВСА - националната петролна компания на Венецуела, се е пробвала да изнесе държавни средства в България. Тя е превеждала пари по банкова сметка у нас, след което парите са били трансферирани в други страни.
Нови данни по този начин и няма. Венецуелската съпротива води следствие, само че не е съобщила до каква степен е стигнала.
Другата българска връзка бе политикът Теодоро Петкоф – наследник на емигранта Петко Петков. Той е един от ветераните на съпротивата против диктатурата във Венецуела през 50-те година на ХХ век. Участва в бунтовническо придвижване, за което лежи три пъти в пандиза, откъдето бяга два пъти.
Теодоро Петкоф напуща компартията през 1968 година в символ на митинг против нахлуването на страните от Варшавския контракт в Чехословакия. На два пъти е избиран за сенатор. Известно време е и министър на стопанската система. Три пъти е и кандидат-президент, като през 2006 година се изправя против Уго Чавес.
Режимът на Мадуро му забрани да напуща Венецуела. Неговият вестник „ Тал куал “ разгласява обвинявания в наркотрафик против някогашния шеф на Народното събрание Диосдадо Кабейо (понастоящем правосъден министър).
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Тези апели наводниха обществените мрежи в първите часове след американската акция против Венецуела, приключила с ареста на президента Николас Мадуро.
Споровете към това навлизане, както и да го назовем – експанзия, акция, братска помощ и така нататък - ще продължат дълго. Първо, заради това, че стават по време на вилнеещата към този момент четвърта година война в Украйна, провокирана от сходно навлизане. На второ място, поради обстоятелството, че американският президент Доналд Тръмп не се допита даже до Конгреса, камо ли до някакви си интернационалните организации. То и Владимир Путин се допита тъкмо толкоз. Но нали сякаш Съединени американски щати са водачи на свободния свят. Поне бяха до неотдавна.
Дотук с приликите
Най-важната разлика е, че Съединени американски щати нямат никакво желание да откъсват територии от Венецуела. Поне към този момент Тръмп не е изразил такова желание. Макар че от него може да се чака всичко. Да не забравяме какви ги изприказва по адрес на Канада и Гренландия.
Тук ще се опитаме да разкажем какво съставлява режимът в Каракас, почнал с идването на власт на Уго Чавес през 1998 година и приключил с ареста на наследника му Николас Мадуро.
Нека единствено споменем, че Венецуела е една от 13-те страни членки на Организация на обединените нации, подкрепила анексията на Крим през 2014 година Другите, сходно на нея, също са „ бастиони “ на демокрацията – Беларус, Боливия, Бурунди, Централноафриканската република (ЦАР), Куба, Еритрея, Мали, Мианма, Никарагуа, Северна Корея, Судан и Зимбабве.
Боливарска република Венецуела, както е официалного й наименование, е и една от едвам петте в света, признали като самостоятелни страни грузинските провинции Абхазия и Северна Осетия, откъснати след съветското навлизане там през 2008 година Тук компания й вършат Русия, Никарагуа, Сирия и Науру.
От благополучие към рецесия
Венецуела е страната с най-големи потвърдени находища на нефт в света. Освен това от 1958 година тя се радва на малко позната за Латинска Америка политическа непоклатимост, съчетана с икономическо благополучие.
През 70-те година на ХХ век международните цени на петрола бележат огромен скок, което оказва помощ още повече на Венецуела. Доходите на глава от популацията скачат с цели 40 на 100.
Кризата идва през 80-те година, когато други страни производители на нефт, най-много Саудитска Арабия, внезапно усилват производството. Цените падат и повличат с 25 на 100 надолу упоменатите приходи.
Отгоре на всичко държавното управление в Каракас харчи прекалено много пари за разнообразни стратегии. И това води до внезапна задлъжнялост, беднотия, висока инфлация и скок на безработицата. Съответно и корупцията доближава небивали размери.
МВФ предлага помощ, само че при условия за строги бюджетни и финансови промени. Те стартират през 1989 година при ръководството на президента Карлос Андрес Перес. Либерализацията удря по най-бедните пластове. Почти незабавно стартират протести. И протестиращите, и силите на реда употребяват принуждение. И до през днешния ден не се знае какъв брой са жертвите от конфликтите. Според различни данни те варират от стотици до хиляди.
Смята се, че малко преди тези протести Куба е изпратила свои „ спящи сътрудници “ във Венецуела. Островната страна изживява своя така наречен специфичен интервал, подбуден от внезапно намалялата помощ от Съюз на съветските социалистически републики в годините на Горбачовата перестройка. Затова режимът на Фидел Кастро търси в лицето на Венецуела съдружник, от който да получава на ниска цена нефт. По непотвърдени данни „ спящите сътрудници “ са измежду основните уредници на протестите, станали известни като Каракасо.
Възходът на Уго Чавес
Уго Чавес. Снимка Уикипедия Фигурата на Уго Чавес се появява на фона на рецесията и безредиците. Той е кадрови боен, само че още в армията стартира незаконна политическа активност. Пред 1982 година основава Боливарската революционна армия-200 (БРА-200). Организацията носи името на националния воин Симон Боливар, уважаван като избавител на Венецуела от испанските колонизатори. По-късно тя е прекръстена на Боливарско революционно движение-200 (МРД-200).
На 4 февруари 1992 година подполковник Уго Чавес повежда пет армейски подразделения към Каракас. Планът е президентът Карлос Андрес Перес да бъде хванат, убит и сменен с Рафаел Калдера.
Чавес обаче има поддръжката едвам на 10 на 100 от военните. В резултат групата му е обкръжена във Военния музей и се предава. Преди това той обявава, че неуспехът е единствено „ към този момент “.
Уго Чавес е пратен в пандиза. Втори неуспешен преврат без негово присъединяване е осъществен няколко месеца по-късно.
През 1993 година Конгресът смъква от власт Карлос Андрес Перес по обвинявания в корупция и заграбване. За президент е определен Рафаел Калдера, който помилва Уго Чавес през 1994 година Тогава стартира и политическият напредък на подполковника – звание, което той резервира до края на живота си.
Самият Уго Чавес посещава Куба, където е посрещнат с държавни почести. В Хаванския университет той декларира:
„ Имаме дълготраен стратегически план, за който кубинците способстваха и ще допринесат още. “
Проектът по думите на Чавес има „ небосвод сред 20 и 40 години “ и би трябвало да сътвори върховен стопански модел.
След това Чавес посещава Колумбия, където съгласно журналистката Патрисия Полео прекарва 6-месечно образование в лагерите на партизаните марксисти от Революционните въоръжени сили на Колумбия, известни като ФАРК.
След като се завръща в родината, основава Движение за Петата република – политическа партия, която издига кандидатурата му за президент. Печели изборите за държавен глава в края на 1998 година с над 56 на 100. Встъпва в служба през февруари 1999 година
Чавизмът
Това е и началото на епохата на чавизма. Тя продължава и след гибелта на Чавес, когато той е завещан от Николас Мадуро. Тепърва следва да висим дали американската интервенция е поставила завършек на чавизма.
Няма да открием Америка, в случай че кажем, че пътят към пъкъла е застлан с положителни желание. Чавизмът не е изключение. Обявил за своя цел построяването на жилища, опазване на здравето и обучение за всички, той докара до просешка сопа най-богатата на потвърдени петролни находища страна в света. Единственият забележим резултат е премахването на рестриктивните мерки на президентските мандати.
Всичко стартира през 1999 година с встъпването на Чавес в служба. Той афишира концепцията за социализъм на XXI век. За тази цел са нужни избори за Учредително заседание – еквивалент на нашето Велико национално заседание, което би трябвало да създаде нова конституция. Изборите са през същата година. 121 от общо 131 места в Учредителното заседание печели Патриотичният полюс – коалиция, ръководена от Движението за Петата република на Уго Чавес.
Според новата конституция управляващите стават пет вместо дотогавашните три. Към законодателната, изпълнителната и правосъдната се прибавят изборната и гражданската управляващи.
Президентът получава правото да разпуска Народното събрание и да издава укази със силата на закон.
През 2009 година рестриктивните мерки на президентските мандати са отстранени след всеобщ референдум. Защото се оказва, че на Уго Чавес му трябват най-малко още 10 години, с цел да построи своя социализъм на XXI век.
„ Проблемът не е в ограничаването на мандатите. Това е неточност. Демокрацията е в това кой може да се кандидатира, а народът да бъде този, който да реши. Ако народът реши, че един властник е добър, дано гласоподава за него. Защото по-недемократично е да попречите на народа да гласоподава за един човек, който ръководи добре. “
Това съобщи пред Клуб Z през декември 2015 година венецуелската посланичка у нас Ориета Капони (починала през 2024 г.)
Конституцията ликвидира една от двете камари на Конгреса – нещо нехарактерно за президентските републики, каквато е и Венецуела. Законодателните функционалности на Народното събрание са понижени и огромна част от тях са трансферирани на президента.
Президентът към този момент не може да бъде свалян посредством импийчмънт от депутатите. Това може да стане или посредством така наречен цивилен референдум за отзоваване, или с решение на Върховния съд, който е съвсем напълно зависещ на президента.
Променен е и изборът на съдии. Те към този момент минават обществено чуване, вместо да бъдат назначавани от Народното събрание.
Резултатите от всичко това е едноличното ръководство първо на Уго Чавес, а до през вчерашния ден - на Николас Мадуро.
В резултат на поголовната национализация следва приключване на капитали и на мозъци. Чуждестраннтите експерти напущат Венецуела. Съответно назначените от управляващите в Каракас управници на фирмите са предани на партията, само че са неквалифицирани за постовете, на които са поставени.
Производството на нефт внезапно спада и Венецуела губи основния си източник на доходи. Магазините се изпразват, за стоките от първа нужда са въведени купони.
Боливарската гражданска война, както Чавес назовава своето ръководство, води до най-голямата бежанска рецесия в историята на целия американски континент. По данни на Върховния комисариат за бежанците на Организация на обединените нации от 1999 година до момента страната са напуснали 7,9 милиона души. Особено тежко е след 2015 година
Разбира се, съгласно режима в Каракас за това са отговорни американците. Бежанците не били чак толкоз, всичко било агитация. Имало единствено някои усложнения. Познато, нали?
За сметка на това Уго Чавес трансформира знамето на Венецуела. Към седемте звезди, символизиращи провинциите, подписали декларацията за самостоятелност, е добавена още една. Тя символизира прилежащата страна Гвиана. И до през днешния ден двете страни имат териториален спор за парче земя край река Есекибо.
Променена е и посоката на придвижването на коня на националния герб. Вместо надясно, той към този момент препуска наляво. Указът за тази смяна е подписан от Чавес още през 2007 година
Опозицията е подтискана посредством гонене и цензура в медиите, съвсем всички от които са под контрола на страната. След всички избори има обвинявания в операция – както от самата съпротива, по този начин и от Запада. Режимът твърди, че репресиите имат за цел да укрепят властта на народа.
Създава се и нещо като специалност " незает ". Много хора получават безпределно дълго време помощи и нямат тласък да работят. Достатъчно е да са правилни на държавното управление. От тези пластове на обществото са набрани Колективи в отбрана на революцията (КЗР). Това е нещо като тогавашните Доброволни отряди на трудещите се (ДОТ) у нас – „ вароден пестник “ на властта против американските сътрудници.
И това не свършва със гибелта на Уго Чавес. Бащата на Боливарската гражданска война умира от рак през 2013 година на 58-годишна възраст. Съратниците му и до през днешния ден упрекват Съединени американски щати, че са го отровили. Но не са показали безапелационни доказателства.
Чавес умря, да живее Чавес
Уго Чавес е завещан от Николас Мадуро – водач на рейс. Печели безапелационно предварителните избори против опозиционния водач Енрике Каприлес.
В предизборната акция е употребен и антисемитизмът – нещо прекомерно особено за латиноамериканската левица като цяло, само че кой знае за какво премълчавано от „ прогресивната общност “. Каприлес е евреин, въпреки и покръстен.
Мадуро обаче няма харизмата на Чавес. Той по този начин и не съумява да стигне известността на предшественика си. Изправен е и против непрестанно задълбочаващата се рецесия.
С реакциите си Мадуро единствено усложнява нещата още повече. Преди години той изпрати войска в магазините, продаващи вносни артикули, с цел да понижат цените. Резултатът бе съвсем тоталното изгубване на същите вносни артикули, като да вземем за пример битовата техника.
През 2015 година опозицията завоюва с голямо болшинство парламентарните избори. Тя събра нужните две трети, задоволителни за смяна на конституцията. А това можеше да докара до импийчмънт на Мадуро.
Върховният съд в Каракас обаче стартира да анулира всички решения на новоизбрания парламент. През 2017 година Николас Мадуро сътвори Национално учредително заседание, което да може да пренапише конституцията, както и да наложи властта си над Народното събрание.
Опозицията бойкотира изборите. Съвсем естествено, новият орган бе доминиран със смазващо болшинство от хората на Мадуро. Националното учредително заседание се разгласи за притежател на висшата власт във Венецуела. А в постоянния парламент бяха пратени лумпените от печално известните трудови колективи, или КЗР.
Извънредният орган бе разхлабен в края на 2020 година, без да пренаписва конституцията.
Мадуро караше трети президентски мандат, когато бе задържан и отведен в Съединени американски щати. Западът го обвиняваше в операция на изборите.
При неговото ръководство бяха задържани десетки опозиционни водачи. Някои от тях като Антонио Ледесма и Леополдо Лопес избягаха от домакински арест и сега живеят в Испания.
На президентските избори през 2024 година управляващите отстраниха опозиционната кандидатка Мария Корина Мачадо. Вместо нея взе участие Едмундо Гонсалес. Мадуро победи, само че Западът признава Гонсалес за законен президент на Венецуела.
А Мария Корина Мачадо получи Нобеловата премия за мир през 2025 година И с цел да й бъде връчено оценката персонално, тя избяга от родината си. Режимът в Каракас и бе наложил 10-годишна възбрана да напуща страната.
Награждаването на Мачадо отприщи вълна от нападки. „ Прогресивната общност “ се възмути, че тя е призовавала Съединени американски щати да се намесят във Венецуела.
Във външнополитически проект Венецуела е измежду най-близките съдружници на Русия. Съединени американски щати упрекват режима на Мадуро в поддръжка на проиранската шиитска формация „ Хизбула “, както и в покровителстване на наркотрафика от Южна към Северна Америка.
Разбира се, американското навлизане във Венецуела ще бъде предмет на дълги разногласия.
Но не би трябвало да си затваряме очите и пред безобразията на режима в Каракас.
Български следи
И тук не липсва българската диря. При това тя не е една.
През 2019 година стана ясно, че ПДВСА - националната петролна компания на Венецуела, се е пробвала да изнесе държавни средства в България. Тя е превеждала пари по банкова сметка у нас, след което парите са били трансферирани в други страни.
Нови данни по този начин и няма. Венецуелската съпротива води следствие, само че не е съобщила до каква степен е стигнала.
Другата българска връзка бе политикът Теодоро Петкоф – наследник на емигранта Петко Петков. Той е един от ветераните на съпротивата против диктатурата във Венецуела през 50-те година на ХХ век. Участва в бунтовническо придвижване, за което лежи три пъти в пандиза, откъдето бяга два пъти.
Теодоро Петкоф напуща компартията през 1968 година в символ на митинг против нахлуването на страните от Варшавския контракт в Чехословакия. На два пъти е избиран за сенатор. Известно време е и министър на стопанската система. Три пъти е и кандидат-президент, като през 2006 година се изправя против Уго Чавес.
Режимът на Мадуро му забрани да напуща Венецуела. Неговият вестник „ Тал куал “ разгласява обвинявания в наркотрафик против някогашния шеф на Народното събрание Диосдадо Кабейо (понастоящем правосъден министър).
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ