България е на първо място по вземане по неадекватен начин

...
България е на първо място по вземане по неадекватен начин
Коментари Харесай

България е първа по вземане на антибиотици по неадекватен начин

България е преди всичко по взимане по несъответстващ метод на антибиотици, сигнализират специалисти.

От 18 до 24 ноември вършим седмица, отдадена на антимикробната устойчивост (АР) и COVID-19. Това съобщи Елена Цонева-Папуджиева от СЗО в България на конференция, отдадена на осведомеността за антимикробната устойчивост и COVID-19, съобщи кореспондент на БГНЕС.

Според доцент Михаил Околийски, специалист от офиса на Световната здравна организация в България ролята на медиите за информирането на обществеността е много значима, тъй като заплахата от свръхупотребата на антибиотиците би трябвало да стигне до всеки жител.

 {{ otherArticle[0].article.title }}
Злоупотребата с антибиотици излага на риск всички. Пациенти...

„ АР е една от най-големите закани за човешкото здраве през този век. СЗО разгласи АР като една от най-големите закани за живота на хората, дружно с климатичните промени, измененията в психологичното здраве и патогените като COVID-19. Тази година акцията ни е обвързвана с популяризацията на избрани послания, които се надяваме да стигнат до от ден на ден хора. Преди 3 години разработихме стратегия по АР, която включва всичките нужни сътрудници. Тя беше подготвена, само че към момента не е призната. Надяваме се новото държавно управление да обърне внимание на този проблем, тъй като следствията ще са съдбовни. Една от стъпките, които СЗО предлага, е образования, осведомителни пакети за общопрактикуващи лекари и техните пациенти за това да не се изписват антибиотици без да има потребност, да има една сензитивност по тематиката и хората да се интересуват от личното си здраве “, означи доцент Околийски, представен от БГНЕС.

Той предизвести, че свръхупотребата на антибиотици е извънредно противопоказна.

„ Темите на АР са свързани и с сигурността на храните. Миналата година преведохме едно проучване за настройките и държанието на българите към COVID-19, към ограниченията за предотвратяване и към имунизациите. Имаме доста чувствителни данни във връзка с тематиките. Има и въпрос за използването на антибиотици. Резултатите демонстрират, че антибиотиците прекомерно постоянно се употребяват за лекуване на COVID-19, което не е най-хубавият ход “, безапелационен бе той.

 {{ otherArticle[0].article.title }}
700 000 души стават жертва на антибиотична устойчивост всяка година в международен мащаб. По данн...

„ Ние сме присъединили АР в двугодишното съглашение за съдействие, което следва да бъде подписано сред СЗО и българското държавно управление. Ще се опитваме да мотивираме държавно управление да одобри тази национална стратегия, тъй като тя е основна. Ако няма системи старания на държавно равнище, тези отрицателни трендове няма да бъдат спрени и доста българи ще умират от предотвратими болести “, добави доцент Околийски.

Доц. Иван Иванов, началник на Националната референтна лаборатория „ Контрол и мониториране на антибиотичната устойчивост “ към Центъра по заразни и паразитни заболявания, от своя страна съобщи, че взаимната работа със СЗО от години е извънредно плодотворна.

„ Аз работя в лаборатория, която се занимава с обобщаването на данните, свързани с АР. Като цяло в Европа през 2020 година се следи извънредно положителна наклонност за понижаване на общата консумация на антибиотици – 18%. Тези трендове са присъщи освен в Европа, само че и в Щатите. От изследването, в което участваме – то касае 27 страни в Европа – само България от тези страни членки рапортува повишение на потреблението на антибиотици в извънболничния бранш. Това повишение е от порядъка на 20-30%, което е притеснително. Направихме си труда кои групи антибиотици са най-засегнати от тази свръхконсумация. Макролидите са най-използваната група антибиотици в извънболничната помощ – над 100% повишаване на азитромицина като основен антибиотик от тази група. Нарастването на устойчивостта на тези антибиотици ще докара до повече рецидиви на болесттите. В момента в международен мащаб се изследват 43 молекули, 7 от които са минали задоволително клинични изследвания. За първи път се разискват молекули, които не са типични антибиотици – бактериофаги, имуностимулатори и други Вече научната общност стартира в действителност да се тормози, че антибиотиците могат да спрат да работят и се обръщаме към различни лечения “, изясни той.

ОЩЕ:
Източник: expert.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР