България е на дъното в ЕС по доверие и спазване на правилата в е-търговията
България е на дъното във връзка с доверието и информираността в електронната търговия, както и по спазването на разпоредбите ѝ. Това демонстрира показателят на изискванията за потребителите на Европейския съюз за 2017 година
44.5% от българите (както търговци, по този начин и потребители) знаят главните си права и имат доверие в бизнеса и институциите. Това слага страната на предпоследно място в Европейски Съюз, като по-зле се оправя единствено Гърция с 44%. Средното равнище за Европейски Съюз е 59.3%.
Търговците в целия съюз съблюдават разпоредбите повече, само че България още веднъж е на предпоследно място с 61.1%, които считат, че законите се съблюдават и комерсиалните практики са правилни. По-зле се оправя единствено Полша с 60.6%, на фона на междинното за Европейски Съюз 75%.
В съпоставяне с изданието на показателя за 2015 година потребителите са по-добре осведомени за своите права. Средно 13% от потребителите са изцяло осведомени с главните си права (увеличение с 3.6 процентни пункта от 2014 година насам).
Например 94.5% от финландците подават тъжба, когато се сблъскат с проблем, до момента в който до това прибягват едвам 55.6% от българските жители. Използването на нелоялни търговски практики също се разграничава доста в обособените страни: на такива практики са изложени 40.9% от хърватите спрямо 3.4% от австрийците.
Доверието на потребителите пораства
Индексът демонстрира, че доверието на потребителите в електронната търговия се е нараснало фрапантно. За 10 години делът на европейците, които пазарят онлайн, съвсем се е удвоил (от 29.7 % през 2007 година на 55 % през 2017 г.). След последното издание на показателя нивата на доверие на потребителите са нарастнали с 12 процентни пункта за покупките от търговци на дребно, намиращи се в същата страна, и с 21 процентни пункта за покупки от други страни — членки на Европейски Съюз.
Въпреки забележителния реализиран прогрес показателят демонстрира, че потребителите не престават да се сблъскват с спънки при опит за извършване на покупки онлайн от търговци на дребно, намиращи се в друга страна от Европейски Съюз. Например 13% от участниците в изследването оповестяват за отказано заплащане, а на 10% е било отказано да им бъдат доставени артикули в тяхната страна.
Търговците на дребно се боят
Що се отнася до търговците на дребно, едвам 40% от тези, които понастоящем продават онлайн, са декларирали, че имат намерение да продават както в своята страна, по този начин и зад граница през идната година. Те не престават да имат опасения във връзка с онлайн продажбите в други страни, а точно: по-високия риск от измами, разликите в данъчното законодателство или в националното договорно право, както и разликите в разпоредбите за отбрана на потребителите.
Освен това те не са осведомени в задоволителна степен с правата на потребителите. Осведомеността им не се е подобрила от последното издание на показателя насам. Едва 53.5% от техните отговори на въпроси за главните права на потребителите са били верни.
Жалбите
Въпреки че потребителите срещат по-малко учредения за подаване на тъжба, тези от тях, които към този момент са подали такава, са по-удовлетворени от метода, по който са прегледани жалбите им. Почти една трета от потребителите обаче са решили да не се оплакват, защото смятат, че въпросните суми са прекомерно дребни (34.6%) или че процедурата ще отнеме прекомерно доста време (32.5%).
Поради това Комисията усъвършенства процедурата за искове с дребен веществен интерес, която към този момент дава опция на потребителите да употребяват ускорена онлайн процедура за искове на стойност до 5 000 евро.
Комисията предизвиква също по този начин извънсъдебните съглашения благодарение на платформата за онлайн решение на разногласия, която дава елементарен онлайн достъп до структури за различно решение на разногласия за покупко-продажби, осъществени в интернет.
44.5% от българите (както търговци, по този начин и потребители) знаят главните си права и имат доверие в бизнеса и институциите. Това слага страната на предпоследно място в Европейски Съюз, като по-зле се оправя единствено Гърция с 44%. Средното равнище за Европейски Съюз е 59.3%.
Търговците в целия съюз съблюдават разпоредбите повече, само че България още веднъж е на предпоследно място с 61.1%, които считат, че законите се съблюдават и комерсиалните практики са правилни. По-зле се оправя единствено Полша с 60.6%, на фона на междинното за Европейски Съюз 75%.
В съпоставяне с изданието на показателя за 2015 година потребителите са по-добре осведомени за своите права. Средно 13% от потребителите са изцяло осведомени с главните си права (увеличение с 3.6 процентни пункта от 2014 година насам).
Например 94.5% от финландците подават тъжба, когато се сблъскат с проблем, до момента в който до това прибягват едвам 55.6% от българските жители. Използването на нелоялни търговски практики също се разграничава доста в обособените страни: на такива практики са изложени 40.9% от хърватите спрямо 3.4% от австрийците.
Доверието на потребителите пораства
Индексът демонстрира, че доверието на потребителите в електронната търговия се е нараснало фрапантно. За 10 години делът на европейците, които пазарят онлайн, съвсем се е удвоил (от 29.7 % през 2007 година на 55 % през 2017 г.). След последното издание на показателя нивата на доверие на потребителите са нарастнали с 12 процентни пункта за покупките от търговци на дребно, намиращи се в същата страна, и с 21 процентни пункта за покупки от други страни — членки на Европейски Съюз.
Въпреки забележителния реализиран прогрес показателят демонстрира, че потребителите не престават да се сблъскват с спънки при опит за извършване на покупки онлайн от търговци на дребно, намиращи се в друга страна от Европейски Съюз. Например 13% от участниците в изследването оповестяват за отказано заплащане, а на 10% е било отказано да им бъдат доставени артикули в тяхната страна.
Търговците на дребно се боят
Що се отнася до търговците на дребно, едвам 40% от тези, които понастоящем продават онлайн, са декларирали, че имат намерение да продават както в своята страна, по този начин и зад граница през идната година. Те не престават да имат опасения във връзка с онлайн продажбите в други страни, а точно: по-високия риск от измами, разликите в данъчното законодателство или в националното договорно право, както и разликите в разпоредбите за отбрана на потребителите.
Освен това те не са осведомени в задоволителна степен с правата на потребителите. Осведомеността им не се е подобрила от последното издание на показателя насам. Едва 53.5% от техните отговори на въпроси за главните права на потребителите са били верни.
Жалбите
Въпреки че потребителите срещат по-малко учредения за подаване на тъжба, тези от тях, които към този момент са подали такава, са по-удовлетворени от метода, по който са прегледани жалбите им. Почти една трета от потребителите обаче са решили да не се оплакват, защото смятат, че въпросните суми са прекомерно дребни (34.6%) или че процедурата ще отнеме прекомерно доста време (32.5%).
Поради това Комисията усъвършенства процедурата за искове с дребен веществен интерес, която към този момент дава опция на потребителите да употребяват ускорена онлайн процедура за искове на стойност до 5 000 евро.
Комисията предизвиква също по този начин извънсъдебните съглашения благодарение на платформата за онлайн решение на разногласия, която дава елементарен онлайн достъп до структури за различно решение на разногласия за покупко-продажби, осъществени в интернет.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ