България е далеч от колективния имунитет срещу и най-вероятно никога

...
България е далеч от колективния имунитет срещу и най-вероятно никога
Коментари Харесай

45% от българите нямат намерение да се ваксинират


България е надалеч от груповия имунитет против и най-вероятно в никакъв случай няма да го доближи. Защото 45% от пълнолетните жители не са се ваксинирали и нямат желание да го създадат. Това демонстрира изследване на „ Галъп “.

Според допитването, една пета от българите към този момент са изцяло имунизирани. Което е извънредно незадоволително, с цел да паднат множеството от ограниченията против ковид, както и с цел да се доближи групов имунитет. Има една пета от хората, които към момента не са ваксинирани, само че възнамеряват да го създадат.

Други 45 на 100 не възнамеряват имунизация. Сред тях личат най-много млади и представители на гетоизираните и маргинализираните общности. Има и към една десета, които не съумяват или не желаят да отговорят на въпроса за имунизирането.

Обществото ни се оказва разграничено на две половини: едната се е ваксинирала или твърди, че счита да го направи, а другата – нито се е ваксинирала, нито счита да го направи. При това, част от тези, които настояват, че ще се имунизират, може би дават упования, а не откровения отговор, разясняват социолозите.

Изследването на " Галъп интернешънъл болкан “ е извършено сред 2 и 10 септември по метода " лице в лице ".

21.5% признават, че не са имунизирани, само че ще се имунизират. Кои са те? Оказва се, че най-забележимият аршин в тази група е, че в нея са в по-голяма степен показани хора, които настояват, че към този момент са боледували. Ако в цялата извадка над една трета от пълнолетните свидетелстват, че са изкарали заболяването, то в групата на отговорите " не съм се ваксинирал/а, само че ще го направя “ делът на прекаралите заболяването е по-висок – към две пети. Валидна е хипотезата, че част от изоставането с имунизирането се дължи точно и на това, че мнозина са прекарали заболяването, респективно не бързат с имунизирането или то не е на дневен ред.

Социологическите данни за преболедуване, несъмнено, следва да се регистрират условно – доколкото става дума най-много за декларативни отговори по прекомерно деликатна тематика. Освен това, няма по какъв начин да се регистрира безсимптомното преболедуване. И въпреки всичко, индикаторите демонстрират консистентни трендове в поредицата месечни талази на проучване на организацията – по тази причина и биха могли да се вземат за добра насочна точка. Те демонстрират, че преболедувалите у нас са пъти повече от публично регистрираните. А в случай че, да вземем за пример, процентите пробно се отнесат освен към пълнолетните, само че към всички българи, то може да се каже, че близо 2.5 милиона са минали през болестта. А с безсимптомни случаи, това число може да се окаже и по-сериозно.

В проучването има и по към една десета отговори на хора, които не съумяват да изберат алтернатива във връзка с имунизациите или пък във връзка с боледуването. Ако техните отговори се приспаднат, равнищата на боледуване и/или имунизиране могат да се пресмятат даже и на по-високи равнища. При всичките вероятни ангажименти, това в допълнение демонстрира, че имунитетът измежду българите в действителност не е на толкоз ниски нива. Това обаче явно се дължи повече на боледуване, в сравнение с имунизиране.

45.1% избират опцията " Не съм ваксиниран/а и няма да се имунизирам против ковид “. Въпросните 45% отказващи имунизация, се равняват условно на близо 2.5 милиона пълнолетни българи. Ако изводите се разширят и към малолетните, ще може да се приказва и за доста повече.

Що за хора са това? Демографските сечения демонстрират, че в тази група младите са очевидно по-добре показани, в сравнение с в групите на ваксиниращите се или възнамеряващите да се имунизират. В по-голяма степен (а може би и по отношение на горното) участват и представители на маргинализирани общности, роми и други застрашени от обществените неравенства групи.

Сред по-възрастните групи у нас пък имунизирането е застъпено над систематизираните за извадката равнища. По-високо е имунизирането (респ. по-ниско е нежеланието за ваксиниране) и в столицата. В групата на отказващите имунизация сякаш не проличава картина на преболедуване, която да е друга от общата картина на преболедуване.

Причините за отвод от имунизиране подлежат на разискване и по-задълбочено проучване. При всички положения обаче, дял от 45% кардинален отвод разсънва паника. При това, в отговори от вида " не съм ваксиниран/а, само че ще се имунизирам “ напълно не са изключени и неискрени, обществено желателни отговори, означават анализаторите.
Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР