България – след предсрочния вот и след създаването на 46-тия

България – след предварителния избор и след основаването на 46-тия парламент. Ще имаме ли устойчиво ръководство, откакто Народното събрание сега съвсем преповтаря резултатите от 4 април?

Според всички наблюдаващи краят на лятото и изключително началото на есента ще изправят българското общество пред ред провокации, за които в този момент наблюдаващите не виждат ясно решение.

Не е явен и профилът на бъдещото държавно управление, въпреки в почивните дни да се състояха всевъзможни политически срещи.

Никой обаче не разбра за съответните насоки –  кой ще „ води бащина тайфа “ дружно с главния мандатоносител – ИТН.

Единственото несъмнено за новото държавно управление е, че ще го има. Т.нар. обединения на митинга към този момент са наясно, че не могат да изправят българите още веднъж пред урните. Още не е ясно по кое време ще има кабинет и кой ще е министър-председателят.

Никой от политическите наблюдаващи не предсказва „ дълъг живот “ на бъдещия кабинет, само че и пък и никой не се наема да предвижда какъв брой тъкмо ще е пай.

Независимо обаче дали ще ръководи няколко месеца, година или повече, коефициентът на потребно деяние на идващото българско държавно управление ще се мери не по дължината на ръководство, а по това коя промяна ще успее да прокара през иглените уши на шест парламентарни политически обединения – всяка една със своя лична теория за ръководство.

Според политолога проф. Антоанета Христова – наложителното съдружно ръководство няма да докара до огромен прогрес на страната, само че би могло краткотрайно да се оправи с неотложните въпроси като – актуализацията на бюджета, новият бюджет за 2022 година или задаващата вероятно нова Covid рецесия в България.

Темата разяснява в “Нашият ден “ проф. Антоанета Христова .

“Има няколко генерални неща, които се постановат вследствие на всички турболенции, през които е минала и минава България след 1989 година

Това е, че по принцип една страна, изключително нашата, когато се ръководи от комплицирани съдружни формули, постоянно е несигурно и постоянно отговорността се размива.

И постоянно съдружната формула или този, който ръководи съумява, защото зависи от доста гласове на обособени партии вътре в Народното събрание, с цел да минават неговите законопроекти или решения, постоянно лови риба в мътна вода.

От тук нататък непоклатимост не можем да имаме, тъй като формулата, която дефинираха българските жители е доста висока степен на съмнение към всички 64-65% ни споделиха, че не желаят да гласоподават и не харесват никой. И един дребен %, който разпредели гласовете по този начин, че всеки, който реши да прави държавно управление или да бъде държавно управление на малцинството, или да бъде подкрепян от разнообразни болшинства, или пък да направи съдружна формулата.

При всяко състояние жителите не харесаха средата, в която се случва политиката. Уморени са от предходното ръководство, само че явно не харесват т-нар. смяна, която от ден на ден звучи като замяна. “

Чуйте проф. Антоанета Христова в звуковия файл.