Йотова: Да бъдем дългата ръка на Европа в нашия регион
Българите зад граница не са по-стари и по-нови емигранти. Те са представители на българската нация по света, носители на традиция, на просвета, на българския език. Те не са другите българи, съобщи по време на доклада си във връзка две години от встъпването си в служба вицепрезидентът Илияна Йотова.
" Българското съзнание, генезис, народност, правата, възприятието за принадлежност и желанието да бъдат със своите сънародници в България не могат да бъдат сложени под изискване, не могат да се поставят в скоби или в кавички. Не можем да си позволим повече разхищаване на народен запас и следва незабавно да си отговорим на въпроса – каква е стратегическата политика на България към сънародниците ни ", сподели тя.
Йотова напомни, че през 2018 година се е срещала с историческите български общности, със сънародниците ни от страните от Централна Европа – Чехия, Словакия, Унгария, както и с емигрантите ни от Западна Европа, Съединени американски щати и Южна Америка.
" Какво ни споделиха те: нужна е цялостна държавна политика – от образованието, запазването и развиването на българския език до основаване на условия и претекстове за тяхното връщане в страната. Какво би трябвало да предприемем? Необходими са промени, които да подсигуряват триумфа на политиките за и с нашите сънародници на открито. Спешно би трябвало да се актуализират Законът за българите в чужбина, Законът за българското поданство, Законът за чужденците в България, постановления на МОН, Законът за дипломатическата работа ", безапелационна е вицепрезидентът.
Йотова уточни и кои са належащите проблеми и вероятните им решения.
Според нея неоспорим приоритет е оцеляването, запазването и разпространяването на българския език.
" Съществуват действителни опасности от изгубване на българския език в историческите диаспори, по разнообразни аргументи. Предлагаме на всички равнища на контакти, договаряния, при сключване на интернационалните и двустранни съглашения проучването на български език и изискванията за това да бъдат неизменима част от претенциите на българската страна. От българска страна имаме потребност от поредна тактика за стимулиране на фамилиите от български генезис, на преподавателите в учебни заведения с преподаване на български език, от стратегии и квалификации, разкриване на двуезични учебни заведения. В момента се поставят големи старания, с цел да се открие българо-украинско учебно заведение в Одеса, по едно и също време с това сме позволили да се затвори българското учебно заведение, с дългогодишна традиция, в Будапеща ", уточни Йотова.
Според вицепрезидента мрежата от съботно-неделни български учебни заведения би трябвало да се разшири. В момента в 40 страни по света има 362 такива школа с бюджет към 11 млн. лв., където се образоват към 30 хиляди деца. Още към 70 съботно-неделни учебни заведения са учредени и подпомагани от други организации без присъединяване на България.
" Предлагаме основаването на Национален фонд за подкрепяне на тези учебни заведения, тъй като не е задоволителен нито националният бюджет, нито може да се разчита единствено на спонсори. Средствата могат да бъдат част от общ фонд за политики за българите в чужбина, каквато е практиката в доста страни ", сподели още Йотова.
Според нея би трябвало да се прояви и особено внимание към студентите от историческите общности, които учат със стипендии от българската страна в нашите ВУЗ-ове.
" Много запас с неамбициозни резултати. Годишно приключват към 2000 младежи. И за тях се отнася нуждата от обзор на законодателството, ограничението и премахването на административните спънки до разглеждането им като професионален и кадрови капацитет. В момента поради личните ни неуредици имаме случаи на отказали се деца, макар голямото им предпочитание да учат у нас ", уточни вицепрезидентът.
Йотова акцентира и че към този момент има идея за основаване на Български културен институт – институция за културна дипломация, за разпространяване на майчиния език и връзка с българските общности.
" Концепцията ни е направена въз основа на интернационалния опит, на извършени срещи с над 80 български интелектуалци. Проучени са практиките на всички показани у нас културни институти. И нещо доста значимо – имаме институционално единодушие и схващане за значимостта и актуалността на тази концепция. Остава да я изпълним ", сподели тя.
Според вицепрезидента е значима и тематиката за представителството на българските общности.
" България има своите задължения към историческите ни общности, където те са показани в националните и локални органи на страната, в която живеят. И ние прецизно бдим за гарантиране на тези права. По-сложен е въпросът с представителството на така наречен по-нова миграция. Един въпрос, който е извънредно време да бъде позволен със основаването на публичните препоръки към нашите консулски служби и определянето на техния статут, отговорности, пълномощия ", сподели още Йотова.
Тя акцентира, че е настанало време за нова политика и взаимоотношения с нашите сънародници на открито.
" Освен просветителската и читалищна активност, могат да се създадат по-тесни контакти и взаимни начинания за бизнес, за привличане на работна ръка, за взаимни планове. Това е и желанието на огромните работодателски организации в България, които търсят съдействието на държавните органи, с цел да се реализира този контакт. За нас, българите, те не са изоставени. Често обаче не осъзнаваме мащабите на този капацитет, не ги включваме в националните ни политики и решения, не търсим тяхното мнение. Българите зад граница не бяха включени под никаква форма и не участваха в Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз ", добави Йотова.
Според нея отговорността на нашето потомство е в запазването на българската нация.
" Икономическият модел за идващите няколко години ще предотврати демографската рецесия, ще спре приключването на дейните хора и спонсорирането на непознати стопански системи. Икономика и демография са тематики, които изискват народен консенсус, неподвластни на политически мандати. И тъкмо тук на разделянето и партизанщината би трябвало да противопоставим страната, която не е остаряло разбиране, а съставлява най-сериозния недостиг в България. Да заложим на високите технологии, на туризма и селското стопанство. С народен и европейски запас резултатите няма да закъснеят, в случай че макар политическите нюанси имаме общо схващане къде желаеме да стигнем и какви желаеме да бъдем ", сподели вицепрезидентът.
Според нея много позитивна вест е, че над 60% от българите са уверени, че мястото ни е в Европейски Съюз.
" Те чакат дейната роля на политиците. Трябва ни национална визия за дейна роля и политическо въздействие на България през политиките на Европа. Смели оферти пред Европейска комисия, изрично отстояване на българските ползи от евродепутатите, твърди позиции и решения пред държавните управления на останалите 27 ", съобщи Йотова.
Според нея първата крачка в тази посока е идната предизборна акция за Екологичен потенциал.
" Кое е първото и наложително изискване за българските ползи? Национално съгласие по въпроси от български интерес и визия за смяна на Европа, споделени от всички партии. По основни политики като разширение, миграция, сигурност, битката с двойните стандарти, върховенството на закона. Не пречи нито на политическите убеждения, нито на партийната акция. Няма нищо неприятно, в случай че всички участници в изборите имат един и същи отговор на най-малко 7 точки. Една от тях – след сполучливото председателство и налагане тематиката за Западните Балкани, би трябвало да бъдем дългата ръка на Европа тук в тази част на света. Комисар по разширението би нараснало въздействието ни, би направило допустимо включването на България и в Берлинския развой, би засилило позициите ни на европейски медиатор с Турция ", уточни вицепрезидентът.
" Българското съзнание, генезис, народност, правата, възприятието за принадлежност и желанието да бъдат със своите сънародници в България не могат да бъдат сложени под изискване, не могат да се поставят в скоби или в кавички. Не можем да си позволим повече разхищаване на народен запас и следва незабавно да си отговорим на въпроса – каква е стратегическата политика на България към сънародниците ни ", сподели тя.
Йотова напомни, че през 2018 година се е срещала с историческите български общности, със сънародниците ни от страните от Централна Европа – Чехия, Словакия, Унгария, както и с емигрантите ни от Западна Европа, Съединени американски щати и Южна Америка.
" Какво ни споделиха те: нужна е цялостна държавна политика – от образованието, запазването и развиването на българския език до основаване на условия и претекстове за тяхното връщане в страната. Какво би трябвало да предприемем? Необходими са промени, които да подсигуряват триумфа на политиките за и с нашите сънародници на открито. Спешно би трябвало да се актуализират Законът за българите в чужбина, Законът за българското поданство, Законът за чужденците в България, постановления на МОН, Законът за дипломатическата работа ", безапелационна е вицепрезидентът.
Йотова уточни и кои са належащите проблеми и вероятните им решения.
Според нея неоспорим приоритет е оцеляването, запазването и разпространяването на българския език.
" Съществуват действителни опасности от изгубване на българския език в историческите диаспори, по разнообразни аргументи. Предлагаме на всички равнища на контакти, договаряния, при сключване на интернационалните и двустранни съглашения проучването на български език и изискванията за това да бъдат неизменима част от претенциите на българската страна. От българска страна имаме потребност от поредна тактика за стимулиране на фамилиите от български генезис, на преподавателите в учебни заведения с преподаване на български език, от стратегии и квалификации, разкриване на двуезични учебни заведения. В момента се поставят големи старания, с цел да се открие българо-украинско учебно заведение в Одеса, по едно и също време с това сме позволили да се затвори българското учебно заведение, с дългогодишна традиция, в Будапеща ", уточни Йотова.
Според вицепрезидента мрежата от съботно-неделни български учебни заведения би трябвало да се разшири. В момента в 40 страни по света има 362 такива школа с бюджет към 11 млн. лв., където се образоват към 30 хиляди деца. Още към 70 съботно-неделни учебни заведения са учредени и подпомагани от други организации без присъединяване на България.
" Предлагаме основаването на Национален фонд за подкрепяне на тези учебни заведения, тъй като не е задоволителен нито националният бюджет, нито може да се разчита единствено на спонсори. Средствата могат да бъдат част от общ фонд за политики за българите в чужбина, каквато е практиката в доста страни ", сподели още Йотова.
Според нея би трябвало да се прояви и особено внимание към студентите от историческите общности, които учат със стипендии от българската страна в нашите ВУЗ-ове.
" Много запас с неамбициозни резултати. Годишно приключват към 2000 младежи. И за тях се отнася нуждата от обзор на законодателството, ограничението и премахването на административните спънки до разглеждането им като професионален и кадрови капацитет. В момента поради личните ни неуредици имаме случаи на отказали се деца, макар голямото им предпочитание да учат у нас ", уточни вицепрезидентът.
Йотова акцентира и че към този момент има идея за основаване на Български културен институт – институция за културна дипломация, за разпространяване на майчиния език и връзка с българските общности.
" Концепцията ни е направена въз основа на интернационалния опит, на извършени срещи с над 80 български интелектуалци. Проучени са практиките на всички показани у нас културни институти. И нещо доста значимо – имаме институционално единодушие и схващане за значимостта и актуалността на тази концепция. Остава да я изпълним ", сподели тя.
Според вицепрезидента е значима и тематиката за представителството на българските общности.
" България има своите задължения към историческите ни общности, където те са показани в националните и локални органи на страната, в която живеят. И ние прецизно бдим за гарантиране на тези права. По-сложен е въпросът с представителството на така наречен по-нова миграция. Един въпрос, който е извънредно време да бъде позволен със основаването на публичните препоръки към нашите консулски служби и определянето на техния статут, отговорности, пълномощия ", сподели още Йотова.
Тя акцентира, че е настанало време за нова политика и взаимоотношения с нашите сънародници на открито.
" Освен просветителската и читалищна активност, могат да се създадат по-тесни контакти и взаимни начинания за бизнес, за привличане на работна ръка, за взаимни планове. Това е и желанието на огромните работодателски организации в България, които търсят съдействието на държавните органи, с цел да се реализира този контакт. За нас, българите, те не са изоставени. Често обаче не осъзнаваме мащабите на този капацитет, не ги включваме в националните ни политики и решения, не търсим тяхното мнение. Българите зад граница не бяха включени под никаква форма и не участваха в Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз ", добави Йотова.
Според нея отговорността на нашето потомство е в запазването на българската нация.
" Икономическият модел за идващите няколко години ще предотврати демографската рецесия, ще спре приключването на дейните хора и спонсорирането на непознати стопански системи. Икономика и демография са тематики, които изискват народен консенсус, неподвластни на политически мандати. И тъкмо тук на разделянето и партизанщината би трябвало да противопоставим страната, която не е остаряло разбиране, а съставлява най-сериозния недостиг в България. Да заложим на високите технологии, на туризма и селското стопанство. С народен и европейски запас резултатите няма да закъснеят, в случай че макар политическите нюанси имаме общо схващане къде желаеме да стигнем и какви желаеме да бъдем ", сподели вицепрезидентът.
Според нея много позитивна вест е, че над 60% от българите са уверени, че мястото ни е в Европейски Съюз.
" Те чакат дейната роля на политиците. Трябва ни национална визия за дейна роля и политическо въздействие на България през политиките на Европа. Смели оферти пред Европейска комисия, изрично отстояване на българските ползи от евродепутатите, твърди позиции и решения пред държавните управления на останалите 27 ", съобщи Йотова.
Според нея първата крачка в тази посока е идната предизборна акция за Екологичен потенциал.
" Кое е първото и наложително изискване за българските ползи? Национално съгласие по въпроси от български интерес и визия за смяна на Европа, споделени от всички партии. По основни политики като разширение, миграция, сигурност, битката с двойните стандарти, върховенството на закона. Не пречи нито на политическите убеждения, нито на партийната акция. Няма нищо неприятно, в случай че всички участници в изборите имат един и същи отговор на най-малко 7 точки. Една от тях – след сполучливото председателство и налагане тематиката за Западните Балкани, би трябвало да бъдем дългата ръка на Европа тук в тази част на света. Комисар по разширението би нараснало въздействието ни, би направило допустимо включването на България и в Берлинския развой, би засилило позициите ни на европейски медиатор с Турция ", уточни вицепрезидентът.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ