Българите, работещи и живеещи в чужбина, вкараха 23.8 млрд. долара

Българите, работещи и живеещи в чужбина, вкараха 23.8 милиарда $ в българската стопанска система откогато страната ни стана член на Европейския съюз. Емигрантите са пращали приблизително по 1.7 милиарда $ на година в интервала 2007-2020 година. Това сочат калкулации на Expert.bg на база последните данни на Световната банка за паричните прехвърляния на мигрантите по света. Само за последните 10 години, сумата на емигрантските прехвърляния доближава внушителните 17.3 милиарда $.

За 2020 година сънародниците в чужбина са пратили у нас 954 млн. $, което се равнява на 1.4% от Брутният вътрешен продукт на страната за съответния интервал. Сумата е намаляла с близо 60% по отношение на миналата 2019 година, когато прехвърлянията са достигали 2.3 милиарда $. Така изпратените средства през предходната година съставляват 17-годишно дъно. За последно у нас е постъпвала по-ниска стойност по този канал през 2002 година. Най-високата сума е регистрирана през 2018 година – цели 2.4 милиарда $.

През 2007 година България стана член на Европейския съюз, което даде права на българите да работят легално в едни от най-развитите стопански системи в света. Въпреки това, трансферираните суми не показват забележителен скок след тази дата. Реално няколко години след установяването на паричен съвет у нас, по-популярен като валутен ръб, стартират да се следят обилни потоци към родната стопанска система. За съпоставяне, през 2000-а година емигрантите са пратили едвам 58 млн. $, до момента в който през идната 2001 година сумата скача до 826 млн. $. В интервала 2002-2019 година, общата стойност по емигрантските прехвърляния непроменяемо е надхвърляла 1 милиарда $ на година, а през последните три – 2 милиарда $.


Парите, изпращани у нас от българите живеещи и работещи в чу...

Данните на Световната банка се разминават с тези на Българската национална банка, защото се изготвят по друга методология. Според Българска народна банка, у нас са постъпили близо 340 млн. евро през 2020 година. Това са близо 411 млн. $ по сегашни валутни курсове или два пъти по-малко по отношение на различната статистика. Трябва да се означи, че в актуалния световен свят е много мъчно да се реализира точна оценка за размера на мигрантските прехвърляния. Публичните данни въпреки всичко бележат трендове, които дават сравнителна визия за процесите на това поле.

Eмигрантските прехвърляния у нас оформят едвам 0.13% от общата сума изпратена от мигранти по света през 2020 година, която възлиза на 701.9 милиарда $, сочат данните на Световната банка. Цели 77% или 539 милиарда $ в действителност са пари пратени към страни с ниски и междинни приходи. COVID-19 пандемията не е повлияла осезаемо на паричния поток към по-бедните страни, като той е намалял с едвам 1.6% по отношение на 2019 година, когато сумата е достигала 548 млн. $. Интересно е да се означи, че най-високата цена за трансфер на парична сума в района на Европа и Централна Азия е от Турция към България. Навярно обезценяването на турската лира през последните години способства за това.
Къде отиват парите

Шампиони по най-висока стойност на прехвърлянията по отношение на Брутният вътрешен продукт на страната, са страни като Тонга (37% от Брутният вътрешен продукт за 2020 г.), Сомалия (35.5% от БВП) и Ливан (32.9% от БВП). По отношение на номиналната стойност на прехвърлянията, картинката се променя в интерес на страните с огромно население, като Китай и Индия. През 2020 година, китайците в чужбина са вкарали в страната си цели 59.5 милиарда $, което обаче е едвам 0.4% от Брутният вътрешен продукт на страната. В Индия са постъпили 83 милиарда $ по този канал, което съставлява 3.1% от Брутният вътрешен продукт на страната. Най-развитите стопански системи също регистрират огромни приходи от мигранти, което потвърждава световния темперамент на пазара на труда в наши дни. Така да вземем за пример в Германия са постъпили емигрантски прехвърляния за 17.8 милиарда $ през 2020 година, до момента в който във Франция доближават 24.4 милиарда $ за същия интервал.


Българските емигранти внезапно понижиха сумите, които изпращат на околните в родината си. През спешна...

Сред страните от Източна Европа изпъкват страни като Сърбия (3.8 милиарда $ за 2020 година или 7.3% от БВП), Хърватия (3.9 милиарда $ или 7% от БВП), Босна и Херцеговина (1.8 милиарда $ или 9.3% от БВП), Унгария (3.6 милиарда $ или 2.4% от БВП), Косово (1.4 милиарда $ или 18.3% от БВП), Република Северна Македония (413 млн. $ или 3.4% от БВП) и Румъния (7.4 милиарда $ или 3% от БВП).
Чужденците в България също пращат пари вкъщи

Чужденците, които живеят и работят в България, също изпращат средства към родните си страни. През 2020 година имигрантите у нас са трансферирали 189 млн. $ към родните си места. Сумата понижава с близо 8% на годишна база, защото през миналата 2019 година е възлизала на 205 млн. $. Откакто България е член на Европейския съюз, чужденците у нас са изпратили на открито 1.99 милиарда $ или приблизително по 142 млн. $ на година. Страните, от които се изпращат най-вече пари са Съединени американски щати (68 милиарда $ за 2020 г.), Обединени Арабски Емирства (43 милиарда долара), Саудитска Арабия (34.5 милиарда долара), Швейцария (27 милиарда долара) и Германия (22 милиарда долара).

Автор: Мартин Леков