Българите не одобряват идеята за редовно правителство с мандата на

Българите не утвърждават концепцията за постоянно държавно управление с мандата на ПП-ДБ. Това сочат данните от експресно телефонно изследване, представително за пълнолетното население на страната, извършено от „ Сова Харис “ по метода на стандартизираното телефонно изявление в интервала 23-25 април 2023 година измежду 1010 български жители. Изследването е по поръчка на Дир.бг.

Според проучването едва 11,4% от интервюираните са на мнение, че Кирил Петков и Асен Василев би трябвало да вършат държавно управление. Най-много, 20%, желаят постоянен кабинет с мандата на ГЕРБ-СДС. 19,6% смятат, че е по-добре непосредствено да вървим на нови избори. А 17% желаят държавно управление с третия мандат.

Политическата рецесия, в която се намира страната ни, води до все по-голямо отчаяние измежду гласоподавателите. Доверието към държавните институции и политическите партии става все по-ниско. Най-популярните политически субекти гравитират към 20% утвърждение от всички гласоподаватели, а Народното събрание спада даже под 10%.

На този декор оценката за работата на служебното държавно управление можем да възприемем като релативно добра, откакто 29,8% смятат, че се оправя сполучливо. Очаквано е в изискванията на рецесия отрицателните оценки да доминират – 41,6%. Естествено при образуване на тази позиция имат значение и политическите пристрастия.

Според публичното мнение, най-висока оценка за работата си получава служебният министър-председател Гълъб Донев – 35,6% смятат, че той се оправя сполучливо. В група към него можем да причислим още министъра на младежта и спорта Весела Лечева (30,4%) и обществения министър Лазар Лазаров (30,0%). Доближаващи рейтинга на кабинета съгласно индикатора «справя се успешно» са още Иван Демерджиев – министър на вътрешните работи (28,6%), Христо Алексиев – министър на превоза и известията (27,4%), Асен Меджидиев – министър на опазването на здравето (27,0%), Атанас Пеканов – министър по ръководство на Европейските средства (26,4%), Явор Гечев – министър на земеделието (25,2%). В средата на тази самобитна ранглиста се намират Иван Шишков – министър на районното развиване и благоустройството (24,4%), Александър Пулев – министър на нововъведенията и растежа (23,6%), Крум Зарков – министър на правораздаването (23,2%), Николай Милков – министър на външните работи (22,8%), Росица Велкова-Желева – министър на финансите (22,4%), Димитър Стоянов – министър на защитата (22,2%), Росен Христов – министър на енергетиката (21,6%), Сашо Пенов – министър на образованието и науката (21,2%), Илин Димитров – министър на туризма (21,2%). Най-ниско са оценени министри, които дават отговор за сфери с по-малко внимание измежду необятния кръг гласоподаватели: Найден Тодоров – министър на културата (19,6%), Георги Тодоров – министър на електронното ръководство (18,8%), Никола Стоянов – министър на стопанската система и промишлеността (18,6%), Росица Карамфилова-Благова – министър на околната среда и водите (18,0%).

Според към една четвърт от гласоподавателите, някои от министрите би трябвало да останат и в идващия кабинет. Известно е, че в случай че идващото държавно управление е постоянно, това не може да стане по политически аргументи. Тази настройка обаче демонстрира позитивна оценка за свършената от служебния кабинет работа.

Около една трета от българските гласоподаватели не могат да преценяват кой е по-добрият вид за развиване на страната ни. Натежават мненията, че по-добре е да се излъчи кабинет с първия мандат на ГЕРБ-СДС (20,0%). Същият дял (19,6%) гласоподаватели смятат, че е по-добре да се проведат нови изключителни парламентарни избори. България да се ръководи от кабинет, излъчен от третия мандат, избират 17,0%, а 11,4% смятат, че е по-добре държавно управление да бъде излъчено с втория мандат на ПП-ДБ.

Интересни са данните, които демонстрират какви са измененията в настройките на гласоподавателите, в случай че се стигне до осъществяване на нови изключителни парламентарни избори. Ще гласоподават за политическа мощ, друга от тази, за която са дали своят вот на 02.04.23, 11,8%. Други 11,0% декларират, че са дали своят вот през април т.г., само че на последващи изключителни избори няма да гласуват; 5,8% не са дали своят вот през април, само че на идващите ще гласоподават. Изводът е, че разочарованията са огромни и могат да провокират значими разбърквания при още по-ниска изборна интензивност.