Увеличават се психично болните във Варна
Българинът като цяло се е научил да се обръща за съвет към психолога в търсене на здравословен метод за справяне с даден проблем – без хапчета и влияещи на душeвността химически вещества. Това сподели точно на Деня на психологичното здраве в България проф. доктор Христо Кожухаров, началник на психиатричната клиника в УМБАЛ „ Св. Марина “ и началник на катедра „ Психиатрия и здравна логика на психиката “ в МУ – Варна.
Проблемът съгласно него обаче е, че нещата в специалността не са изцяло контролирани. „ Всеки може да напише на табела, че е специализирал в Европа или Съединени американски щати и в никакъв случай да не е виждал болен човек, а единствено да е чел доктрина. Това е огромен проблем “, отбелязва той, заявявайки, че огромният проблем на студентите, които желаят по-късно да се занимават с здравна логика на психиката, е, че те нямат на практика познания и имат страхове от засегнатите. Като добър вид професорът показва практики в Германия и Швейцария, където психологът работи дружно с психиатър и по този начин се усеща по-спокоен.
„ В началото, татко ми също беше доктор и той ми бе моделът, мислех, че пациентът идва в кабинета болен и излиза здрав, нагледно казано. Практиката обаче ме сблъска тъкмо с противоположното. Пациентът в действителност идва болен, само че не си потегля здрав. Ако е болен, той е с хронично повтарящо се заболяване, в случай че е клиент с проблем, той се научава по какъв начин да се оправи с един проблем, само че по-късно се появява различен проблем, след него трети… Т.е., цялата тази идеалистична моя визия по какъв начин хармонизирам нещата и индивидът излиза от кабинета изцяло подготвен за живота на процедура не е по този начин. Не можеш да подготвиш индивида за всичко. Може да го научиш да лови риба, а не да му дадеш рибата подготвена сготвена “, разкрива елементи от практиката си проф. Кожухаров, като акцентира, че това в действителност не е разочароващо за него, а мотивиращо.
В по-голямата си част съгласно професора българинът показва отрицателно отношение към хората с психологични проблеми. Изключенията са свързани с хора, които имат някой обиден прочут. „ Ние не възприемаме другия, имаме тези страхове и ги проектираме на открито. Един от най-големите ни страхове е да не полудеем. Всеки с такава диагноза назоваваме друг, стоим надалеч от него, не го допираме, той е изолиран някъде, с цел да не се заразим. Уви, в случай че казусът съществува, то той е в нас и не може да го премахнем “, споделя проф. Кожухаров.
По думите му броят на психологично болните се усилва, изключително през лятото, когато има извънредно огромен взрив и на проблеми, свързани с алкохол и опиати. В специалността има сериозен превес на дами и когато пациент желае да бъде лекуван от мъж, е мъчно да бъде открит подобен. А що се отнася до пациента, въпреки и добре лекуван, развиването му зависи от неговата воля и схващане, отбелязва професорът, уточнявайки, че потенциалът на психиатричната клиника е непрекъснато напълнен. /Черно Море
Проблемът съгласно него обаче е, че нещата в специалността не са изцяло контролирани. „ Всеки може да напише на табела, че е специализирал в Европа или Съединени американски щати и в никакъв случай да не е виждал болен човек, а единствено да е чел доктрина. Това е огромен проблем “, отбелязва той, заявявайки, че огромният проблем на студентите, които желаят по-късно да се занимават с здравна логика на психиката, е, че те нямат на практика познания и имат страхове от засегнатите. Като добър вид професорът показва практики в Германия и Швейцария, където психологът работи дружно с психиатър и по този начин се усеща по-спокоен.
„ В началото, татко ми също беше доктор и той ми бе моделът, мислех, че пациентът идва в кабинета болен и излиза здрав, нагледно казано. Практиката обаче ме сблъска тъкмо с противоположното. Пациентът в действителност идва болен, само че не си потегля здрав. Ако е болен, той е с хронично повтарящо се заболяване, в случай че е клиент с проблем, той се научава по какъв начин да се оправи с един проблем, само че по-късно се появява различен проблем, след него трети… Т.е., цялата тази идеалистична моя визия по какъв начин хармонизирам нещата и индивидът излиза от кабинета изцяло подготвен за живота на процедура не е по този начин. Не можеш да подготвиш индивида за всичко. Може да го научиш да лови риба, а не да му дадеш рибата подготвена сготвена “, разкрива елементи от практиката си проф. Кожухаров, като акцентира, че това в действителност не е разочароващо за него, а мотивиращо.
В по-голямата си част съгласно професора българинът показва отрицателно отношение към хората с психологични проблеми. Изключенията са свързани с хора, които имат някой обиден прочут. „ Ние не възприемаме другия, имаме тези страхове и ги проектираме на открито. Един от най-големите ни страхове е да не полудеем. Всеки с такава диагноза назоваваме друг, стоим надалеч от него, не го допираме, той е изолиран някъде, с цел да не се заразим. Уви, в случай че казусът съществува, то той е в нас и не може да го премахнем “, споделя проф. Кожухаров.
По думите му броят на психологично болните се усилва, изключително през лятото, когато има извънредно огромен взрив и на проблеми, свързани с алкохол и опиати. В специалността има сериозен превес на дами и когато пациент желае да бъде лекуван от мъж, е мъчно да бъде открит подобен. А що се отнася до пациента, въпреки и добре лекуван, развиването му зависи от неговата воля и схващане, отбелязва професорът, уточнявайки, че потенциалът на психиатричната клиника е непрекъснато напълнен. /Черно Море
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ