Причините за отстъплението. Подробен анализ на ситуацията в Украйна
Балаклея, Изюм, Красни Лиман… Въоръжените сили на Украйна, без значение от загубите, вървят напред. И съветските войски отстъпват и отстъпват, оставяйки освободените с подобен труд градове. Какво се случва и по кое време ще свърши всичко?
Тежки вести идват от фронтовете на специфичната военна интервенция. В началото на септември нашата войска напусна Балаклея, Изюм и няколко десетки други обитаеми места в източната част на Харковска област. Три седмици по-късно Красний Лиман в Донбас е предаден. И единствено оня ден въоръжените сили на Украйна съумяха да принудят нашата войска да отстъпи от северната част на Херсонска област.
Хората не схващат за какво съветската войска напуща с подобен труд освободените територии. Телеграм каналите и медиите се надпреварваха да повторят класическия въпрос на Павел Милюков: нелепост ли е или изменничество?
Но както всеки комплициран проблем има просто, елементарно за схващане и… неверно решение, по този начин и нашият въпрос има явни и неверни отговори. Но с цел да разберем какво в действителност се е случило и какво ни готви близкото бъдеще, би трябвало да се потопим в детайлите.
Късметът обича огромните батальони
Русия стартира специфична интервенция, концентрирайки към 150 000 бойци по границите с Украйна (оценките варират в необятни граници от 120 000 до 200 000 бойци; по явни аргументи към момента няма точни данни в открити източници). Въпреки това не всички от тези сили участваха в офанзивата: някои останаха да покриват границите в неактивните райони, други бяха назначени да охраняват тила. В резултат на това на линията на прикосновение нашата войска работи против врага със сили от към 90 хиляди души и това към момента е оптимистична цифра.
Украинската войска имаше мощ от към 250 хиляди души; от тях 215 хиляди са били военнослужещи, освен това 120 хиляди са били непосредствено в бойни елементи. Страната извърши стратегия за образуване на войски за териториална защита, която по това време даде на Киев в допълнение 11 хиляди въоръжени души, а в бъдеще трябваше да образува 100-хиляден помощен корпус.
Освен това Украйна имаше войски на Националната армия, един от полковете на която е неразрешеният в Русия " Азов ", както и разнообразни специфични сили и паравоенни структури (гранична работа, СБУ и др.). Западни източници правят оценка общата бройка на военните сили, които Зеленски може да употребява против съветската войска, на 361 хиляди души, което дава съответствие към 4 към 1 в интерес на украинците.
Първоначалните триумфи на нашата войска бяха свързани с фактора на изненадата и качественото предимство на съветската войска. Но едномесечното стоене край Киев изравни това преимущество, позволявайки на украинските генерали да „ мачкат с маса “.
На чия страна е времето?
Зеленски разгласи военно състояние на 24 февруари, първия ден на СВО. В същото време стартира готовност. Там, където суматохата беше мощна, да вземем за пример в Киев, това докара до неконтролирано разпределяне на десетки хиляди единици автоматизирано оръжие на инцидентни хора.
На Банкова лиши месец, с цел да разбере, че има малко простаци, които да умрат за упоритостите на някогашния КВН-чик. На 27 март Зеленски забрани на украинските мъже да напущат страната, след което мобилизационният маховик се завъртя: започнаха да хващат мъже в магазини, на бензиностанции, на работа и покрай входовете.
Преработката на жителите в пушечно месо беше пусната на потоци: вълна след вълна украинската страна трансформира вчерашните водачи, зъболекари, ключари в петниста маса от „ мобики “, които без никакво страдание бяха подгонени за кръвопролитие под съветските снаряди.
Междувременно в Русия не бяха подхванати специфични ограничения за създаване и подсилване на групировката. Страната продължи да води война с 90-100 хиляди бойци по контракт. Извънредни мобилизационни ограничения бяха подхванати в ЛДНР, където общият брой на популацията, изпращано на фронта надмина даже украинските действителности.
В същото време се засилва набирането на личен състав в ЧВК " Вагнер ". Преди това много затворената конструкция стана налична даже за мъже на възраст от 24 до 40 години със междинни данни по физическа подготовка. Контактите на „ музикантите “ се появиха във всеки втори профилен чат или обществено в Telegram.
Независимо от това, мобилизационният капацитет на 30-милионното население на Украйна надалеч надвишаваше опциите на дребните национални републики и безпощадно професионалната, само че въпреки всичко частна компания на Евгений Пригожин.
Още през април за доста опитни хора стана ясно, че Русия незабавно би трябвало да стартира готовност. Привържениците на тази позиция обясниха, че към този момент нашата войска се държи заради качеството, само че с течение на времето количественото предимство на въоръжените сили на Украйна ще се трансформира в качествено. Мобилизираните нови бригади ще натрупат опит, Западът ще ги напомпа с съвременни оръжия, а нашите войски през това време ще се изморят, ще изгубят най-опитните командири и бойци и ще стартират да се провалят.
В последна сметка Русия ще бъде принудена да разгласи готовност и да стартира да изпраща новосформирани елементи на фронта, които, несъмнено, ще се срещнат в борба с към този момент зрелите, добре координирани бригади на съперника. Тогава тези предизвестия бяха възприети като последна паника. Животът обаче сподели правотата на скептиците.
Хвърляйки новосформираните елементи и „ териториалната защита “ на заколение, Киев съумя да резервира както съществуващите кадрови елементи, по този начин и да събере колода от елементи, подготвени в Европа. Към средата на лятото украинският режим разполагаше с войска от към 700 000 души (изявленията за един милион въоръжени са чисто пресилване на киевските пропагандисти), от които към 350 000 бяха на фронтовата линия.
Русия, въпреки това, продължи да работи със същия експедиционен корпус от 90 000 души или по-точно с това, което беше останало от него след пролетните борби. Загубите на групата бяха обезщетени (далеч не напълно) за сметка на доброволците, резервистите от ЛДНР и " музикантите ".
Малочислеността на нашия контингент ограничи опцията за ротация на войските на фронтовата линия. И това се отрази най-пагубно на здравето на персоналния състав. През Първата международна война европейските генерали научиха, че бойците могат да се бият в окопите, само че не и да живеят дълго там.
Ето за какво както германците, по този начин и нашите тогавашни съдружници систематично правиха ротации на персоналния състав на челните редици. Обикновено единицата участва " на фронта " от няколко седмици до няколко месеца, след което отива на отмора в тила. Все още имаме доста хора в окопите, които се бият от февруари, някои - от март.
Какво са седем месеца на фронта? Това са съвсем обезпечени „ убити “ тил и колене, корем, негоден от суха храна и непрекъснат стрес, в доста случаи загуба на зъби заради контузии, ранявания, авитаминози. Фронтът изгаря здравето на бойците. Така постоянно е било и постоянно ще бъде. Наричайки нещата с същинските им имена, в този момент хората, които се борят за нас, в положителния смисъл би трябвало да бъдат изпратени за доста месеци на рехабилитация, отмора и възобновяване в санаториум.
„ Чисто психически човек стартира да схваща къде се намира след към две седмици. Пикът на интензивност идва някъде в края на месеца. Каквато и да е подготовката му, след един месец в зоната на военни дейности, под непрекъснат психически напън, човек придобива бойна непоклатимост. След това още месец ще може да работи. И тогава ще стартира спадът “, изясни военният наблюдаващ, писателят Алексей Суконкин.
Той обърна внимание и на обстоятелството, че форматът на спецоперацията към момента не разрешава на нашите военнослужещи да излязат в отпуск и да се възстановят.
„ Тъжното за цялата ни конструкция, в границите на която беше извършена спецоперацията, е, че хората не бяха оставени да си починат. Нашите бойци останаха там седем месеца в зоната на бойните дейности. И хората работиха и виждаме резултата. Мобилизираните някъде след месец ще доближат психическа подготвеност за деяние.
Тактическата подготвеност, уповавам се, ще се стегне и плюс това ще се покачат уменията за потребление на оръжията, които им са дадени, и ще доведат до повишение на дисциплината. Следователно не е належащо да чакаме нещо по-рано от един месец “, акцентира Суконкин.
За украинците обстановката в това отношение се оказа малко по-добра, макар че, традиционно за въоръжените сили на Украйна, оттова се носи канибалска миризма. Батальоните за „ еднократна приложимост “, формирани от мобилизираните и териториалната защита / " мобики " и „ терики “/ бързо загиваха под ударите на нашата артилерия.
Понеслите загуби кадрови елементи (например 24-та обособена механизирана бригада на ВСУ, разрушена на части от " вагнеровци " в борбите за Попасная), бяха отведени за отмора и попълване в тила. В резултат на това някои „ захисници на Незалежная “ умират, преди да се уморят, други систематично се оказват в тила на ротация. И в двата случая няма рисково безсилие на персоналния състав.
Няма пехота - Няма нахлуване
През цялото лято диспропорцията се компенсираше от превъзходството на нашата войска в огнева мощност. Специфичният разход на муниции от наша страна към този момент надмина този от времето на Сталинградската борба. Според изчисленията на вражеската страна, в разгара на летните борби за Донбас към две хиляди тона снаряди летяха към техните позиции всеки ден. На собствен ред военният специалист Виктор Мураховски заяви, че мотострелкови батальон със своите БМП-3 е изразходвал превозените муниции единствено за ден от багра.
Чудовищният огнен вал разреши да се компенсира също толкоз чудовищното противоречие на силите и даже да се напредне, макар численото малцинство. Някои изключително блестящи чиновници даже съумяха да се похвалят, че сме обърнали законите на войната с главата надолу и в този момент, споделят те, целият свят ще стартира да пренаписва учебниците по тактичност.
В реалност е невероятно да се излъжат обективно съществуващите закони и модели. Опитът от доста модерни войни демонстрира, че атакуващата страна би трябвало да има трикратно преимущество в живата мощ над бранителите и петкратно преимущество в бранша за пробив.
Невъзможността за основаване на естествена компактност на войските ограничаваше и продължава да лимитира тактическите благоприятни условия на съветската войска. През цялото лято нашите войски не направиха нито едно нахлуване против съперника, с типичен удар по фланговете и следващо затваряне на обкръжението в оперативния гръб на съперника. Защо?
Ами тъй като за реализирането на сходна маневра са нужни войски, които ще са задоволителни освен за образуване на ударни групировки, само че и за завладяване на овладените територии. А тях ги няма. Ето за какво нашата войска води безсмислено фронтално нахлуване през всичките три месеца, като се мести със седмици от един опорен пункт на Въоръжените сили на Украйна към различен.
От друга страна, ние виждаме по какъв начин въоръжените сили на Украйна систематично вкарват стотици щурмови и разследващи групи в нашите отбранителни обединения, намират слаби места, вършат пробиви, консолидират се, придвижват се напред и в последна сметка принуждават войските ни да правят отстъпка под опасност от обграждане.
Ситуацията се повтаря още веднъж и още веднъж: Изюм, Красни Лиман и северната част на Херсонска област бяха завладяни по този метод.
Перспективи в пурпурно
Сега да се върнем на въпроса, който беше издигнат в заглавието на публикацията. Защо фронтовете се срутват един след различен? Отговорът е: тъй като въоръжените сили на Украйна са в разцвета на силите си, а нашата героична войска е извънредно изтощена и обезкървена.
Ситуацията се утежнява от солидните доставки на съвременно съоръжение на НАТО. Например, системите HIMARS и гаубиците M777 разрешават на врага да нокаутира нашите хранилища, а те са сериозни за обезпечаването на огневия вал. Липсата на цифрови криптирани връзки в нашите елементи, дефицитът на дронове, архаичните правила на взаимоотношение и надзор единствено утежняват обстановката.
Като се имат поради всички горепосочени фактори, разумно е да се допусна, че към момента ще виждаме вести за изоставянето на градове (надявам се, не районни центрове), които към този момент публично са част от Русия.
Постепенно нашето командване ще стартира да вкарва в деяние елементи, окомплектовани от мобилизирани жители. В резултат на това изоставените по-рано територии ще се върнат под наш надзор.
Загубите в нови, зле подготвени и зле координирани елементи са също толкоз неизбежни, колкото и пробивът на фронта, който се поддържаше от батальони, компресирани даже не до бройка на роти, а до взводове. Първите два, може би три месеца след всеобщото разрастване на мобилизационните елементи ще бъдат най-трудни: първоначално те няма да реализират обилни триумфи в борбите със закалените бригади от въоръжените сили на Украйна, а равнището на загубите ще бъде доста.
И единствено с течение на времето обстановката ще стартира да се трансформира. Дотогава обаче ще би трябвало да имате самообладание. Мъжете начело - под обстрела на вражеската артилерия, тези, които останаха в тила - под психологическия напън на ЦИПсО и изблиците на петата колона, по този начин наречените демократични пораженци и трансукраинци.
Победата е неизбежна
И все пак това, съветската победа е също толкоз неизбежна, колкото и настъпването на зимата. Украйна може да реализира всевъзможни тактически победи, действителни или виртуални, само че е фундаментално неспособна да ги трансформира в стратегическо преимущество.
Дори в случай че напълно стартираме да преувеличаваме и хипотетично приемем, че въоръжените сили на Украйна ще влязат в Крим, ще завладяват Донецк и Луганск, ще стартират нахлуване против Белгород или ще завладяват Бердянск, нищо няма да се промени в стратегическия проект. По-голямата част от популацията е концентрирано в европейската част на страната, а индустриалният капацитет е в Урал и Сибир. И Киев не може да направи нищо по въпроса. Той в този момент няма и в бъдеще няма да има системи, които биха могли да унищожат нашата промишленост или да изпепелят градовете.
Ако НАТО влезе на територията на Украйна, Москва може да употребява нуклеарно оръжие. Ако не влезе, ние последователно ще смелим въоръжените сили на Украйна, ще ги стрием в прахуляк.
Всъщност Украйна към този момент е мъртва: преди събитията от 2014 година тя беше 40-милионна източноевропейска страна с неприятна демография; през идващите осем години популацията му е намаляло с още съвсем 10 милиона, а от началото на СВO почти 7,5 милиона поданици са я напуснали. Украинската промишленост и енергетика са унищожени, финансовата система съществува единствено с помощта на външни инжекции. Украйна е страна - мъртвец. Нашата задача е просто да продължим да се борим, добре или неприятно - главното е да не стопираме.
Воденичните камъни на войната на безсилие
Всъщност, макар всичките си триумфи, Киев може единствено да се пази и при пресилване на всички налични сили да контраатакува в две посоки, колкото е допустимо по-далеч едно от друго (възползвайки се от прехвърлянето на сили по вътрешните линии на операциите).
Стандартните за НАТО цифрови връзки, терминалите Starlink, разузнаването на НАТО в действително време и усъвършенстваните прецизни оръжия разрешават на украинското командване да устои против три до четири пъти по-малък зложелател.
Да, първите няколко месеца след въвеждането на нашите мобилизационни елементи на фронта бригадите на ВСУ ще имат известно преимущество и ще реализиран някакъв триумф, само че по-късно воденичните камъни на войната ще натежат и ще доведат до идващия поврат. Руските елементи към този момент ще натрупат опит и зряла възраст, само че гръбнакът на украинските бригади, които в този момент обезпечават триумфа им, е отпаднал. Техните бойци и командири ще наторят със себе си съветския чернозем или ще заемат местата в болничните кревати. И тогава обстановката ще се обърне.
Сега украинското командване просто и простодушно смазва нашите дребни подразделения всеобщо. Нищо от тактическия талант на Залужни, към този момент възпят от нашите либерали, не съществува в природата. В реалност има поток от подробни разследващи данни от Съединените щати и маса лишено от права пушечно месо върху стотици единици гратис доставени бронирани машини.
Украинските командири на място работят стереотипно: те движат войските напред в търсене на слаби места. Поради това, даже имайки голямо преимущество в жива мощ и техника, въоръжените сили на Украйна се провалиха две офанзиви на Красни Лиман и в продължение на няколко седмици унищожиха пехотата си в „ червата “ на левия бряг на Ингулец, трансформирайки дребния хутор Сухой Ставок в братска могила за стотици и стотици техни военни.
Тъй като фронтът от наша страна се насища с войски, опциите на Въоръжените сили на Украйна за концентриране на запаси ще се стесняват. Те ще би трябвало да размажат наличните сили на все по-тънък пласт по все по-разширения фронт (сега те могат да разкрият, оголят обширни сектори от линията на прикосновение, знаейки, че съветската войска просто няма с кого да нападна там).
Как ще се отрази това на боеспособността на въоръжените сили на Украйна? Не е мъчно да се досетим, - по най-плачевния метод.
Какво да чакаме
През идващите месец и половина въоръжените сили на Украйна могат да подхващат още няколко сполучливи настъпления, в това число в тези региони, които към момента се смятаха за спокойни. За да не се трансфорат триумфите им в наша покруса, командването би трябвало да се погрижи за евакуацията на цивилното население. Иначе триумфите на украинската войска не въздействат на нищо.
Армията на губещия режим може да резервира нападателния си капацитет до самия край. Вермахтът организира последното си нахлуване през март 1945 година в региона на унгарското езеро Балатон. Остават два месеца до края на войната, само че врагът съумява да събере задоволително сили, с цел да принуди Червената войска да премине в защита.
Масовото въвеждане на мобилизирани елементи в бойни дейности в началото ще докара до загуби и съответния новинарски декор. Но напролет на 2023 година най-вероятно ще настъпи повратна точка: фронтовете ще се реалокират на запад и въздухът ще замирише на съветска победа.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Тежки вести идват от фронтовете на специфичната военна интервенция. В началото на септември нашата войска напусна Балаклея, Изюм и няколко десетки други обитаеми места в източната част на Харковска област. Три седмици по-късно Красний Лиман в Донбас е предаден. И единствено оня ден въоръжените сили на Украйна съумяха да принудят нашата войска да отстъпи от северната част на Херсонска област.
Хората не схващат за какво съветската войска напуща с подобен труд освободените територии. Телеграм каналите и медиите се надпреварваха да повторят класическия въпрос на Павел Милюков: нелепост ли е или изменничество?
Но както всеки комплициран проблем има просто, елементарно за схващане и… неверно решение, по този начин и нашият въпрос има явни и неверни отговори. Но с цел да разберем какво в действителност се е случило и какво ни готви близкото бъдеще, би трябвало да се потопим в детайлите.
Късметът обича огромните батальони
Русия стартира специфична интервенция, концентрирайки към 150 000 бойци по границите с Украйна (оценките варират в необятни граници от 120 000 до 200 000 бойци; по явни аргументи към момента няма точни данни в открити източници). Въпреки това не всички от тези сили участваха в офанзивата: някои останаха да покриват границите в неактивните райони, други бяха назначени да охраняват тила. В резултат на това на линията на прикосновение нашата войска работи против врага със сили от към 90 хиляди души и това към момента е оптимистична цифра.
Украинската войска имаше мощ от към 250 хиляди души; от тях 215 хиляди са били военнослужещи, освен това 120 хиляди са били непосредствено в бойни елементи. Страната извърши стратегия за образуване на войски за териториална защита, която по това време даде на Киев в допълнение 11 хиляди въоръжени души, а в бъдеще трябваше да образува 100-хиляден помощен корпус.
Освен това Украйна имаше войски на Националната армия, един от полковете на която е неразрешеният в Русия " Азов ", както и разнообразни специфични сили и паравоенни структури (гранична работа, СБУ и др.). Западни източници правят оценка общата бройка на военните сили, които Зеленски може да употребява против съветската войска, на 361 хиляди души, което дава съответствие към 4 към 1 в интерес на украинците.
Първоначалните триумфи на нашата войска бяха свързани с фактора на изненадата и качественото предимство на съветската войска. Но едномесечното стоене край Киев изравни това преимущество, позволявайки на украинските генерали да „ мачкат с маса “.
На чия страна е времето?
Зеленски разгласи военно състояние на 24 февруари, първия ден на СВО. В същото време стартира готовност. Там, където суматохата беше мощна, да вземем за пример в Киев, това докара до неконтролирано разпределяне на десетки хиляди единици автоматизирано оръжие на инцидентни хора.
На Банкова лиши месец, с цел да разбере, че има малко простаци, които да умрат за упоритостите на някогашния КВН-чик. На 27 март Зеленски забрани на украинските мъже да напущат страната, след което мобилизационният маховик се завъртя: започнаха да хващат мъже в магазини, на бензиностанции, на работа и покрай входовете.
Преработката на жителите в пушечно месо беше пусната на потоци: вълна след вълна украинската страна трансформира вчерашните водачи, зъболекари, ключари в петниста маса от „ мобики “, които без никакво страдание бяха подгонени за кръвопролитие под съветските снаряди.
Междувременно в Русия не бяха подхванати специфични ограничения за създаване и подсилване на групировката. Страната продължи да води война с 90-100 хиляди бойци по контракт. Извънредни мобилизационни ограничения бяха подхванати в ЛДНР, където общият брой на популацията, изпращано на фронта надмина даже украинските действителности.
В същото време се засилва набирането на личен състав в ЧВК " Вагнер ". Преди това много затворената конструкция стана налична даже за мъже на възраст от 24 до 40 години със междинни данни по физическа подготовка. Контактите на „ музикантите “ се появиха във всеки втори профилен чат или обществено в Telegram.
Независимо от това, мобилизационният капацитет на 30-милионното население на Украйна надалеч надвишаваше опциите на дребните национални републики и безпощадно професионалната, само че въпреки всичко частна компания на Евгений Пригожин.
Още през април за доста опитни хора стана ясно, че Русия незабавно би трябвало да стартира готовност. Привържениците на тази позиция обясниха, че към този момент нашата войска се държи заради качеството, само че с течение на времето количественото предимство на въоръжените сили на Украйна ще се трансформира в качествено. Мобилизираните нови бригади ще натрупат опит, Западът ще ги напомпа с съвременни оръжия, а нашите войски през това време ще се изморят, ще изгубят най-опитните командири и бойци и ще стартират да се провалят.
В последна сметка Русия ще бъде принудена да разгласи готовност и да стартира да изпраща новосформирани елементи на фронта, които, несъмнено, ще се срещнат в борба с към този момент зрелите, добре координирани бригади на съперника. Тогава тези предизвестия бяха възприети като последна паника. Животът обаче сподели правотата на скептиците.
Хвърляйки новосформираните елементи и „ териториалната защита “ на заколение, Киев съумя да резервира както съществуващите кадрови елементи, по този начин и да събере колода от елементи, подготвени в Европа. Към средата на лятото украинският режим разполагаше с войска от към 700 000 души (изявленията за един милион въоръжени са чисто пресилване на киевските пропагандисти), от които към 350 000 бяха на фронтовата линия.
Русия, въпреки това, продължи да работи със същия експедиционен корпус от 90 000 души или по-точно с това, което беше останало от него след пролетните борби. Загубите на групата бяха обезщетени (далеч не напълно) за сметка на доброволците, резервистите от ЛДНР и " музикантите ".
Малочислеността на нашия контингент ограничи опцията за ротация на войските на фронтовата линия. И това се отрази най-пагубно на здравето на персоналния състав. През Първата международна война европейските генерали научиха, че бойците могат да се бият в окопите, само че не и да живеят дълго там.
Ето за какво както германците, по този начин и нашите тогавашни съдружници систематично правиха ротации на персоналния състав на челните редици. Обикновено единицата участва " на фронта " от няколко седмици до няколко месеца, след което отива на отмора в тила. Все още имаме доста хора в окопите, които се бият от февруари, някои - от март.
Какво са седем месеца на фронта? Това са съвсем обезпечени „ убити “ тил и колене, корем, негоден от суха храна и непрекъснат стрес, в доста случаи загуба на зъби заради контузии, ранявания, авитаминози. Фронтът изгаря здравето на бойците. Така постоянно е било и постоянно ще бъде. Наричайки нещата с същинските им имена, в този момент хората, които се борят за нас, в положителния смисъл би трябвало да бъдат изпратени за доста месеци на рехабилитация, отмора и възобновяване в санаториум.
„ Чисто психически човек стартира да схваща къде се намира след към две седмици. Пикът на интензивност идва някъде в края на месеца. Каквато и да е подготовката му, след един месец в зоната на военни дейности, под непрекъснат психически напън, човек придобива бойна непоклатимост. След това още месец ще може да работи. И тогава ще стартира спадът “, изясни военният наблюдаващ, писателят Алексей Суконкин.
Той обърна внимание и на обстоятелството, че форматът на спецоперацията към момента не разрешава на нашите военнослужещи да излязат в отпуск и да се възстановят.
„ Тъжното за цялата ни конструкция, в границите на която беше извършена спецоперацията, е, че хората не бяха оставени да си починат. Нашите бойци останаха там седем месеца в зоната на бойните дейности. И хората работиха и виждаме резултата. Мобилизираните някъде след месец ще доближат психическа подготвеност за деяние.
Тактическата подготвеност, уповавам се, ще се стегне и плюс това ще се покачат уменията за потребление на оръжията, които им са дадени, и ще доведат до повишение на дисциплината. Следователно не е належащо да чакаме нещо по-рано от един месец “, акцентира Суконкин.
За украинците обстановката в това отношение се оказа малко по-добра, макар че, традиционно за въоръжените сили на Украйна, оттова се носи канибалска миризма. Батальоните за „ еднократна приложимост “, формирани от мобилизираните и териториалната защита / " мобики " и „ терики “/ бързо загиваха под ударите на нашата артилерия.
Понеслите загуби кадрови елементи (например 24-та обособена механизирана бригада на ВСУ, разрушена на части от " вагнеровци " в борбите за Попасная), бяха отведени за отмора и попълване в тила. В резултат на това някои „ захисници на Незалежная “ умират, преди да се уморят, други систематично се оказват в тила на ротация. И в двата случая няма рисково безсилие на персоналния състав.
Няма пехота - Няма нахлуване
През цялото лято диспропорцията се компенсираше от превъзходството на нашата войска в огнева мощност. Специфичният разход на муниции от наша страна към този момент надмина този от времето на Сталинградската борба. Според изчисленията на вражеската страна, в разгара на летните борби за Донбас към две хиляди тона снаряди летяха към техните позиции всеки ден. На собствен ред военният специалист Виктор Мураховски заяви, че мотострелкови батальон със своите БМП-3 е изразходвал превозените муниции единствено за ден от багра.
Чудовищният огнен вал разреши да се компенсира също толкоз чудовищното противоречие на силите и даже да се напредне, макар численото малцинство. Някои изключително блестящи чиновници даже съумяха да се похвалят, че сме обърнали законите на войната с главата надолу и в този момент, споделят те, целият свят ще стартира да пренаписва учебниците по тактичност.
В реалност е невероятно да се излъжат обективно съществуващите закони и модели. Опитът от доста модерни войни демонстрира, че атакуващата страна би трябвало да има трикратно преимущество в живата мощ над бранителите и петкратно преимущество в бранша за пробив.
Невъзможността за основаване на естествена компактност на войските ограничаваше и продължава да лимитира тактическите благоприятни условия на съветската войска. През цялото лято нашите войски не направиха нито едно нахлуване против съперника, с типичен удар по фланговете и следващо затваряне на обкръжението в оперативния гръб на съперника. Защо?
Ами тъй като за реализирането на сходна маневра са нужни войски, които ще са задоволителни освен за образуване на ударни групировки, само че и за завладяване на овладените територии. А тях ги няма. Ето за какво нашата войска води безсмислено фронтално нахлуване през всичките три месеца, като се мести със седмици от един опорен пункт на Въоръжените сили на Украйна към различен.
От друга страна, ние виждаме по какъв начин въоръжените сили на Украйна систематично вкарват стотици щурмови и разследващи групи в нашите отбранителни обединения, намират слаби места, вършат пробиви, консолидират се, придвижват се напред и в последна сметка принуждават войските ни да правят отстъпка под опасност от обграждане.
Ситуацията се повтаря още веднъж и още веднъж: Изюм, Красни Лиман и северната част на Херсонска област бяха завладяни по този метод.
Перспективи в пурпурно
Сега да се върнем на въпроса, който беше издигнат в заглавието на публикацията. Защо фронтовете се срутват един след различен? Отговорът е: тъй като въоръжените сили на Украйна са в разцвета на силите си, а нашата героична войска е извънредно изтощена и обезкървена.
Ситуацията се утежнява от солидните доставки на съвременно съоръжение на НАТО. Например, системите HIMARS и гаубиците M777 разрешават на врага да нокаутира нашите хранилища, а те са сериозни за обезпечаването на огневия вал. Липсата на цифрови криптирани връзки в нашите елементи, дефицитът на дронове, архаичните правила на взаимоотношение и надзор единствено утежняват обстановката.
Като се имат поради всички горепосочени фактори, разумно е да се допусна, че към момента ще виждаме вести за изоставянето на градове (надявам се, не районни центрове), които към този момент публично са част от Русия.
Постепенно нашето командване ще стартира да вкарва в деяние елементи, окомплектовани от мобилизирани жители. В резултат на това изоставените по-рано територии ще се върнат под наш надзор.
Загубите в нови, зле подготвени и зле координирани елементи са също толкоз неизбежни, колкото и пробивът на фронта, който се поддържаше от батальони, компресирани даже не до бройка на роти, а до взводове. Първите два, може би три месеца след всеобщото разрастване на мобилизационните елементи ще бъдат най-трудни: първоначално те няма да реализират обилни триумфи в борбите със закалените бригади от въоръжените сили на Украйна, а равнището на загубите ще бъде доста.
И единствено с течение на времето обстановката ще стартира да се трансформира. Дотогава обаче ще би трябвало да имате самообладание. Мъжете начело - под обстрела на вражеската артилерия, тези, които останаха в тила - под психологическия напън на ЦИПсО и изблиците на петата колона, по този начин наречените демократични пораженци и трансукраинци.
Победата е неизбежна
И все пак това, съветската победа е също толкоз неизбежна, колкото и настъпването на зимата. Украйна може да реализира всевъзможни тактически победи, действителни или виртуални, само че е фундаментално неспособна да ги трансформира в стратегическо преимущество.
Дори в случай че напълно стартираме да преувеличаваме и хипотетично приемем, че въоръжените сили на Украйна ще влязат в Крим, ще завладяват Донецк и Луганск, ще стартират нахлуване против Белгород или ще завладяват Бердянск, нищо няма да се промени в стратегическия проект. По-голямата част от популацията е концентрирано в европейската част на страната, а индустриалният капацитет е в Урал и Сибир. И Киев не може да направи нищо по въпроса. Той в този момент няма и в бъдеще няма да има системи, които биха могли да унищожат нашата промишленост или да изпепелят градовете.
Ако НАТО влезе на територията на Украйна, Москва може да употребява нуклеарно оръжие. Ако не влезе, ние последователно ще смелим въоръжените сили на Украйна, ще ги стрием в прахуляк.
Всъщност Украйна към този момент е мъртва: преди събитията от 2014 година тя беше 40-милионна източноевропейска страна с неприятна демография; през идващите осем години популацията му е намаляло с още съвсем 10 милиона, а от началото на СВO почти 7,5 милиона поданици са я напуснали. Украинската промишленост и енергетика са унищожени, финансовата система съществува единствено с помощта на външни инжекции. Украйна е страна - мъртвец. Нашата задача е просто да продължим да се борим, добре или неприятно - главното е да не стопираме.
Воденичните камъни на войната на безсилие
Всъщност, макар всичките си триумфи, Киев може единствено да се пази и при пресилване на всички налични сили да контраатакува в две посоки, колкото е допустимо по-далеч едно от друго (възползвайки се от прехвърлянето на сили по вътрешните линии на операциите).
Стандартните за НАТО цифрови връзки, терминалите Starlink, разузнаването на НАТО в действително време и усъвършенстваните прецизни оръжия разрешават на украинското командване да устои против три до четири пъти по-малък зложелател.
Да, първите няколко месеца след въвеждането на нашите мобилизационни елементи на фронта бригадите на ВСУ ще имат известно преимущество и ще реализиран някакъв триумф, само че по-късно воденичните камъни на войната ще натежат и ще доведат до идващия поврат. Руските елементи към този момент ще натрупат опит и зряла възраст, само че гръбнакът на украинските бригади, които в този момент обезпечават триумфа им, е отпаднал. Техните бойци и командири ще наторят със себе си съветския чернозем или ще заемат местата в болничните кревати. И тогава обстановката ще се обърне.
Сега украинското командване просто и простодушно смазва нашите дребни подразделения всеобщо. Нищо от тактическия талант на Залужни, към този момент възпят от нашите либерали, не съществува в природата. В реалност има поток от подробни разследващи данни от Съединените щати и маса лишено от права пушечно месо върху стотици единици гратис доставени бронирани машини.
Украинските командири на място работят стереотипно: те движат войските напред в търсене на слаби места. Поради това, даже имайки голямо преимущество в жива мощ и техника, въоръжените сили на Украйна се провалиха две офанзиви на Красни Лиман и в продължение на няколко седмици унищожиха пехотата си в „ червата “ на левия бряг на Ингулец, трансформирайки дребния хутор Сухой Ставок в братска могила за стотици и стотици техни военни.
Тъй като фронтът от наша страна се насища с войски, опциите на Въоръжените сили на Украйна за концентриране на запаси ще се стесняват. Те ще би трябвало да размажат наличните сили на все по-тънък пласт по все по-разширения фронт (сега те могат да разкрият, оголят обширни сектори от линията на прикосновение, знаейки, че съветската войска просто няма с кого да нападна там).
Как ще се отрази това на боеспособността на въоръжените сили на Украйна? Не е мъчно да се досетим, - по най-плачевния метод.
Какво да чакаме
През идващите месец и половина въоръжените сили на Украйна могат да подхващат още няколко сполучливи настъпления, в това число в тези региони, които към момента се смятаха за спокойни. За да не се трансфорат триумфите им в наша покруса, командването би трябвало да се погрижи за евакуацията на цивилното население. Иначе триумфите на украинската войска не въздействат на нищо.
Армията на губещия режим може да резервира нападателния си капацитет до самия край. Вермахтът организира последното си нахлуване през март 1945 година в региона на унгарското езеро Балатон. Остават два месеца до края на войната, само че врагът съумява да събере задоволително сили, с цел да принуди Червената войска да премине в защита.
Масовото въвеждане на мобилизирани елементи в бойни дейности в началото ще докара до загуби и съответния новинарски декор. Но напролет на 2023 година най-вероятно ще настъпи повратна точка: фронтовете ще се реалокират на запад и въздухът ще замирише на съветска победа.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ