Баладата Крикет в Уиндзор възниква в съзнанието на Иван Тургенев

Баладата " Крикет в Уиндзор " поражда в съзнанието на Иван Тургенев на хиляди километри от Уиндзорския замък, до момента в който пътува с трен от родовото имение Спаское за столицата. Повод за написването е описаното в пресата грубо потушаване на нашето Априлско въстание от 1876 година Турските зверства провокират отвращение и в Русия, и по целия свят. Британското държавно управление, както е известно, заема публична позиция на невмешателство, само че на процедура по всякакъв начин поддържа Османската империя.
" Крикет в Уиндзор " е жлъчен пасквил против туркофилската политика на английското държавно управление и кралица Виктория, като разкрива всегдашния неприветлив лик на надменния Албион на интернационалната сцена. Чрез него Иван Сергеевич Тургенев причислява своя всесилен глас на създател и хуманист към гласовете на велики писатели, учени, революционери и журналисти като Виктор Юго, Фьодор Достоевски, Чарлз Дарвин, Дмитрий Менделеев, Джузепе Гарибалди, Макгахан, в отбрана на една обективна българска идея. /> Крикет в Уиндзор

Кралицата отново в Уиндзорския лес
следи по какъв начин на крикет играят
придворните дами - туй фешън е през днешния ден
и всички от горделивост сияят.
И топки разменят си с щастлив зов,
когато уцелят вратите...
Кралицата смее се... само че след момент
извръща си с смут очите.

Тя вижда, че измежду цветя и треви
подскачат не топки чевръсти,
а като че ли - стотици човешки глави,
отрязани с кървави пръсти!
Глави на дами, на моми и деца,
починали след изтезания,
с издрани от нокти на див звяр лица,
със знак от ужасни премеждия.

А кралската дъщеря - играе и тя
с главите безчет, а едната
търкаля се, скача и пада в прахта,
на нашта кралица в краката.
Глава на дете, къдрокоса глава,
която шепти, упреква...
Кралицата тръпне от тия слова
и тежко, и ужасно й става.

" О, докторе, помощ! Лекарство ми дай! "
А лекарят споделя общително:
" Мадам, доста вестници чели сте май,
това не е по никакъв начин потребно...
" Таймс " написа, че българи, както проличава,
са жертви на турски кланета...
Изпийте туй прахче... ще Ви облекчи! "
Откарват я у дома с карета.

Но тежките мисли все така я гнетят,
тя тъмно е свъсила вежди...
О, божичко, с кръв е оцапан платът
на нейните кралски одежди!
" Отмийте кръвта! Заповядвам ви аз,
английски реки! " - тя вопие...
" Кралице, уви! На света няма власт -
почтената кръв да отмие! "

20 юли 1876

Превод Петър Велчев