Традиции и обичаи на Бъдни вечер
Бъдни вечер е един от най-важните фамилни празници в българския календар. Самото му име произлиза от бдение или съдбини. В първия случай по-силна е християнската символика – с молитва да се посрещне раждането на Спасителя. Вторият вид е отражение на езическите вярвания, съгласно които раждането на младия господ се свързва с възкръсването на цялата природа и се счита за начало на новата година.. Затова на Бъдни вечер се правят голям брой ритуали, които би трябвало да донесат шанс и изобилие в дома.
Православие
От православна позиция, трапезата няма никакво значение или друго условие с изключение на да е постна, защото е последният ден от Рождественския пост.
На този ден християните се приготвят духовно – чрез пост, изповед и молитва да приемат Светото Причастие и по този начин почтено да посрещнат Христовото Рождество.
Народни и езически
В националните традиции могат да се открият разнообразни обичаи, някои от които езически и надлежно несъвместими с християнството и православната религия. Вечер всички членове на фамилията сядат на трапезата.
Трапезата на Бъдни вечер е тържествена, само че и постна защото е последният ден от Рождественския пост.
На трапезата би трябвало да има 7, 9 или 11 ястия - нечетен брой. Това са три от свещените цифри на древноюдейската Кабала. Гозбите обаче са постни. На трапезата би трябвало да има: варено жито, варен боб, сърми, пълнени чушки с фасул (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища вършат също тиквеник, зелник и дребна пита, в която е скрита паричка (на който се падне, ще бъде благополучен цялата година). В четирите ъгъла на стаята се слага по един орех. Това се прави, с цел да се осветят четирите краища на света. При разчупване на обредния самун първото парче алегорично се оставя за Богородица и умрелите, след това за къщата, а идващите се раздават на всеки член от фамилията съгласно възрастта, както и на домашните животни. След привършване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, в знак на упования посетител.
