Как една българка стана част от историята на Бон
Бад Годесберг - тогавашният дипломатически квартал на Бон, е цялостен с история и остаряла популярност: години наред е бил център на политическия живот. А политиката нерядко се е правила на маса - още откогато Бон става столица, та до времената, в които се разделя с този влиятелен статут. Така сладкарница " Schöner ", която към този момент не съществува, се гордеела, че Хелмут Кол е купувал обичаните си бадемови сладки точно там, а ресторант " Aennchen " (също към този момент не съществува) бил толкоз прочут, че на изпращаните до него писма нямало потребност да се написа адрес - всички знаели коя е съдържателката на паметното заведение. Един от дребното, а може би даже единственият от тогавашните обичайни заведения за хранене в Бад Годесберг, който е непокътнат и до през днешния ден, е " Матернус ". За това заслугата е на българката Божана Димова, която преди десетина година поема бизнеса на една именита ресторантьорка - Риа Матернус.
Роналд Рейгън е единствено един от американските президенти, гостували на Риа Матернус
Нейната биография е повече от забавна и даже единствено един образец стига - по какъв начин тогавашната възпитаничка на монахини през 1945-а година танцува на маса с военачалник Джордж Патън, един от командващите съюзническите войски по време на Втората международна война. (И въобще на драго сърце танцува по масите.) А при започване на 50-те години поставя и началото на " Матернус ", където постоянно се срещали политици (както и шпиони) от огромен интернационален мащаб: Шарл дьо Гол, съвсем всички американски президенти от следвоенните години, да не приказваме за немските политически величия Франц-Йозеф Щраус, Вили Бранд, Хелмут Шмит, Ханс-Дитрих Геншер. Геншер да вземем за пример завел една вечер в ресторанта тогавашния външен министър на Горбачов Едуард Шеварднадзе, на който точно там били показани вкупом шефовете на всички немски секрети служби, само че не преднамерено, а просто тъй като били в ресторанта. Той останал толкоз удовлетворен, че след това изпратил букет на Риа.
" Беше доста благополучен, за него това беше същинско прекарване ", споделя Геншер.
Вероятно е знаела повече и от Мата Хари
С право назовават Риа Матернус най-известната ресторантьорка на Бон от следвоенните времена и " изповедничката на Бонската република ". Ресторант " Матернус " пък получава прозвището " борса за вести ". Нещо повече, твърди се, че и Мата Хари би завидяла на Риа Матернус за сведенията, с които е разполагала. Но в никакъв случай не си разрешила да злоупотреби с тях, а за заслугите ѝ към страната за 60-ия й рожден ден я удостояват с Федералния кръст за заслуги. В течение на годините получава голям брой примамливи оферти от влиятелни медии да опише това, което знае, само че изрично отхвърля.
Хелмут Шмит не се е разделял с цигарата си и в " Матернус "
Тъй като няма деца, Риа Матернус осиновява основния си готвач Ервин Дрешер, на който предава бизнеса, а след него през 2012-а година ресторантът попада в български ръце - тези на Божана. Тя е по-склонна да беседва с медиите от своята видна предшественичка и споделя пред Дъждовни води какви са били последните 10 години в " Матернус ":
Дъждовни води: Какво е да поемеш ресторанта на една феноменална жена, освен това без да си германка?
Б. Димова: Беше много тежко първоначално, тъй като човек трябваше да се потвърди на германците - че може, макар че е чужденец, да се оправи с един от най-германските заведения за хранене в Бон. Когато разбрах каква дълга история има ресторантът, несъмнено ми се наложи да науча доста неща, тъй като клиентите питат, задават въпроси и би трябвало да си квалифициран.
Дъждовни води: Кое е най-поразителното в личността на Риа Матернус?
Б. Димова: Учудващо е по какъв начин е успявала да сплоти политици от разнообразни партии, да се срещат тук, да водят значими диалози. При това съгласно мен не кухнята е била водеща - просто им е било значимо мястото, където могат да се срещат.
Дъждовни води: А какъв брой значимо е това място през днешния ден?
Б. Димова: Все още идват остарели политици. Геншер да вземем за пример беше наш непрекъснат клиент, от време на време по два пъти дневно. Когато са в Бон, политиците от Берлин също ни посещават. Бившият вицеканцлер Мюнтеферинг е идвал, левият политик Грегор Гизи. Идвали са и високопоставени задгранични политици, дори доста високопоставени. А и благородници - това проличава по купите им, когато вършат резервацията.
Дъждовни води: Комбинацията от характер и поверителност е била печелившата за Риа Матернус. Дали и в този момент е по този начин?
Б. Димова: Явно да, тъй като през вчерашния ден за следващ път се отби един непрекъснат клиент, който ме назовава госпожа Матернус.
Дъждовни води: Каква е положителната рецепта за съхраняването на една традиция?
Б. Димова: Трудно е, тъй като младото потомство не познава доста от старите политици, които са идвали тук, а ние искахме да притеглим и по-млада аудитория. Все отново сега, в който човек има време да им изясни някои неща, демонстрират огромен интерес и са очаровани.
Дъждовни води: По стените на ресторанта висят фотоси, с които би се гордял всеки исторически музей. Но това не е музей.
Б. Димова: Не, не е, само че периодичен тук идват гости, които се интересуват точно от историята на ресторанта - в границите на специфични турове, които се провеждат един път месечно. Хората идват на групи, сядат в историческите салони - могат да прегледат и албумите със фотосите на гостувалите тук забележителни персони , и книгите, в които написа за ресторанта и за Риа Матернус. Могат да видят първото меню от 1951-а година. Важното за нас е да комбинираме остарялото и новото, и мисля, че ни се отдава. Днешното време има нови герои - да вземем за пример хората, помагали за разчистването на вредите от наводнения наоколо, които се " възнаградиха " с посещаване при нас наскоро.
Дъждовни води: Ясно е, че сходствата с менюто от 1951-а няма по какъв начин да са огромни - какво харесват хората през днешния ден и какво могат да научат за България от " Матернус "?
Б. Димова: Вкусовете през днешния ден естествено са други, само че като традиция сме оставили в менюто гъските през зимата - нещо, което е типично за Германия. Има и дискретно наличие на българската кухня - тараторът, който от години предлагаме лятно време, се харесва доста. С една нехарактерна за България добавка - пушена сьомга по концепция на Манфред, шефа на кухнята, който знае по какъв начин да примами клиентите.
Дъждовни води: Какво чакат клиентите - имайки поради значимостта на метода, който в България не всеки път е на напред във времето?
Б. Димова: Очакват да им се усмихнеш. Редовните ни клиенти са доста удовлетворени, че ги посочвам по име - нещо доста значимо, което в България съвсем не съм го виждала. Очакват кухнята да е на равнище. Комуникацията с германците ми се отдава извънредно елементарно, може да прозвучи нескромно, само че ме харесват - евентуално имат потребност от душеприказчик.
Текстът е оповестен
Роналд Рейгън е единствено един от американските президенти, гостували на Риа Матернус
Нейната биография е повече от забавна и даже единствено един образец стига - по какъв начин тогавашната възпитаничка на монахини през 1945-а година танцува на маса с военачалник Джордж Патън, един от командващите съюзническите войски по време на Втората международна война. (И въобще на драго сърце танцува по масите.) А при започване на 50-те години поставя и началото на " Матернус ", където постоянно се срещали политици (както и шпиони) от огромен интернационален мащаб: Шарл дьо Гол, съвсем всички американски президенти от следвоенните години, да не приказваме за немските политически величия Франц-Йозеф Щраус, Вили Бранд, Хелмут Шмит, Ханс-Дитрих Геншер. Геншер да вземем за пример завел една вечер в ресторанта тогавашния външен министър на Горбачов Едуард Шеварднадзе, на който точно там били показани вкупом шефовете на всички немски секрети служби, само че не преднамерено, а просто тъй като били в ресторанта. Той останал толкоз удовлетворен, че след това изпратил букет на Риа.
" Беше доста благополучен, за него това беше същинско прекарване ", споделя Геншер.
Вероятно е знаела повече и от Мата Хари
С право назовават Риа Матернус най-известната ресторантьорка на Бон от следвоенните времена и " изповедничката на Бонската република ". Ресторант " Матернус " пък получава прозвището " борса за вести ". Нещо повече, твърди се, че и Мата Хари би завидяла на Риа Матернус за сведенията, с които е разполагала. Но в никакъв случай не си разрешила да злоупотреби с тях, а за заслугите ѝ към страната за 60-ия й рожден ден я удостояват с Федералния кръст за заслуги. В течение на годините получава голям брой примамливи оферти от влиятелни медии да опише това, което знае, само че изрично отхвърля.
Хелмут Шмит не се е разделял с цигарата си и в " Матернус "
Тъй като няма деца, Риа Матернус осиновява основния си готвач Ервин Дрешер, на който предава бизнеса, а след него през 2012-а година ресторантът попада в български ръце - тези на Божана. Тя е по-склонна да беседва с медиите от своята видна предшественичка и споделя пред Дъждовни води какви са били последните 10 години в " Матернус ":
Дъждовни води: Какво е да поемеш ресторанта на една феноменална жена, освен това без да си германка?
Б. Димова: Беше много тежко първоначално, тъй като човек трябваше да се потвърди на германците - че може, макар че е чужденец, да се оправи с един от най-германските заведения за хранене в Бон. Когато разбрах каква дълга история има ресторантът, несъмнено ми се наложи да науча доста неща, тъй като клиентите питат, задават въпроси и би трябвало да си квалифициран.
Дъждовни води: Кое е най-поразителното в личността на Риа Матернус?
Б. Димова: Учудващо е по какъв начин е успявала да сплоти политици от разнообразни партии, да се срещат тук, да водят значими диалози. При това съгласно мен не кухнята е била водеща - просто им е било значимо мястото, където могат да се срещат.
Дъждовни води: А какъв брой значимо е това място през днешния ден?
Б. Димова: Все още идват остарели политици. Геншер да вземем за пример беше наш непрекъснат клиент, от време на време по два пъти дневно. Когато са в Бон, политиците от Берлин също ни посещават. Бившият вицеканцлер Мюнтеферинг е идвал, левият политик Грегор Гизи. Идвали са и високопоставени задгранични политици, дори доста високопоставени. А и благородници - това проличава по купите им, когато вършат резервацията.
Дъждовни води: Комбинацията от характер и поверителност е била печелившата за Риа Матернус. Дали и в този момент е по този начин?
Б. Димова: Явно да, тъй като през вчерашния ден за следващ път се отби един непрекъснат клиент, който ме назовава госпожа Матернус.
Дъждовни води: Каква е положителната рецепта за съхраняването на една традиция?
Б. Димова: Трудно е, тъй като младото потомство не познава доста от старите политици, които са идвали тук, а ние искахме да притеглим и по-млада аудитория. Все отново сега, в който човек има време да им изясни някои неща, демонстрират огромен интерес и са очаровани.
Дъждовни води: По стените на ресторанта висят фотоси, с които би се гордял всеки исторически музей. Но това не е музей.
Б. Димова: Не, не е, само че периодичен тук идват гости, които се интересуват точно от историята на ресторанта - в границите на специфични турове, които се провеждат един път месечно. Хората идват на групи, сядат в историческите салони - могат да прегледат и албумите със фотосите на гостувалите тук забележителни персони , и книгите, в които написа за ресторанта и за Риа Матернус. Могат да видят първото меню от 1951-а година. Важното за нас е да комбинираме остарялото и новото, и мисля, че ни се отдава. Днешното време има нови герои - да вземем за пример хората, помагали за разчистването на вредите от наводнения наоколо, които се " възнаградиха " с посещаване при нас наскоро.
Дъждовни води: Ясно е, че сходствата с менюто от 1951-а няма по какъв начин да са огромни - какво харесват хората през днешния ден и какво могат да научат за България от " Матернус "?
Б. Димова: Вкусовете през днешния ден естествено са други, само че като традиция сме оставили в менюто гъските през зимата - нещо, което е типично за Германия. Има и дискретно наличие на българската кухня - тараторът, който от години предлагаме лятно време, се харесва доста. С една нехарактерна за България добавка - пушена сьомга по концепция на Манфред, шефа на кухнята, който знае по какъв начин да примами клиентите.
Дъждовни води: Какво чакат клиентите - имайки поради значимостта на метода, който в България не всеки път е на напред във времето?
Б. Димова: Очакват да им се усмихнеш. Редовните ни клиенти са доста удовлетворени, че ги посочвам по име - нещо доста значимо, което в България съвсем не съм го виждала. Очакват кухнята да е на равнище. Комуникацията с германците ми се отдава извънредно елементарно, може да прозвучи нескромно, само че ме харесват - евентуално имат потребност от душеприказчик.
Текстът е оповестен
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ