Възкръсналата история: Всичко, което трябва да знаете за цар Фердинанд
Възкръсналата история: Всичко, което би трябвало да знаете за цар Фердинанд. На смъртния си одър той пита: „ Кога отпътуваме за България? “
Тленните остатъци на цар Фердинанд I
/1861-1948 г./, който разгласи независимостта през 1908 година и е в основата на модернизацията и европеизацията на България, се завръщат на родна земя, с цел да бъдат препогребани в построения от него замък „ Врана “.
Това се случва съвсем 76 години след неговата кончина. Ето всичко, което
би трябвало да знаете за Цар Фердинанд I.
Принц Фердинанд Сакскобургготски е роден на 26 февруари 1861 година в столицата на Австрийската империя Виена. Той е представител на католическия клон на Сакскобургготската династия, която през XIX век
ръководи няколко монархии в Европа –
Англия, Белгия, Португалия и от 1887 година България. Неговата майка принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска е дъщеря на последния френски крал Луи-Филип.Именно тя предизвиква упоритостта му да заеме българския престол и влага милиони златни франкове за модернизацията на България.
Цар Фердинанд I е единственият балкански монарх с толкоз аристократично родословие, който по едно и също време е пряк правоприемник на френския крал Анри IV и на австрийската императрица Мария-Терезия Хабсбургска.
Той произлиза и от един от най-древните
немски родове – Витините.Бъдещият български държател е добре просветен, прави проучвания и научни командировки, открива птици и растения, които носят неговото име. Чете на 7 езика и написа на 5.През 1887 година княз Фердинанд застава отпред на България. Това е един доста сложен интервал,
в който руската агитация против него
е доста мощна, а западните сили не желаят да влизат в спор с Русия. Кризи, спорове, убийства, режимът на Стамболов всичко това няма по какъв начин да не рефлектира върху младия княз.
Признанието от Русия идва едвам в средата на 90-те години, когато престолонаследникът княз Борис Търновски е кръстен в православната религия, а за негов кръстник е определен съветският император Николай II. Тогава Фердинанд
подценява римския папа Лъв XIII
и брачната половинка си княгиня Мария Луиза и сменя вероизповеданието на престолонаследника Борис като издава манифест за православното му кръщение. Манифестът е прочетен в Народното събрание от министър-председателя Константин Стоилов. Кръщението е осъществено на 2 февруари 1896 година в църквата „ Света Неделя “
от българския Екзарх Йосиф I.
Цар Фердинанд I e една от най-противоречивите личности в най-новата ни история. В документите от онази ера се признават доста негови скъпи качества като добър посланик, извънредно еластичен и ловък политик. И в това време човек с болезнени упоритости – надменност, високо самочувствие стигащо от време на време до грандомания.
Но цар Фердинанд I е преди всичко модернизатор, който има предпочитание да издигне България в Европа освен с по-големите граници, а с издигането на нейните институции. Той насърчава Българска академия на науките, основава Природонаучния музей, системата от царски научни институти и музеи, насърчава художници и писатели, които изпраща в чужбина със стипендии.Страната ни изживява стопански напредък, строят се железници, заводи, пристанища, публични здания.
Това е равносметката от четвърт век ръководство,
който се отбелязва през 1912 година, когато избухва Първата балканска война и България с дребни спирания води война за националното си обединяване до края на 1918 година, когато претърпява проваляне в Първата международна война.
Авантюрата от 1913 година и последвалото проваляне в Голямата война ще зачеркнат всичките му достижения. И за един дълъг интервал от време монархът ще бъде виновен
за всички беди на България.
Българската историография преглежда цар Фердинанд като спорна персона. От една страна се акцентират заслугите му за одобряването и издигането на Третата българска страна, както и за нейната самостоятелност. От друга страна Фердинанд носи мъчно оспорима виновност за пагубното по своите последствия присъединяване на България в Междусъюзническата и Първата международна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби.
Цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 година
в интерес на сина си – бъдещият цар Борис III, и напуща страната. Установява се в град Кобург, Германия, където живее до гибелта си. Именно от там ще дойдат и тленните остатъци на починалия държател. Фердинанд в никакъв случай не е позволен да посети още веднъж България, макар многократните му настоявания, изключително през 1937 година при раждането на внука му – престолонаследника княз Симеон Търновски (Симеон Сакскобургготски).
Жени се 3 пъти. Първият му брак е с
италианската принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска, от която има 4 деца – цар Борис III, княз Кирил Преславски, княгиня Евдокия и княгиня Надежда. Княгиня Мария-Луиза умира в резултат на затруднения след раждането на последната им щерка. Вторият брак на Фердинанд на 28 февруари 1908 година в гр. Кобург, Германия, е с немската принцеса Елеонора декор Ройс-Кьостриц (1860 – 1917), от която няма деца. Третият му брак е с Алжбета Брезакова,
неговата словашка камериерка.
Фердинанд I умира на 87 години на 10 септември 1948 година, надживял гибелта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си военачалник Петър Ганчев: „ Кога отпътуваме за България? “
76-години след кончината: Тленните остатъци на цар Фердинанд идват в България
Днес тленните остатъци на цар Фердинанд ще дойдат в София с боен аероплан от град Кобург. Машината ще кацне на държавния VIP на аерогарата към 14 часа.
След това ковчегът ще бъде свален тържествено и положен в катафалка, която ще отпътува към двореца „ Врана “. Траурната гала, в която може да участват и граждани ще тръгне от основния вход, като гвардейци ще поемат ковчега на рамо и през шпалир доближават до самия замък.
Там гвардейският оркестър ще изсвири първия български химн „ Шуми Марица “. В двореца „ Врана “ тленните остатъци на цар Фердинанд ще бъдат посрещнати от Симеон Сакскобургготски и неговото семейство, дружно с Н.ВПр. Западно и Средноевропейски митрополит Антоний, формален делегат на Светия Синод и от апостолическия нунций в България архиепископ монсеньор Лучано Суриани.
Траурната гала ще се организира пред централния вход на „ Врана “, след което ковчегът ще бъде подложен в централното предверие, където ще се състои кратко сбогуване в фамилен кръг. След това вратите на двореца ще са отворени за жителите, искащи да отдадат последна респект пред ковчега на починалия цар Фердинанд.
Завръщането на тленните остатъци на цар Фердинанд се случва 76 години след гибелта на монарха. До в този момент останките бяха положени в криптата на църквата „ Св. Августин “ в баварския град Кобург.
Тленните остатъци на цар Фердинанд I
/1861-1948 г./, който разгласи независимостта през 1908 година и е в основата на модернизацията и европеизацията на България, се завръщат на родна земя, с цел да бъдат препогребани в построения от него замък „ Врана “.
Това се случва съвсем 76 години след неговата кончина. Ето всичко, което
би трябвало да знаете за Цар Фердинанд I.
Принц Фердинанд Сакскобургготски е роден на 26 февруари 1861 година в столицата на Австрийската империя Виена. Той е представител на католическия клон на Сакскобургготската династия, която през XIX век ръководи няколко монархии в Европа –
Англия, Белгия, Португалия и от 1887 година България. Неговата майка принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска е дъщеря на последния френски крал Луи-Филип.Именно тя предизвиква упоритостта му да заеме българския престол и влага милиони златни франкове за модернизацията на България.
Цар Фердинанд I е единственият балкански монарх с толкоз аристократично родословие, който по едно и също време е пряк правоприемник на френския крал Анри IV и на австрийската императрица Мария-Терезия Хабсбургска. Той произлиза и от един от най-древните
немски родове – Витините.Бъдещият български държател е добре просветен, прави проучвания и научни командировки, открива птици и растения, които носят неговото име. Чете на 7 езика и написа на 5.През 1887 година княз Фердинанд застава отпред на България. Това е един доста сложен интервал,
в който руската агитация против него
е доста мощна, а западните сили не желаят да влизат в спор с Русия. Кризи, спорове, убийства, режимът на Стамболов всичко това няма по какъв начин да не рефлектира върху младия княз.
Признанието от Русия идва едвам в средата на 90-те години, когато престолонаследникът княз Борис Търновски е кръстен в православната религия, а за негов кръстник е определен съветският император Николай II. Тогава Фердинанд
подценява римския папа Лъв XIII
и брачната половинка си княгиня Мария Луиза и сменя вероизповеданието на престолонаследника Борис като издава манифест за православното му кръщение. Манифестът е прочетен в Народното събрание от министър-председателя Константин Стоилов. Кръщението е осъществено на 2 февруари 1896 година в църквата „ Света Неделя “
от българския Екзарх Йосиф I.
Цар Фердинанд I e една от най-противоречивите личности в най-новата ни история. В документите от онази ера се признават доста негови скъпи качества като добър посланик, извънредно еластичен и ловък политик. И в това време човек с болезнени упоритости – надменност, високо самочувствие стигащо от време на време до грандомания.
Но цар Фердинанд I е преди всичко модернизатор, който има предпочитание да издигне България в Европа освен с по-големите граници, а с издигането на нейните институции. Той насърчава Българска академия на науките, основава Природонаучния музей, системата от царски научни институти и музеи, насърчава художници и писатели, които изпраща в чужбина със стипендии.Страната ни изживява стопански напредък, строят се железници, заводи, пристанища, публични здания. Това е равносметката от четвърт век ръководство,
който се отбелязва през 1912 година, когато избухва Първата балканска война и България с дребни спирания води война за националното си обединяване до края на 1918 година, когато претърпява проваляне в Първата международна война.
Авантюрата от 1913 година и последвалото проваляне в Голямата война ще зачеркнат всичките му достижения. И за един дълъг интервал от време монархът ще бъде виновен
за всички беди на България.
Българската историография преглежда цар Фердинанд като спорна персона. От една страна се акцентират заслугите му за одобряването и издигането на Третата българска страна, както и за нейната самостоятелност. От друга страна Фердинанд носи мъчно оспорима виновност за пагубното по своите последствия присъединяване на България в Междусъюзническата и Първата международна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби.
Цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 година
в интерес на сина си – бъдещият цар Борис III, и напуща страната. Установява се в град Кобург, Германия, където живее до гибелта си. Именно от там ще дойдат и тленните остатъци на починалия държател. Фердинанд в никакъв случай не е позволен да посети още веднъж България, макар многократните му настоявания, изключително през 1937 година при раждането на внука му – престолонаследника княз Симеон Търновски (Симеон Сакскобургготски).
Жени се 3 пъти. Първият му брак е с
италианската принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска, от която има 4 деца – цар Борис III, княз Кирил Преславски, княгиня Евдокия и княгиня Надежда. Княгиня Мария-Луиза умира в резултат на затруднения след раждането на последната им щерка. Вторият брак на Фердинанд на 28 февруари 1908 година в гр. Кобург, Германия, е с немската принцеса Елеонора декор Ройс-Кьостриц (1860 – 1917), от която няма деца. Третият му брак е с Алжбета Брезакова,
неговата словашка камериерка.
Фердинанд I умира на 87 години на 10 септември 1948 година, надживял гибелта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си военачалник Петър Ганчев: „ Кога отпътуваме за България? “
76-години след кончината: Тленните остатъци на цар Фердинанд идват в България
Днес тленните остатъци на цар Фердинанд ще дойдат в София с боен аероплан от град Кобург. Машината ще кацне на държавния VIP на аерогарата към 14 часа.
След това ковчегът ще бъде свален тържествено и положен в катафалка, която ще отпътува към двореца „ Врана “. Траурната гала, в която може да участват и граждани ще тръгне от основния вход, като гвардейци ще поемат ковчега на рамо и през шпалир доближават до самия замък.
Там гвардейският оркестър ще изсвири първия български химн „ Шуми Марица “. В двореца „ Врана “ тленните остатъци на цар Фердинанд ще бъдат посрещнати от Симеон Сакскобургготски и неговото семейство, дружно с Н.ВПр. Западно и Средноевропейски митрополит Антоний, формален делегат на Светия Синод и от апостолическия нунций в България архиепископ монсеньор Лучано Суриани.
Траурната гала ще се организира пред централния вход на „ Врана “, след което ковчегът ще бъде подложен в централното предверие, където ще се състои кратко сбогуване в фамилен кръг. След това вратите на двореца ще са отворени за жителите, искащи да отдадат последна респект пред ковчега на починалия цар Фердинанд.
Завръщането на тленните остатъци на цар Фердинанд се случва 76 години след гибелта на монарха. До в този момент останките бяха положени в криптата на църквата „ Св. Августин “ в баварския град Кобург.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ