Бабуинът, който регулираше жп гара в Кейптаун и неговият приятел-ветеран от Първата Световна война
Бабуинът Джак може да се похвали като животно с изключителна кариера. Историята му ни придвижва в Кейптаун и ни среща с един от най-ценните фрагменти на железницата. Като извънредно занимателна атракция на гарата, същият бабуин постоянно обичал да скача от трен на трен, понякога даже в придвижване, превозът го впечатлявал, а и хората го обичали.
Един ден през далечната 1877 година Джак прави неверният скок и пада под колелата на влака. Бабуинът оцелява, само че наранява двата си крайници и коляното си. Макар и да е обездвижен доста съществено от контузиите си, бабуинът не се отхвърля от заниманието си. Служителите на гарата го съжаляват и стартират да го лекуват. Домашният любим скоро съумява да се изправи на крайници и няма никакви проблеми да стартира своя живот още веднъж.
Правят му специфични патерици, с които да се движи и даже количка, а като бонус получава и работа. „ Скокльо “ се научава да пуска сигнали на машинистите, оказва помощ на кондуктора, носи ключовете за гарата и още доста други странични отговорности, които го трансформират в любим на идващи и заминаващи. Най-важното е, че е толкоз обичан, че на гарата идват хора, които нямат никакво желание да пътуват, а просто да видят по какъв начин Джак направлява влаковете. Проблемът обаче е, че мнозина стартират да недоволстват от обстоятелството, че бабуин ръководи цяла гара.
В един миг идват даже и специалисти, с цел да ревизират дали в действителност животно работи по-добре от индивида. Пред погледа на специалистите, началникът на гарата дава сигнал и всички следят по какъв начин Джак отива до стрелата и трансформира посоката. Докато се придвижва, бабуинът не изпуска от взор машинистите, с цел да разбере в каква посока желаят да се движат. При през целия ден наблюдения, експертите не намерили нито една забележка, за „ Скокльо “ е било изключително развлечение и наслаждение. Стига се до там, че се вписва в формалните документи като чиновник, заплащат му се 20 цента и половин бутилка бира, която той употребявал след работно време. В продължение на 9 години, бабуинът в никакъв случай не направил и една неточност. Впечатлявал идващи и заминаващи, оказал се даже чиновник на месеца и служил правилно на гарата в Кейптаун. За страдание в един миг се разболява от туберколоза и е освободен от работа, като в следствие умира.
Черепът му е непокътнат в Южна Африка, а мнозина помнят професионалната му изява. Дори и като амулет на железниците, той постоянно се бърка с още едно животно. Съществува още един съименник на бабуина, който обаче съумява да се популяризира през Първата Световна война. Бабуинът Джаки е публична част от 3-та Южноафриканска пехота. Неговият живот стартира като домакински любим на Албърт Мар. Човекът го открива като доста дребен във фермата си и взема решение да го вземе и дресира. Очевидно не му е трябвало доста време и скоро всички обикнали бабуинът. Няколко години двамата прекарват под един покрив, само че домашният любим бил пуснат на независимост, ширийки се из цялата плантация.
Историята продължава до 1915 година с включването на Албърт в световния спор. Осъзнава, че не желае да остави своя питомец самичък и взема решение да го вземе със себе си на фронта. Макар и да не има вяра, че животното ще откри място в редиците, армията се съгласява, а и да бъдем почтени – всеки човек с най-странните прищевки е подготвен да бъде взет на фронта, изключително откакто има опция да носи пушка. Джаки получава отношението, което всеки различен боец получава – има униформа, знаците на пехотата и даже зачислена храна.
С времето даже се научава да поздравява офицерите, изправяйки се и козирувайки. Пали цигарите на офицерите, когато ги види да търсят огънче и се ориентира по аромата на тютюн. Поради обстоятелството, че е подготвен когато и да е да услужи на другар боец, скоро става и талисмана на ротата. Прекарва много време в окопните войни във Франция и даже е ранен. По време на артилерийски огън, Джаки строи каменна стена, с цел да се защищити от шрапнелите. Не съумява да се оправи толкоз добре и един шрапнел го удря в десния крайник. В лазарета излиза наяве, че този боец ще изгуби единият си крайник. Лекарят не знае какъв брой тъкмо хлороформ да постави и не счита, че Джаки въобще ще се разсъни, само че след няколко дни е още веднъж изправен. За своята храброст, бабуинът получава орден за смелост и също по този начин е нараснал от редови войник в ефрейтор.
Малко преди края на войната е уволнен от армията и върнат назад в Кейптаун. Получава своите документи – по-скоро притежателят му – военна пенсия и даже му се обезпечава работа като освободен боец. След войната още веднъж може да бъде открит във фермата, където живее умерено до края на живота си, който идва през 1921 година До през днешния ден е единственият бабуин с сан в Южноафриканската пехота, както и единственият с присъединяване в Първата Световна война.
Снимки: Wikipedia
