„Ако искаш да пратиш някого по дяволите, начертай му карта
Баба ми споделяше:
— Катенка, принцовете са малко и прекомерно мощно обичат себе си и своите дракони. Те ще стигнат единствено за глупачките, които не могат сами да изпълзят от дупката и мечтаят единствено за бели мерцедеси. Зaщо ти е това? Вземи си добро еврейско момче и той при всички положения ще ти купи амтомобил - каквито марка и цвят искаш. А заплатата ще носи в къщи, а не по проститутки и любовници.
Баба ми споделяше:
— Страхувай се от прекомерно горещите мъже. Те не носят нищо освен добър секс, мощна болежка в главата и шибани премеждия. Това е ненужен и разрушаващ огън. Той не грее, на него не можеш да сготвиш нищо, не топи леда. Той всичко изгаря. Вярата в хората, вярата и любовта.
Баба ми споделяше:
— Ако искаш да изпратиш някого по дяволите, не подхвърляй тази дестинация просто по този начин. Постави на индивида цел, нарисувай му карта, дай му вълшебната нишка... Убеди се персонално, че е стигнал до задачата...
Баба ми споделяше:
— Ако всички приказват за някого, че е глупак, не вярвай на думите им. Винаги има вид, че те просто му завиждат. Изпий с него чаша вино, разреди го с още по-възпламенителни питиета и когато към този момент сте на градус, тогава ще можеш да постигнеш истината и да схванеш - да пиеш ли с него отново или не.
Баба ми споделяше:
— Не влизай в безмислени разногласия за вяра, политика или сексуални малцинства. Ти в никакъв случай в нищо няма да убедиш тъпаците, които спорят на подобни тематики, а това значи, че изначално ще приемеш позицията на губеща, но и прецакана.
Баба ми споделяше:
— Не е належащо да си добра. Доброто е разбиране относително и всеки има друга визия за него. Бъди справедлива и обективна.
Баба ми споделяше:
— Винаги давай на индивида три шанса. Защото тези три шанса не му ги даваш на него, а на себе си. Ти си даваш късмет да не пропуснеш нещо значимо, да не си развалиш кармата и да научиш нещо ново. Но в случай че и трите шанса са пропаднали...начертай му картата да върви по дяволите и повече в никакъв случай не смей да се връщаш.
Баба ми споделяше:
— Бъди горда. Но не надменна. Гордостта възпитава в теб достойнство. Достойно е да се извиниш за неточност. Достойно е да приемеш искрени извинения. Достойно е да дадеш думата на човек. Недостойно е да си надменна твар, която се счита за най-хубавата от всички.
Баба ми споделяше:
— Не се опасявай да си имаш врагове. Те са нужни, за да те стимулират. Страхувай се от неприятни другари, те те дезориентират и те теглят надолу към дъното. (Начертай им картата...).
Баба ми споделяше:
— Просто седни на брега и чакай. Времето е запас, който може да реши всичко и постоянно.
