DW: Смърт, болести, тормоз: ужасът на временните арести за бежанци в Япония
Б роят им клони към нула: през последните 10 години в Япония политическо леговище са получили по-малко от един % от претендентите. През 2020 година късметлиите са едвам 47 на брой, пишат от " ".
Основни човешки права са подценени
Онези претенденти за леговище, които би трябвало да изоставен страната, неведнъж прекарват дълго време във краткотраен арест. Такава е била ориста и на африканеца Луис, който дошъл в Япония още през 2002 година. Оттогава до момента Луис е прекарал във краткотрайния арест общо 7 години. И е бил лишен от някои съществени човешки права, споделя той самият. "Близо година и половина храчех кръв. Почти не можех да се храня, само че никой не пожела да ме изпрати в болница. " Нещо повече: управляващите притискали неговата японска брачна половинка да го изостави и да помята общото им дете, твърди Луис.
Преди няколко месеца във краткотрайния арест за хора, подлежащи на репатриране, умря една млада жена от Шри Ланка на име Вишма. Тя стана осемнайсетата жертва на тези арести. Твърди се, че е била лишена от каквито и да е медицински грижи. С течение на времето Вишма отслабнала с цели 20 кг и не серпантина да написа молби до управляващите. След гибелта на младата жена майка ѝ показа, че Вишма доста обичала Япония. "Беше дете, което се държеше благо с всекиго и непрестанно оферираше да помогне с каквото може. Къса ми се сърцето, когато си представям, че преди гибелта си несъмнено си е споделила: А на мен никой не ми помага… ", споделя майката на Вишма.
И въпреки всичко гибелта на младата жена провокира едно, въпреки и дребно, политическо деяние: в следствие от бурните митинги държавното управление се отхвърли от проектите да вкара още по-строго законодателство за бежанците.
И когато са на независимост, те отново живеят като пандизчии
Американският кинодокументалист Иън Томас Аш, който живее в Япония повече от 20 години, прекарал много време като непринуден асистент в един от краткотрайните арести за бежанци в Токио. Наученото там напряко го раздрусало и той решил скрито да снима диалозите си с задържаните. Защото в тези затвори не е разрешено да се вършат изявленията, а свижданията с арестантите се организират през стъклена бариера. Този факт откри и екипът на ARD, който посети ареста.
По-късно Аш получава единодушието на деветима от скрито сниманите арестанти да разгласява интервютата си с тях. Документалният му филм е трогателен - неслучайно неотдавна беше показан и в границите на кинофестивал във Франкфурт.
Според Аш, в тези затвори към арестантите се отнасят като към нарушители. От време на време ги освобождават, само че все пак на открито бежанците не получават никакъв късмет да се интегрират в японското общество. "Нямат право да работят, нямат здравни осигуровки, неразрешено им е да напущат съответната префектура. Уж са на независимост, а в действителност отново се намират в затвор - само че без ограда ", споделя кинодокументалистът.
Много японци даже не знаят какво се случва
С кино лентата си Аш желае да разбуди най-много японците и японките и да им покаже какво се случва в личната им страна. "Много хора в японското общество въобще не знаят, че съществува подобен проблем. Тъкмо заради това би трябвало на първо време да предизвикаме сензитивност по тематиката, а след това да насърчим хората да се запитат какво желаят те самите като жители на тази страна. И дали пък самите японци не се трансформират в съучастници на държавното управление си? “, споделя Аш.
Няколко интернационалните организации, в това число Комитетът по човешките права към Организация на обединените нации, приканиха Япония да усъвършенства изискванията, при които държи претендентите за леговище. До момента обаче държавното управление в Токио пренебрегва тематиката.
Основни човешки права са подценени
Онези претенденти за леговище, които би трябвало да изоставен страната, неведнъж прекарват дълго време във краткотраен арест. Такава е била ориста и на африканеца Луис, който дошъл в Япония още през 2002 година. Оттогава до момента Луис е прекарал във краткотрайния арест общо 7 години. И е бил лишен от някои съществени човешки права, споделя той самият. "Близо година и половина храчех кръв. Почти не можех да се храня, само че никой не пожела да ме изпрати в болница. " Нещо повече: управляващите притискали неговата японска брачна половинка да го изостави и да помята общото им дете, твърди Луис.
Преди няколко месеца във краткотрайния арест за хора, подлежащи на репатриране, умря една млада жена от Шри Ланка на име Вишма. Тя стана осемнайсетата жертва на тези арести. Твърди се, че е била лишена от каквито и да е медицински грижи. С течение на времето Вишма отслабнала с цели 20 кг и не серпантина да написа молби до управляващите. След гибелта на младата жена майка ѝ показа, че Вишма доста обичала Япония. "Беше дете, което се държеше благо с всекиго и непрестанно оферираше да помогне с каквото може. Къса ми се сърцето, когато си представям, че преди гибелта си несъмнено си е споделила: А на мен никой не ми помага… ", споделя майката на Вишма.
И въпреки всичко гибелта на младата жена провокира едно, въпреки и дребно, политическо деяние: в следствие от бурните митинги държавното управление се отхвърли от проектите да вкара още по-строго законодателство за бежанците.
И когато са на независимост, те отново живеят като пандизчии
Американският кинодокументалист Иън Томас Аш, който живее в Япония повече от 20 години, прекарал много време като непринуден асистент в един от краткотрайните арести за бежанци в Токио. Наученото там напряко го раздрусало и той решил скрито да снима диалозите си с задържаните. Защото в тези затвори не е разрешено да се вършат изявленията, а свижданията с арестантите се организират през стъклена бариера. Този факт откри и екипът на ARD, който посети ареста.
По-късно Аш получава единодушието на деветима от скрито сниманите арестанти да разгласява интервютата си с тях. Документалният му филм е трогателен - неслучайно неотдавна беше показан и в границите на кинофестивал във Франкфурт.
Според Аш, в тези затвори към арестантите се отнасят като към нарушители. От време на време ги освобождават, само че все пак на открито бежанците не получават никакъв късмет да се интегрират в японското общество. "Нямат право да работят, нямат здравни осигуровки, неразрешено им е да напущат съответната префектура. Уж са на независимост, а в действителност отново се намират в затвор - само че без ограда ", споделя кинодокументалистът.
Много японци даже не знаят какво се случва
С кино лентата си Аш желае да разбуди най-много японците и японките и да им покаже какво се случва в личната им страна. "Много хора в японското общество въобще не знаят, че съществува подобен проблем. Тъкмо заради това би трябвало на първо време да предизвикаме сензитивност по тематиката, а след това да насърчим хората да се запитат какво желаят те самите като жители на тази страна. И дали пък самите японци не се трансформират в съучастници на държавното управление си? “, споделя Аш.
Няколко интернационалните организации, в това число Комитетът по човешките права към Организация на обединените нации, приканиха Япония да усъвършенства изискванията, при които държи претендентите за леговище. До момента обаче държавното управление в Токио пренебрегва тематиката.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ