Аз съм свободна душа: обичам простора, свободата и волността, които

Аз съм свободна душа: обичам простора, свободата и волността, които претърпявам в планината. Но съм и градско момиче по предопределение и по рождение. Обожавам градовете и доста одобрявам еклектиката в архитектурата. Където и да пътувам, постоянно се взирам по фасадите на постройките. Любими са ми детайлите и орнаментите, също и другите материали, които построяват образа на постройките, а постройките образуват градовете и са част от неповторимия им дух.



Романтичното ми чувство към постройките закупи малко по-практичен тип, откакто при едно преместване на диван, в одеве измазана къща, се отрони цяло парче мазилка при напълно лек досег. Тази преживелица, както и вроденото ми любознание и предпочитание за хармония, ме предизвикаха да схвана повече за фасадите и метода, по който се моделират и построяват.

Оказа се, че модата  е освен при облеклата и обувките, само че и във фасадното планиране. Съвременната архитектура също търси своите истински детайли. Освен издръжливост, нашите външни стени би трябвало да излъчват просветеност и финес, да се вписват в околната среда, да са дълготрайни и устойчиви на атмосферни въздействия. Начинът, по който се строи сега в София (защото това е градът, върху който имам най-дълбок поглед), е на здания с гладки повърхности, доста стъкло и няколко цветни акцента. Всъщност би могло да бъде другояче. Пред специалистите стоят доста други благоприятни условия за креативност: реализиране на самостоятелни повърхности, които посредством вложение на фини до груби мазилкови структури и още по-разнообразни техники, могат да допринесат доста за визията на една постройка. Само един незадълбочен взор върху старите здания в градовете, издигнати до 30-те години на предишния век, ни демонстрира с какво майсторство, хрумвания и внимание към детайлите са строени.

Има още...