Как Мирон изигра скуката с Горда България
Аз съм на 43 години, което по никакъв начин не ми се коства доста, само че май съм към този момент остарял, тъй като започнах да се нервирам на младите. Също както ми се дразнеха на мен по-възрастните, когато бях възпитаник, след това студент и най-много когато преди 20 години правехме ток шоу „ Сблъсък “. Спомням си по какъв начин доста пъти съм чувал репликата „ Какво знаете вие? Ние едно време – ехеее… “ Сега към този момент и аз я използвам, изключително в диалози със синовете ми – младеж на 14 и третокласник на 9.
Баба ми, Бог да я елементарни, е родена 1918 година и беше левичарка, а единственото, което правеше с дясната си ръка, бе да написа. И дори красиво пишеше, тъй като по това време са я биели с пръчка, в случай че дръзне да хване писалката с лявата ръка. Само си го представете! Днес е невероятно да се случи сходно нещо. Сега не дай Боже учителят да си разреши да увеличи звук на някое калпазанче – незабавно ще се появи майка му по малкия екран, ще се самосезират най-малко 10 правозащитни организации, ще има фейсбук групи, подписки, митинги и какво ли не още. Днешното учебно заведение сякаш е изгубило престижа си, а образователната стратегия е безпределно надалеч от децата. Те просто не схващат нито какво значат огромна част от нещата, нито за какво би трябвало да ги учат. Скука.
.jpg )
Мирон Крумов
Когато огромният ми наследник беше някъде на 10, го запитвам: „ Какво написа на герба на София? “ Той автоматизирано дава отговор: „ Расте, само че не старбе “. Зяпнах… Усетих се, че детето не знае за ятовата гласна, и вместо „ старее “, чете „ старбе “. „ А какво е старбе? “, запитвам. „ Не знам “, дава отговор той. Защото към този момент е привикнал просто да запаметява неща, които за него не значат нищо. Скука.
Честно казано, не знаех какво да подхваща. Чак до момента в който не ми направи усещане, че дребният ми наследник май научава повече от youtube канала на Слави The Clashers, в сравнение с от учебно заведение. Децата в действителност са жадни за познания, само че би трябвало да им бъдат уместно поднесени. В частната школа по британски доста разчитат на учене посредством игри и съгласно мен това е много сполучлива тактика (обратното на скука). Вече непрекъснато се оглеждам за такива различни способи, които да развиват мозъка на синовете ми, и бях извънредно прелестно сюрпризиран от настолната игра. Супер увлекателна, става за дребни и огромни и от нея човек може доста да научи. Всеки може да си я купи от, както направих и аз. Който я е измислил – има каса бира от мен. Или вино де, че е по-българско някак си.
Между другото, знаете ли, че преди 100 години бирата е била по-престижното пиво, в сравнение с виното? Звучи необичайно, само че в действителност е повече от разумно: по това време всеки е можел да си създава домашно вино, до момента в който бирата е била най-вече вносна и се е намирала единствено по клубове и заведения за хранене. Ето по какъв начин с един любопитен факт научихте нещо потребно от историята ни. По сходен метод може да обогати цялото семейство. Правилата са напълно елементарни: на всеки състезател се раздават по няколко карти, изобразяващи исторически персони или събития. Целта е да се освободиш пръв от картите си, като отговаряш правилно на въпросите, написани на гърба им. Първият път, до момента в който чакаме децата да си напишат домашните, с жена ми седнахме като на смешка да изиграем небрежно една игра, и внезапно се усетихме, че сме на средата на тестето.
Сигурно е минал един час и към този момент съм влюбен в това настолно българско украшение! Ето ви 10 аргументи да желаете да я имате:
1. Сплотява фамилията. Настолната игра е превъзходен метод да се съберете и да вършиме нещо дружно. В днешно време всеки член на фамилията си има я смарт телефон, я компютър или друго устройство, което напълно да му гълтам вниманието. Уж сме дружно на вечеря, а аз чета за новото държавно управление, тинейджърът чати, дребният е в youtube, а майка им пазари онлайн.
2. Опреснява знанията, тъй че да не се излагаш. В има и лесни и сложни въпроси – с сложните може да блеснеш в компания (или във Фейсбук), а лесните може да попълнят всякакви срамни пропуски. Да не се лъжем, доста народ се пишат родолюбци, а бъркат Стамболов и Стамболийски, чудят се за какво Славейков от време на време е Пенчо, различен път Петко, както и кое беше първо – Съединението или Независимостта…
3. Децата учат, до момента в който се забавляват. Играта е за възраст от 10 години нагоре и обгръща интервал от древността (траките) до края на Третото българско царство. Да си го кажем напряко – част от тази материя е скучничка, само че под формата на куиз става много забавна и дребните палавници научават незабелязано основни моменти от българската история.
4. Има интерактивен детайл. Всяка карта съдържа QR код и при сканиране те води на интернет страница, където можеш да прочетеш увлекателно разказана информация за дадената историческа персона или събитие. Това е изключително скъпо, тъй като имам възприятието, че новите генерации по-лесно четат от джиесемите си, в сравнение с от книги.
5. Висококачествена направа. е създадена в Германия (също като княз Батенберг) и то си проличава – направата е висококачествена и на процедура не отстъпва на която и да е световноизвестна настолна игра. Това е доста значимо, тъй като множеството български игри, които съм играл с децата си, са от евтини материали с противен дизайн и умопомрачителен геймплей. Като подарят такава за рождения ден на детето, незабавно разбираш, че родителите са желали просто да отбият номера.
6. Красиви илюстрации. Много съм впечатлен от добре направените портрети на исторически персони. Внасят цвят и живот, тъй че човек да си ги пресъздава по-плътно. Аз въпреки всичко съм израснал с учебници, илюстрирани съгласно идеологията на социализма: червендалести оцъклени пионерчета, които по най-неестествения метод контактуват с някакви плакатни приятели. Историческите персони бяха толкоз шаблонизирани, че мъчно можеше да различиш Паисий от Христо Ботев или Георги Димитров.
7. Стилен подарък. Ако заложите на за подарък няма да сбъркате: хем е истинска, хем е занимателна, хем е потребна, хем е патриотична, хем наподобява добре и на външен тип, че и на пипане даже. Сега най-голямата ми цел е да убедя подрастващите, че да си интелигентен или най-малко грамотен и компетентен, е по-секси от това да си татуиран и елементарен.
8. Грамотно написана и исторически издържана. Завършил съм Класическата гимназия и дипломата ми е нещо като зелен документ за зубър. Отговорно декларирам, че историческите обстоятелства в играта са правилни и освен това: грамотно написани. Граматиката и правописът са нещо доста значимо – те демонстрират, че създателят си знае работата. И не ми казвайте, че грамотността не е основна: една пропусната запетайка или сгрешен цялостен член може да трансформират изцяло смисъла на даден закон! И след това иди обяснявай, че нямаш сестра.
9. Умно приспособена и с възприятие за комизъм. Един от главните дефекти на образованието през днешния ден е, че литературата, която се учи в учебно заведение, е безнадеждно остаряла. На днешните деца им е мъчно да разграничат кон от магаре, овца от коза или патица от пуйка, и затова не съумяват да съпреживеят драмата на Белчо и Сивушка от описа „ На браздата “ на Елин Пелин. Затова ми хареса по какъв начин в някои въпроси от са вкарали модерни конотации. Например на въпроса „ С сполучливата блокада на коя цитадела ген. Георги Вазов се покрива с неувяхваща популярност? “ един от вероятните неверни отговори е „ Кралски чертог “ (замък от „ Игра на тронове “).
10. Бонуси. В кутията на с изключение на тесте карти, зарче и торбичка за съхранението им, има още два бонуса: пъзел от 54 елементи с портрета на Захари Стоянов, както и книга с къси текстове за всяка една историческа персона или събитие от картите с въпроси. Тя наподобява много по-привлекателно от общоприетите учебници по история и е отлично пособие както за ученика, по този начин и за родителите му, които биха си опреснили или запълнили знанията. Да подхраним действително патриотизма и да изиграем скуката.
Така че, уважаеми, няма да сбъркате, в случай че решите да подарите на себе си или някой различен тази майсторски изпипана настолна игра от. Докато играехме се върнах в детството и си спомних по какъв начин на път за военно-историческия музей молех дядо ми за стотен път да ми опише по какъв начин цар Калоян е разрушил кръстоносците… Нашите са се крили с часове под водата, дебнейки тежките рицари и дишайки през тръбичка… Между другото, представях си Калоян малък на растеж, а от научих, че е бил исполин за времето си с растеж от 188 см! Нищо, че съм от Класическата, надалеч не знам всичко…
(в материала има продуктово позициониране )
Баба ми, Бог да я елементарни, е родена 1918 година и беше левичарка, а единственото, което правеше с дясната си ръка, бе да написа. И дори красиво пишеше, тъй като по това време са я биели с пръчка, в случай че дръзне да хване писалката с лявата ръка. Само си го представете! Днес е невероятно да се случи сходно нещо. Сега не дай Боже учителят да си разреши да увеличи звук на някое калпазанче – незабавно ще се появи майка му по малкия екран, ще се самосезират най-малко 10 правозащитни организации, ще има фейсбук групи, подписки, митинги и какво ли не още. Днешното учебно заведение сякаш е изгубило престижа си, а образователната стратегия е безпределно надалеч от децата. Те просто не схващат нито какво значат огромна част от нещата, нито за какво би трябвало да ги учат. Скука.
Мирон Крумов
Когато огромният ми наследник беше някъде на 10, го запитвам: „ Какво написа на герба на София? “ Той автоматизирано дава отговор: „ Расте, само че не старбе “. Зяпнах… Усетих се, че детето не знае за ятовата гласна, и вместо „ старее “, чете „ старбе “. „ А какво е старбе? “, запитвам. „ Не знам “, дава отговор той. Защото към този момент е привикнал просто да запаметява неща, които за него не значат нищо. Скука.
Честно казано, не знаех какво да подхваща. Чак до момента в който не ми направи усещане, че дребният ми наследник май научава повече от youtube канала на Слави The Clashers, в сравнение с от учебно заведение. Децата в действителност са жадни за познания, само че би трябвало да им бъдат уместно поднесени. В частната школа по британски доста разчитат на учене посредством игри и съгласно мен това е много сполучлива тактика (обратното на скука). Вече непрекъснато се оглеждам за такива различни способи, които да развиват мозъка на синовете ми, и бях извънредно прелестно сюрпризиран от настолната игра. Супер увлекателна, става за дребни и огромни и от нея човек може доста да научи. Всеки може да си я купи от, както направих и аз. Който я е измислил – има каса бира от мен. Или вино де, че е по-българско някак си.
Между другото, знаете ли, че преди 100 години бирата е била по-престижното пиво, в сравнение с виното? Звучи необичайно, само че в действителност е повече от разумно: по това време всеки е можел да си създава домашно вино, до момента в който бирата е била най-вече вносна и се е намирала единствено по клубове и заведения за хранене. Ето по какъв начин с един любопитен факт научихте нещо потребно от историята ни. По сходен метод може да обогати цялото семейство. Правилата са напълно елементарни: на всеки състезател се раздават по няколко карти, изобразяващи исторически персони или събития. Целта е да се освободиш пръв от картите си, като отговаряш правилно на въпросите, написани на гърба им. Първият път, до момента в който чакаме децата да си напишат домашните, с жена ми седнахме като на смешка да изиграем небрежно една игра, и внезапно се усетихме, че сме на средата на тестето.
Сигурно е минал един час и към този момент съм влюбен в това настолно българско украшение! Ето ви 10 аргументи да желаете да я имате:
1. Сплотява фамилията. Настолната игра е превъзходен метод да се съберете и да вършиме нещо дружно. В днешно време всеки член на фамилията си има я смарт телефон, я компютър или друго устройство, което напълно да му гълтам вниманието. Уж сме дружно на вечеря, а аз чета за новото държавно управление, тинейджърът чати, дребният е в youtube, а майка им пазари онлайн.
2. Опреснява знанията, тъй че да не се излагаш. В има и лесни и сложни въпроси – с сложните може да блеснеш в компания (или във Фейсбук), а лесните може да попълнят всякакви срамни пропуски. Да не се лъжем, доста народ се пишат родолюбци, а бъркат Стамболов и Стамболийски, чудят се за какво Славейков от време на време е Пенчо, различен път Петко, както и кое беше първо – Съединението или Независимостта…
3. Децата учат, до момента в който се забавляват. Играта е за възраст от 10 години нагоре и обгръща интервал от древността (траките) до края на Третото българско царство. Да си го кажем напряко – част от тази материя е скучничка, само че под формата на куиз става много забавна и дребните палавници научават незабелязано основни моменти от българската история.
4. Има интерактивен детайл. Всяка карта съдържа QR код и при сканиране те води на интернет страница, където можеш да прочетеш увлекателно разказана информация за дадената историческа персона или събитие. Това е изключително скъпо, тъй като имам възприятието, че новите генерации по-лесно четат от джиесемите си, в сравнение с от книги.
5. Висококачествена направа. е създадена в Германия (също като княз Батенберг) и то си проличава – направата е висококачествена и на процедура не отстъпва на която и да е световноизвестна настолна игра. Това е доста значимо, тъй като множеството български игри, които съм играл с децата си, са от евтини материали с противен дизайн и умопомрачителен геймплей. Като подарят такава за рождения ден на детето, незабавно разбираш, че родителите са желали просто да отбият номера.
6. Красиви илюстрации. Много съм впечатлен от добре направените портрети на исторически персони. Внасят цвят и живот, тъй че човек да си ги пресъздава по-плътно. Аз въпреки всичко съм израснал с учебници, илюстрирани съгласно идеологията на социализма: червендалести оцъклени пионерчета, които по най-неестествения метод контактуват с някакви плакатни приятели. Историческите персони бяха толкоз шаблонизирани, че мъчно можеше да различиш Паисий от Христо Ботев или Георги Димитров.
7. Стилен подарък. Ако заложите на за подарък няма да сбъркате: хем е истинска, хем е занимателна, хем е потребна, хем е патриотична, хем наподобява добре и на външен тип, че и на пипане даже. Сега най-голямата ми цел е да убедя подрастващите, че да си интелигентен или най-малко грамотен и компетентен, е по-секси от това да си татуиран и елементарен.
8. Грамотно написана и исторически издържана. Завършил съм Класическата гимназия и дипломата ми е нещо като зелен документ за зубър. Отговорно декларирам, че историческите обстоятелства в играта са правилни и освен това: грамотно написани. Граматиката и правописът са нещо доста значимо – те демонстрират, че създателят си знае работата. И не ми казвайте, че грамотността не е основна: една пропусната запетайка или сгрешен цялостен член може да трансформират изцяло смисъла на даден закон! И след това иди обяснявай, че нямаш сестра.
9. Умно приспособена и с възприятие за комизъм. Един от главните дефекти на образованието през днешния ден е, че литературата, която се учи в учебно заведение, е безнадеждно остаряла. На днешните деца им е мъчно да разграничат кон от магаре, овца от коза или патица от пуйка, и затова не съумяват да съпреживеят драмата на Белчо и Сивушка от описа „ На браздата “ на Елин Пелин. Затова ми хареса по какъв начин в някои въпроси от са вкарали модерни конотации. Например на въпроса „ С сполучливата блокада на коя цитадела ген. Георги Вазов се покрива с неувяхваща популярност? “ един от вероятните неверни отговори е „ Кралски чертог “ (замък от „ Игра на тронове “).
10. Бонуси. В кутията на с изключение на тесте карти, зарче и торбичка за съхранението им, има още два бонуса: пъзел от 54 елементи с портрета на Захари Стоянов, както и книга с къси текстове за всяка една историческа персона или събитие от картите с въпроси. Тя наподобява много по-привлекателно от общоприетите учебници по история и е отлично пособие както за ученика, по този начин и за родителите му, които биха си опреснили или запълнили знанията. Да подхраним действително патриотизма и да изиграем скуката.
Така че, уважаеми, няма да сбъркате, в случай че решите да подарите на себе си или някой различен тази майсторски изпипана настолна игра от. Докато играехме се върнах в детството и си спомних по какъв начин на път за военно-историческия музей молех дядо ми за стотен път да ми опише по какъв начин цар Калоян е разрушил кръстоносците… Нашите са се крили с часове под водата, дебнейки тежките рицари и дишайки през тръбичка… Между другото, представях си Калоян малък на растеж, а от научих, че е бил исполин за времето си с растеж от 188 см! Нищо, че съм от Класическата, надалеч не знам всичко…
(в материала има продуктово позициониране )
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ