Аз съм историк по образование и мога да кажа със

Аз съм историк по обучение и мога да кажа сигурно, че Трети март не значи нищо в българската история.Трети март е края на това, което назоваваме Руско-Турска война, единствено че това е края на две империи – Руската и Османската. Дори в името на войната има историческа лъжа, защото това не Турска империя, а Османска.

Това сподели в студиото на Euronews Bulgaria Светлозар Желев, шеф на Националния център за книгата в НДК.

Договорът на Трети март е подписан единствено, с цел да бъде изработен подарък за рождения ден на император Александър Втори. Руската страна, подписвайки го е изцяло наясно, че това, което разписва няма да се случи, тъй като преди този момент е подписала настоящи контракти с Прусия и Австро-Унгарската империя за небитие на огромна страна на Балканите.Това е акт на агитация и операция, ориентиран против България, изясни той.

Затова години наред всеки историк е казвал, че Трети март не е еднопосочен празник и миг в българската история.

24 май, 6 септември или 22 септември са трите значими момента, напълно стъпили върху българското национално схващане, които са значими за нас. Около тях безспорно би трябвало да се обединим.

Две са нещата, които ни сплотяват – езикът и територията. Трети март е празник, насаден от русофилството и разгласен през 1991 година

След 1978 година той не се чества.

Между 45-а и 89-а беше отбелязван мощно, точно тъй като трябваше да бъдем признателни на Русия. Не мога да схвана каква би трябвало да е мисълта ти, с цел да подчиняваш националното си съзнание на друга страна, уточни шефът.

Имаме потребност от смяна в законодателството, приемане на Истанбулската спогодба и осмисляне на дълбочината на казуса, който е забележим, разяснява той.

Организации, свързани с поддръжката на дамите приказват за това от години, че всяка четвърта българка е била жертва на домашно принуждение. Това е голям проблем, обвързван с нрав и патриархално схващане. Големият проблем, който имаме е обвързван с културата.

При политиците следим комплициране сред културата и изкуството. Подкрепата за просвета значи поддръжка за изкуството, които да въздействат върху културата. Но културата е в основата на всичко – езика, манталитета, публичните нрави и други

Разговорът за просвета е диалог за всички тези проблеми, които има в обществото.
Дали незабавните промени в Наказателен кодекс ще оказват помощ е доста мъчно да бъде преценено. Ясно е, че има дупки в закона, които би трябвало да запълнят, ясно е, че би трябвало да има съществени ограничения, само че да се вземат стратегически решения за смяна на кодексите е нещо, което би трябвало да бъде направено доста деликатно. Такъв вид промени са рискови и могат да бъдат нездравословни. Понякога под страст се вземат неверни решения. Още римляните споделят „ строгият закон е малоумен закон “. Заради страстта могат да се вземат доста строги ограничения, които да бъдат толкоз строги, че да не се съблюдават. Този баланс в правото е извънредно значим.

Разговорът около Истанбулската спогодба беше употребен от някои политически сили, с цел да печелят дивиденти от страна на избрани групи от обществото. Тази операция унищожи диалога за домашното принуждение. Веднага когато този диалог беше издигнат започнаха обвиняванията „ вие желаете да ни извършите джендъри “. Нещата се политизираха и изместваха в напълно друга посока.

Всички тези разломи в обществото се получиха от езика на омразата, който политиците вкараха и започнаха да манипулират, насочват и опълчват обществото.

За страдание за тези 35 години не успяхме да изградим гражданско общество с всички съпротивителни сили против операцията. В момента всеки проблем се преглежда като опълчване сред една или друга позиция.