Среща със световноизвестния баритон Желко Лучич
„ Аз доста почитам българската оперна школа и българските оперни артисти. Защото имате едни от най-великите имена на операта от 50-те и 60-те години! Сигурно ще пропусна някого, само че мисля за Гена Димитрова, Гяуров, Гюзелев, Райна Кабаиванска, Борис Христов, Анна Томова-Синтова, толкоз доста са и всички те са прелестни артисти! И даже единствено поради това би трябвало човек да пристигна тук да засвидетелства уважението си “ – това сподели Желко Лучич, който дойде у нас по покана на Огнян Драганов за летния сезон на Старозагорската опера, за театър на „ Тоска “ на Пучини.
Световноизвестният артист одобри да беседва със Снежина Здравкова.
В звуковия файл чуйте какво показа той.
Пътят към сцената за Лучич стартира инцидентно. Когато бил в главно учебно заведение търсели хористи. Попитали в класа „ Ти познаваш ли някой звучен “. Отишъл на проба, професорът го изпитал да види какъв глас е. „ Каза, че съм баритон. „ Иди ето там “ – ми сподели. Идеята ми в никакъв случай не е била да ставам експерт, само че желаех да пея в хор “. После го изпращат при Доротея Спасич, която е преподавателка по оперно пеене. Учи с нея, приключва музикално учебно заведение. И идва интервалът за работа с Бисерка Цвеич.
През 1993 година е в състава на операта в Нови Сад и извършва партията на Силвио от „ Палячи “ на Леонкавало.
„ Изобщо не знаех къде съм попаднал. Не виждах нито публиката, нито диригента, единствено гледах да стигна до края “ – смее се Лучич. Следват бързо дебюти в „ Любовен балсам “, „ Лучия ди Ламермур “, „ Травиата “, „ Фауст “.
През 1997 година печели състезанието „ Франсиско Виняс “ в Барселона. От 242 артисти той е с първа премия. „ Дойдоха импресарии, шефове на опери и по този начин стартира всичко. Първото предложение беше в Барселона да пея Онегин – 1998 година Ето по този начин стартира “.
После 10 години е член на Франкфуртската опера, където се утвърждава като вердиев артист. Започват предложения за разнообразни международни театри. Слушателите на стратегия „ Христо Ботев “ може би ще си спомнят няколко директни предавания от сезоните на „ Еврорадио “ на спектакли с негово присъединяване, като последните са „ Отело “ и „ Макбет “ на Верди.
Желко Лучич е роден на 24 февруари 1968 година
Дали ще го чуем още веднъж у нас?
„ Не знам сигурно. Но има планове. Пак. Поначало трябваше да пея в Стара Загора, в „ Бал с маски “, само че поради обстановката с корона вируса трансформираха концепцията и пристигнах за „ Тоска “. Постановката на „ Бал с маски “ си е тук, ние би трябвало да създадем представлението. И аз желая да го направя. Кога ще се случи това, не знам. Ще забележим. Много евентуално е идната година да бъда отново тук. Може би с камерен концерт дружно с моята скъпа колежка госпожа Веселина Кацарова, която е артистичен шеф. Та може би един концерт, може би едно зрелище на „ Бал с маски “. Но не считам да приключа с това! Може би ще дойда също по този начин в София, човек в никакъв случай не знае “.
В звуковия файл чуйте още от диалога на Желко Лучич със Снежина Здравкова.
Снимките са предоставени от Държавна опера - Стара Загора
Световноизвестният артист одобри да беседва със Снежина Здравкова.
В звуковия файл чуйте какво показа той.
Пътят към сцената за Лучич стартира инцидентно. Когато бил в главно учебно заведение търсели хористи. Попитали в класа „ Ти познаваш ли някой звучен “. Отишъл на проба, професорът го изпитал да види какъв глас е. „ Каза, че съм баритон. „ Иди ето там “ – ми сподели. Идеята ми в никакъв случай не е била да ставам експерт, само че желаех да пея в хор “. После го изпращат при Доротея Спасич, която е преподавателка по оперно пеене. Учи с нея, приключва музикално учебно заведение. И идва интервалът за работа с Бисерка Цвеич.
През 1993 година е в състава на операта в Нови Сад и извършва партията на Силвио от „ Палячи “ на Леонкавало.
„ Изобщо не знаех къде съм попаднал. Не виждах нито публиката, нито диригента, единствено гледах да стигна до края “ – смее се Лучич. Следват бързо дебюти в „ Любовен балсам “, „ Лучия ди Ламермур “, „ Травиата “, „ Фауст “.
През 1997 година печели състезанието „ Франсиско Виняс “ в Барселона. От 242 артисти той е с първа премия. „ Дойдоха импресарии, шефове на опери и по този начин стартира всичко. Първото предложение беше в Барселона да пея Онегин – 1998 година Ето по този начин стартира “.
После 10 години е член на Франкфуртската опера, където се утвърждава като вердиев артист. Започват предложения за разнообразни международни театри. Слушателите на стратегия „ Христо Ботев “ може би ще си спомнят няколко директни предавания от сезоните на „ Еврорадио “ на спектакли с негово присъединяване, като последните са „ Отело “ и „ Макбет “ на Верди.
Желко Лучич е роден на 24 февруари 1968 година
Дали ще го чуем още веднъж у нас?
„ Не знам сигурно. Но има планове. Пак. Поначало трябваше да пея в Стара Загора, в „ Бал с маски “, само че поради обстановката с корона вируса трансформираха концепцията и пристигнах за „ Тоска “. Постановката на „ Бал с маски “ си е тук, ние би трябвало да създадем представлението. И аз желая да го направя. Кога ще се случи това, не знам. Ще забележим. Много евентуално е идната година да бъда отново тук. Може би с камерен концерт дружно с моята скъпа колежка госпожа Веселина Кацарова, която е артистичен шеф. Та може би един концерт, може би едно зрелище на „ Бал с маски “. Но не считам да приключа с това! Може би ще дойда също по този начин в София, човек в никакъв случай не знае “.
В звуковия файл чуйте още от диалога на Желко Лучич със Снежина Здравкова.
Снимките са предоставени от Държавна опера - Стара Загора
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ