Наоми Клайн: Коронавирусът е идеалeн за капитализма на бедствията - slava.bg
Авторката на „ Шоковата теория “ изяснява по какъв начин държавните управления и международният хайлайф експлоатират пандемията
Повечето от нас не са сигурни какво да вършат или кого да слушат в рецесията с ковид. Това са съвършените условия за държавните управления и международния хайлайф да ползват политически стратегии, които другояче щяха да бъдат посрещнати с огромна опозиция. Това е политика, която държавните управления следват от десетилетия и при други рецесии, известна и като „ Шокова теория “, термин, въведен от Наоми Клайн в едноименната книга от 2007 година
Наоми Клайн е канадска анализаторка, създател на книги и филми против корпоративната глобализация, капитализма и неолибералната стопанска система. Книгата й „ Шоковата теория “ става бестселър на в. „ Ню Йорк таймс “ и интернационален бестселър, преведен на 28 езика. Подобен триумф има и книгата й „ Капитализмът против климата “ (2014 г.). За своите книги Клайн има награди в Съединени американски щати, Канада, Англия и Австралия.
Нейната концепция е, че историята е хроника на „ шоковете “ – шоковете на войните, естествените бедствия и икономическите рецесии – и следствията от тях. Тези рецесии се експлоатират посредством така наречен „ капитализъм при бедствия “ и изострят съществуващите неравенства.
Според Клайн към този момент виждаме по какъв начин капитализмът при бедствия се разиграва в сегашната обстановка: В отговор на ковид Тръмп предлага тласъци за стотици милиарди, понижения на налози, помощи на промишленостите. „ Те не вършат това, тъй като считат, че това е най-ефективният метод за облекчение на страданието по време на пандемия “, споделя Клайн.
Интервюто с нея е от VICE („ Вайс”) – американско-канадско списание, което се издава в 27 страни по света, има и онлайн издание – vice.com.
– Да стартираме с главните положения. Какво е катастрофален капитализъм? Каква е връзката му с „ шоковата теория “?
– Дефиницията на капитализма на бедствията е много елементарна: понятието разказва метода, по който частните промишлености извличат облага от огромни рецесии. Спекула по време на бедствия и на войни не е оригиналност, само че тя се задълбочи при мандата на Джордж Буш-младши след 11 септември, когато администрацията разгласи една непрекъсната рецесия в сигурността и по едно и също време с това я приватизира и разпореди на външни реализатори – това включва приватизацията както на вътрешната сигурност, по този начин и приватизираните инвазия и окупация на Ирак и Афганистан.
„ Шокова теория “ е политическата тактика за впрягането на огромни рецесии за пробутване на политики, които систематично задълбочават неравенството, обогатяват елитите и прецакват всички останали. В миг на рецесия хората са склонни да се концентрират върху всекидневните изключителни обстановки, с цел да я преживеят и са склонни да се предоверят на управляващите. Малко смъкваме гарда в моменти на рецесия.
– Откъде идва тази политическа тактика? Как проследявате нейната история в американската политика?
– Шоковата теория се заражда като отговор на Новия курс на Рузвелт. Икономистът Милтън Фридман има вяра, че Новият курс обръща всичко с главата надолу в Америка: като отговор на Голямата меланхолия и огромната суша през 1930-те, в страната се появи доста по-активистко държавно управление, което се натовари с разрешаване на икономическата рецесия посредством държавна претовареност и директни облекчения.
Ако сте неотстъпчив демократичен икономист, покровител на свободния пазар, разбирате, че когато пазарите се провалят, те се поддават на прогресивна смяна доста по-естествено, в сравнение с дерегулаторните политики, които благоприятстват огромните корпорации. Политическите и икономическите елити схващат, че рецесиите са шансът им да прокарат своя лист с непопулярни ограничения, които в допълнение поляризират благосъстоянието в Съединени американски щати и по света.
– В момента куп рецесии съответстваха: пандемия, неналичието на инфраструктура за нейното ръководство и крахът на фондовите тържища. Можете ли да обясните по какъв начин всеки от тези съставни елементи се вписва в схемата, която очертавате в „ Шоковата теория “?
– Шокът в действителност е самият вирус. И той е ръководен по метод, който усилва объркването и снижава отбраната. Не мисля, че това е интрига, а тъкмо методът, по който държавното управление на Съединени американски щати и Тръмп ръководят тази рецесия. Досега Тръмп третира това не като рецесия на публичното здраве, а като рецесия на усещането и евентуален проблем пред преизбирането му.
Това е най-лошият вероятен сюжет, изключително смесен с обстоятелството, че в Съединени американски щати няма национална здравна работа, а отбрана за служащите на практика липсва. Тази композиция е способна да нанесе оптимален потрес. Ще бъде употребена, с цел да избави браншове, които са в основата на най-екстремните рецесии, с които се сблъскваме през днешния ден, като климатичната: самолетните компании, газовата и петролната индустрия, туристическата промишленост – те към този момент са се наредили на опашката за държавна поддръжка.
– Звучи познато…
– В „ Шоковата теория “ разисквам какво се случи след урагана Катрина. Вашингтонските мозъчни тръстове като фондация Heritage се срещнаха и измъдриха лист с пазарни решения на Катрина. Можем да сме сигурни, че тъкмо в този момент ще се свикат същите срещи – в действителност ръководителят на групата за Катрина, беше вицето Майк Пенс. През 2008 година същият сюжет се разигра под формата на държавни празни чекове за банките, които в последна сметка се нагушиха с трилиони долари. Но действителната цена за това пристигна под формата на строги ограничения за бюджетни икономии и орязването на обществените услуги. Така че не става въпрос единствено за това какво се случва сега, само че и кой ще заплати сметката надолу по веригата.
– Какво могат да създадат хората, с цел да смекчат вредата от капитализма на бедствията, който към този момент виждаме в отговора на ковид? Дали сме в по-добро или по-лошо състояние, в сравнение с бяхме по време на урагана Катрина и последната световна криза?
– Когато сме подложени на такова тестване или регресираме и се разпадаме, или израстваме и изнамираме запаси от мощ и съчувствие, на които не знаехме, че сме способни. Коронавирусът ще бъде един от тези проби. Питая вяра, че можем да изберем да се развием, тъй като за разлика от 2008 година, през днешния ден имаме действителна политическа опция, подкрепена от всеобщо придвижване, която предлага друг отговор на рецесията, точно тъй като схваща корените на нашата накърнимост.
Това е фокусът на цялото изпитание към Зеления нов курс: подготовка за миг като този. Просто не можем да загубим куража си; би трябвало да се борим по-силно от всеки път за всеобщо опазване на здравето, всеобща грижа за деца, заплатен отпуск по болест – всичко това е тясно обвързвано.
– Ако нашите държавни управления и световният хайлайф опитат да експлоатират рецесията за свои цели, по какъв начин могат хората да се погрижат един за различен?
– „ Аз ще се погрижа за мен и за мойте хора. Ще си купим най-хубавата застраховка. Вие, в случай че нямате добра лавица, евентуално е по ваша виновност и това не е мой проблем “ – ето какви вреди оказва на съзнанието икономическата иделогия на „ спечелилият взима всичко “. Тази рецесия разкри зависимостта ни един към различен. Виждаме в действително време, че сме доста по-свързани между тях, в сравнение с нашата брутална икономическа система ни внушава.
Може да се заблуждаваме, че ще бъдем в сигурност тъй като можем да си позволим положително опазване на здравето, само че до момента в който индивидът, който готви, опакова и доставя храната ни не получава здравни грижи и не може да си разреши да се изследва – камо ли да остане у дома, тъй като няма заплатен отпуск по болест – няма да сме в сигурност. Ако не се грижим един за различен, никой не е в сигурност. Прекалено оплетени сме едни с други.
Различните типове социална организация акцентират разнообразни страни на нас самите. Ако живеем в система, която не се грижи за хората и не разпределя запаси по обективен метод, тогава ще изпъкне егоистичната ни линия, която под паника изкупува тоалетната хартия от магазините и не оставя нищо за другите. Имайте го в поради и вместо да се фокусирате върху себе си, измислете форми на грижа и за другите, като споделяте запаси със съседите си или хвърляте едно око на уязвимите към вас.
От vice.com
Превод: Жана Цонева, издателство KOI books, София. КОИ (Колектив за публични интервенции) е съдружие на откриватели, които изследват обществените и трудовите права, и критически обществени теории. Издателството разгласява преводи и истински разработки на колектива.
Снимка: Нейшън
Повечето от нас не са сигурни какво да вършат или кого да слушат в рецесията с ковид. Това са съвършените условия за държавните управления и международния хайлайф да ползват политически стратегии, които другояче щяха да бъдат посрещнати с огромна опозиция. Това е политика, която държавните управления следват от десетилетия и при други рецесии, известна и като „ Шокова теория “, термин, въведен от Наоми Клайн в едноименната книга от 2007 година
Наоми Клайн е канадска анализаторка, създател на книги и филми против корпоративната глобализация, капитализма и неолибералната стопанска система. Книгата й „ Шоковата теория “ става бестселър на в. „ Ню Йорк таймс “ и интернационален бестселър, преведен на 28 езика. Подобен триумф има и книгата й „ Капитализмът против климата “ (2014 г.). За своите книги Клайн има награди в Съединени американски щати, Канада, Англия и Австралия.
Нейната концепция е, че историята е хроника на „ шоковете “ – шоковете на войните, естествените бедствия и икономическите рецесии – и следствията от тях. Тези рецесии се експлоатират посредством така наречен „ капитализъм при бедствия “ и изострят съществуващите неравенства.
Според Клайн към този момент виждаме по какъв начин капитализмът при бедствия се разиграва в сегашната обстановка: В отговор на ковид Тръмп предлага тласъци за стотици милиарди, понижения на налози, помощи на промишленостите. „ Те не вършат това, тъй като считат, че това е най-ефективният метод за облекчение на страданието по време на пандемия “, споделя Клайн.
Интервюто с нея е от VICE („ Вайс”) – американско-канадско списание, което се издава в 27 страни по света, има и онлайн издание – vice.com.
– Да стартираме с главните положения. Какво е катастрофален капитализъм? Каква е връзката му с „ шоковата теория “?
– Дефиницията на капитализма на бедствията е много елементарна: понятието разказва метода, по който частните промишлености извличат облага от огромни рецесии. Спекула по време на бедствия и на войни не е оригиналност, само че тя се задълбочи при мандата на Джордж Буш-младши след 11 септември, когато администрацията разгласи една непрекъсната рецесия в сигурността и по едно и също време с това я приватизира и разпореди на външни реализатори – това включва приватизацията както на вътрешната сигурност, по този начин и приватизираните инвазия и окупация на Ирак и Афганистан.
„ Шокова теория “ е политическата тактика за впрягането на огромни рецесии за пробутване на политики, които систематично задълбочават неравенството, обогатяват елитите и прецакват всички останали. В миг на рецесия хората са склонни да се концентрират върху всекидневните изключителни обстановки, с цел да я преживеят и са склонни да се предоверят на управляващите. Малко смъкваме гарда в моменти на рецесия.
– Откъде идва тази политическа тактика? Как проследявате нейната история в американската политика?
– Шоковата теория се заражда като отговор на Новия курс на Рузвелт. Икономистът Милтън Фридман има вяра, че Новият курс обръща всичко с главата надолу в Америка: като отговор на Голямата меланхолия и огромната суша през 1930-те, в страната се появи доста по-активистко държавно управление, което се натовари с разрешаване на икономическата рецесия посредством държавна претовареност и директни облекчения.
Ако сте неотстъпчив демократичен икономист, покровител на свободния пазар, разбирате, че когато пазарите се провалят, те се поддават на прогресивна смяна доста по-естествено, в сравнение с дерегулаторните политики, които благоприятстват огромните корпорации. Политическите и икономическите елити схващат, че рецесиите са шансът им да прокарат своя лист с непопулярни ограничения, които в допълнение поляризират благосъстоянието в Съединени американски щати и по света.
– В момента куп рецесии съответстваха: пандемия, неналичието на инфраструктура за нейното ръководство и крахът на фондовите тържища. Можете ли да обясните по какъв начин всеки от тези съставни елементи се вписва в схемата, която очертавате в „ Шоковата теория “?
– Шокът в действителност е самият вирус. И той е ръководен по метод, който усилва объркването и снижава отбраната. Не мисля, че това е интрига, а тъкмо методът, по който държавното управление на Съединени американски щати и Тръмп ръководят тази рецесия. Досега Тръмп третира това не като рецесия на публичното здраве, а като рецесия на усещането и евентуален проблем пред преизбирането му.
Това е най-лошият вероятен сюжет, изключително смесен с обстоятелството, че в Съединени американски щати няма национална здравна работа, а отбрана за служащите на практика липсва. Тази композиция е способна да нанесе оптимален потрес. Ще бъде употребена, с цел да избави браншове, които са в основата на най-екстремните рецесии, с които се сблъскваме през днешния ден, като климатичната: самолетните компании, газовата и петролната индустрия, туристическата промишленост – те към този момент са се наредили на опашката за държавна поддръжка.
– Звучи познато…
– В „ Шоковата теория “ разисквам какво се случи след урагана Катрина. Вашингтонските мозъчни тръстове като фондация Heritage се срещнаха и измъдриха лист с пазарни решения на Катрина. Можем да сме сигурни, че тъкмо в този момент ще се свикат същите срещи – в действителност ръководителят на групата за Катрина, беше вицето Майк Пенс. През 2008 година същият сюжет се разигра под формата на държавни празни чекове за банките, които в последна сметка се нагушиха с трилиони долари. Но действителната цена за това пристигна под формата на строги ограничения за бюджетни икономии и орязването на обществените услуги. Така че не става въпрос единствено за това какво се случва сега, само че и кой ще заплати сметката надолу по веригата.
– Какво могат да създадат хората, с цел да смекчат вредата от капитализма на бедствията, който към този момент виждаме в отговора на ковид? Дали сме в по-добро или по-лошо състояние, в сравнение с бяхме по време на урагана Катрина и последната световна криза?
– Когато сме подложени на такова тестване или регресираме и се разпадаме, или израстваме и изнамираме запаси от мощ и съчувствие, на които не знаехме, че сме способни. Коронавирусът ще бъде един от тези проби. Питая вяра, че можем да изберем да се развием, тъй като за разлика от 2008 година, през днешния ден имаме действителна политическа опция, подкрепена от всеобщо придвижване, която предлага друг отговор на рецесията, точно тъй като схваща корените на нашата накърнимост.
Това е фокусът на цялото изпитание към Зеления нов курс: подготовка за миг като този. Просто не можем да загубим куража си; би трябвало да се борим по-силно от всеки път за всеобщо опазване на здравето, всеобща грижа за деца, заплатен отпуск по болест – всичко това е тясно обвързвано.
– Ако нашите държавни управления и световният хайлайф опитат да експлоатират рецесията за свои цели, по какъв начин могат хората да се погрижат един за различен?
– „ Аз ще се погрижа за мен и за мойте хора. Ще си купим най-хубавата застраховка. Вие, в случай че нямате добра лавица, евентуално е по ваша виновност и това не е мой проблем “ – ето какви вреди оказва на съзнанието икономическата иделогия на „ спечелилият взима всичко “. Тази рецесия разкри зависимостта ни един към различен. Виждаме в действително време, че сме доста по-свързани между тях, в сравнение с нашата брутална икономическа система ни внушава.
Може да се заблуждаваме, че ще бъдем в сигурност тъй като можем да си позволим положително опазване на здравето, само че до момента в който индивидът, който готви, опакова и доставя храната ни не получава здравни грижи и не може да си разреши да се изследва – камо ли да остане у дома, тъй като няма заплатен отпуск по болест – няма да сме в сигурност. Ако не се грижим един за различен, никой не е в сигурност. Прекалено оплетени сме едни с други.
Различните типове социална организация акцентират разнообразни страни на нас самите. Ако живеем в система, която не се грижи за хората и не разпределя запаси по обективен метод, тогава ще изпъкне егоистичната ни линия, която под паника изкупува тоалетната хартия от магазините и не оставя нищо за другите. Имайте го в поради и вместо да се фокусирате върху себе си, измислете форми на грижа и за другите, като споделяте запаси със съседите си или хвърляте едно око на уязвимите към вас.
От vice.com
Превод: Жана Цонева, издателство KOI books, София. КОИ (Колектив за публични интервенции) е съдружие на откриватели, които изследват обществените и трудовите права, и критически обществени теории. Издателството разгласява преводи и истински разработки на колектива.
Снимка: Нейшън
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ