Време за четене: любов, война и тайни се преплитат във „Фонтани на мълчанието”
Авторката на носителя на наградата „ Young A dult Fi ction” на Goodreads за 2016 година „ Сол при солта” – Рута Сепетис – се завръща на български език с нова стряскаща и по едно и също време с това вдъхновяваща история за Испания под диктатурата на военачалник Франко – „ Фонтани на мълчанието” .
Годината е 1957 и Гражданската война продължава да хвърля злокобната си сянка върху Испания. Политиката на военачалник Франко и могъщата католическа черква са основали общество, в което дамите са малко повече от владеене, здравната грижа е извънредно незадоволителна, а симпатизантите на републиканците – съперници на Франко – откупват политическата си виновност с рабски труд . Страх и беднотия са завзели улиците.
Независимо от това знойното испанско слънце притегля задгранични предприемачи от богати страни като Америка с обещанието за безоблачно време, хубаво вино и екзотика. Луксозният хотел „ Кастеяна Хилтън” в Мадрид има особена притегателна мощ за американските туристи. Младата испанка Ана, която работи като камериерка в него, се среща с Даниъл – наследник на петролен магнат от Тексас , който се стреми към облага от новите политики на диктатора.
За разлика от татко си, Даниъл – благодарение на своя фотоапарат – се заема със задачата да покаже грозното лице на Испания, което режимът се пробва да укрие. А новозародилото му се другарство с Ана бързо прераства в обич. Но дейностите на двамата млади заплашват нежната сигурност освен на фамилията на Ана, само че и на всички към тях. И когато Даниъл прави фотография, която в никакъв случай не е трябвало да съществува, той е притиснат в ъгъла и подложен пред мъчно решение, което ще дефинира орисите на двамата за десетилетия напред.
Ciela
Наситен с непредвидени обрати, „ Фонтани на мълчанието” разкрива мрачната и проядена вътрешност на Мадрид под яркото испанско слънце. Рута Сепетис построява образа на изолираното, обхванато от параноя общество след Гражданската война в антиутопичните краски на модерни класики като „ Разказът на прислужницата” ( Маргарет Атууд ). Базирана на исторически събития, нежна и тъжна, „ Фонтани на мълчанието” остава с читателя дълго след отгръщането на последната страница.
Годината е 1957 и Гражданската война продължава да хвърля злокобната си сянка върху Испания. Политиката на военачалник Франко и могъщата католическа черква са основали общество, в което дамите са малко повече от владеене, здравната грижа е извънредно незадоволителна, а симпатизантите на републиканците – съперници на Франко – откупват политическата си виновност с рабски труд . Страх и беднотия са завзели улиците.
Независимо от това знойното испанско слънце притегля задгранични предприемачи от богати страни като Америка с обещанието за безоблачно време, хубаво вино и екзотика. Луксозният хотел „ Кастеяна Хилтън” в Мадрид има особена притегателна мощ за американските туристи. Младата испанка Ана, която работи като камериерка в него, се среща с Даниъл – наследник на петролен магнат от Тексас , който се стреми към облага от новите политики на диктатора.
За разлика от татко си, Даниъл – благодарение на своя фотоапарат – се заема със задачата да покаже грозното лице на Испания, което режимът се пробва да укрие. А новозародилото му се другарство с Ана бързо прераства в обич. Но дейностите на двамата млади заплашват нежната сигурност освен на фамилията на Ана, само че и на всички към тях. И когато Даниъл прави фотография, която в никакъв случай не е трябвало да съществува, той е притиснат в ъгъла и подложен пред мъчно решение, което ще дефинира орисите на двамата за десетилетия напред.
Ciela Наситен с непредвидени обрати, „ Фонтани на мълчанието” разкрива мрачната и проядена вътрешност на Мадрид под яркото испанско слънце. Рута Сепетис построява образа на изолираното, обхванато от параноя общество след Гражданската война в антиутопичните краски на модерни класики като „ Разказът на прислужницата” ( Маргарет Атууд ). Базирана на исторически събития, нежна и тъжна, „ Фонтани на мълчанието” остава с читателя дълго след отгръщането на последната страница.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ