5 нови български книги, които веднага добавяме към библиотеката си
Автори, които умеят да боравят с думите, с историите, с вълненията и ни карат да четем повече, да обичаме повече, да пътуваме повече и да бягаме там, където е най-лесно да намерим себе си... Между страниците на книгите.
Ето 5 нови български заглавия, които ви предлагаме.
" За неизбежната случайност ", Иван Ланджев
" Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски, Майлс Дейвис, Толстой, Одън, един горски лесничей… Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли към този момент да разкажем тази залостеност в личните стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на кръга на есето, като подигравателен песимист на фрагмента. Има всичко тук – шах и бокс, литература и джаз, лирика и пандемия – изтанцувани и написани с демонски добър жанр, дълбочина и гений ", по този начин показва книгата " За неизбежната случайност " на Иван Ланджев нейният редактор, а той е Георги Господинов.
Самият създател я определя като " еклектична примес " от разнообразни тематики и жанрове - книгата включва есета, истории, фрагменти, художествени текстове, журналистика, политическа ирония, както и няколко превода. А това, което държи всичко дружно, е историята за лесничея Рой Съливан, който е действително съществувал човек и е рекордьор на " Гинес " за най-вече претърпени удари от мълнии.
А ние ви припомняме по какъв начин звучи ироничното есе " Българско селфи ", прочетено от актьора Захари Бахаров, което доби популярност в обществените мрежи в последната седмица).
Изд. " Жанет 45 "
" Рана ", Захари Карабашлиев
Разтърсваща хроника на забравената история на България от началото на XX век, само че и непредвиден и хубав роман за смелостта, състраданието и любовта, които избавят човешката душа и в най-мрачните мигове. Захари Карабашлиев споделя, че
Историята наблюдава Сава - емигрант от Одринска Тракия след Балканските войни, който е студент по право в София, и Елиза - генералска щерка, надарена пианистка, ученичка в финален клас на Музикалното учебно заведение. Първата международна война праща младия мъж в школа за запасни офицери, а през септември 1916 година го води на Добруджанския фронт, където ориста го среща с мобилизиран румънски публицист и четиригодишно сираче.
" [...]стотиците хиляди безименни бежанци - от Тракия, Македония, Мала Азия? Кой помни техните премеждия? И кой да ги опише? Затова и посветих тази книга на тях, на незапомнените. Беше ми мъчно да я напиша. Но пък беше невероятно и да я измълча ", показа във фейсбук профила си Захари Карабашлиев.
Изд. " Сиела "
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ




